Силви Вартан: Успях да живея в приказка, точно както исках

Родена и изживяла своето детство в България, една от първите рок певици във Франция днес е популярна в цял свят и изнася концерти на всички континенти. Първата си песен в Париж Силви Вартан записва едва на 17, като в рамките само на две години се превръща в абсолютен идол.

Израснала под светлините на прожекторите и въпреки славата, която я съпътства, родната страна остава завинаги в сърцето на Силви.

От българската, унгарската, арменската и италианската жилка, които носи, тя споделя, че най-силно усеща влиянието на Балканите в своята емоционалност…

Нещо повече,Силви Вартан е президент на асоциацията „Силви Вартан за България“, основана през 1991 г. в Париж, и работи в ефективно сътрудничество с Българския червен кръст. В първите години от дейността й помощите се изразяват предимно в дрехи и храни за сиропиталищата, старческите домове и социално слабите семейства у нас. По-късно вниманието е насочено предимно към осигуряването на медицинска апаратура и консумативи за детски болници.

Тази пролет иконата на френската музика ще се завърне в страната ни с последното за музикалната й кариера турне. Тя ще се качи за последен път на българска сцена, за да ни представи най-обичаните си песни в два специални/ексклузивни концерта във Варна и София на 19 и 21 април.

Висока ли е цената на славата и трудно ли е да бъдеш известен… Силви Вартан в рубриката „Насаме“.

- Силви, казват, че първите седем години са най-важни за човек. Вие сте ги изживели в България. На това ли се дължи тази силна емоционална връзка със страната ни, въпреки че животът Ви протича далеч от тук?

- Предполагам, че това е напълно вярно, защото имам много ярки спомени от първите си седем години, които прекарах в България. След това отидох в Париж. Всъщност, спомням си много точно годините, преди да започна да пея. После, вече като тийнейджър, изведнъж всичко стана толкова лудо... Спомените ми там се размиват, защото трябваше да се справям с много неща - известност, участия, песни, успех, нови запознанства с различни хора. Всичко беше много вълнуващо и страстно, имаше толкова много неща, които трябваше да разбера и с които да се справя като млад човек...

Емоциите ми са много славянски, много български, това просто е така. Разбира се, без значение дали пея на български, на френски или на английски, аз съм същия човек, със същите чувства. Разликата е в това, че имам слабост към българския език и всичко българско, защото ми напомня за прекрасните ми детски години, които бяха изпълнени с любов и щастие.

- Целият Ви живот е преминал под светлината на прожекторите, съжалявате ли за нещо и висока ли е цената на славата?

- Аз съм късметлийка, защото имах страхотни родители, които ни отгледаха с ценности. Те бяха много мили, щедри, любящи, трудолюбиви и с голямо достойнство. Всички тези качества ги предадоха и на нас. Когато си израснал с такива хора, които са ти давали добър пример, това те прави много богат.

Когато си имал всичко, което имах аз с родителите си, ставаш по-силен

Имаш по-ясна представа кое е правилно и стойностно и по-малко шансове да се самозабравиш, да изгубиш себе си или да се пристрастиш към неща и емоции, които не са реални. Това много ми помогна в трудните моменти, с които трябваше да се справя, както и когато се сблъсках със славата.

Благодарна съм на родителите ми, защото са ми дали тази стабилност и сила, които притежавам като човек.

- Кога изпитахте най-голямо щастие?

- Имала съм много щастливи моменти. Спомням си градината на дядо ми в България. Стоях на едно столче под верандата и гледах как падат първите снежинки. Бях много малка и си мислех: „О, Боже мой, колко е невероятно“. Дори си мислех, че е плат заради начина, по който покриваше земята. Оттогава до днес много харесвам снега и винаги ми напомня на България, където се чувствах защитена и обичана и където бях обградена от всички хора, които обичам.

Разбира се, бях щастлива и когато се озовах в Париж. Също, когато започнах да пея. Имала съм много щастливи моменти и с приятелите си, и със семейството си…

Никога не съм жертвала нищо в името на кариерата и изкуството

Свикнала съм да споделям живота си с публиката. Аз пораснах пред нея и независимо дали исках, животът ми беше изложен пред хората. И аз, и Джони (Джони Холидей) бяхме на показ, следяха ни през годините, когато всичко беше революция. Младите хора заемаха твърди позиции чрез рокендрол музиката и революцията беше не само музикална, но и социална. Ние бяхме част от това и понякога беше трудно да осъзнаем всичко, което ни се случва, но същевременно беше нещо ново и изключително вълнуващо.

Щастието е смесица от много неща

Когато се върнах в България, след толкова много години извън страната, беше невероятно. След като кацнах на летището в София заедно с брат ми, бях напълно поразена. Исках да отида и да разгледам всички места, които бях заключила в ума и сърцето си. И го направих, но след като пях. Знаех, че ако го направя преди това, няма да мога да пея.

Пътувах от летището и не исках да гледам нито наляво, нито надясно, защото всичко, на което се спираха очите ми, ми напомняше на нещо. Както казах, спомените ми са много ярки и точни и помня всяко място, на което съм била. Дори аз се изумявам на себе си, че си спомням толкова много неща. Например исках да отида в къщата на приятели на родителите ми, където ходех много често като малка и където съм имала много щастливи моменти. Спомнях си, че къщата беше на улица „Велико Търново“, а един друг апартамент беше на улица „Шипка“. Все още си спомнях как да стигна от едното място до другото... Отидох до въпросната къща и всичко си беше постарому. Единствено голямата градина отпред вече я нямаше…

- Имало ли е момент, в който сте искала да водите по-обикновен живот?

- Аз всъщност съм напълно обикновен човек. Например, когато ходя в Америка с приятелите си... През другото време съм свикнала да ме разпознават. То е като втори живот...Така е, откакто бях на 18 г. Французите ме познават, защото израснах пред очите им.

- Каква е Силви Вартан извън сцената?

- Извън сцената обичам да готвя, да подреждам и да разчиствам къщата си. Всичко вкъщи е на перфектното си място. Обичам да снимам, да правя албуми и колажи... Обичам да правя много неща, но нямам време за всичко, защото постоянно опаковам и разопаковам багаж. Непрекъснато обикалям и си казвам утре ще направя това, утре ще направя онова, но утре обикновено е време да отида някъде другаде...

Като цяло обичам да се виждам с приятелите си и семейството си, да приготвям вечери… всички нормални неща, които прави една жена.

- Ако се върнете назад във времето, ще промените ли нещо? Успяхте ли да постигнете целите и да осъществите мечтите си?

- Не бих променила нищо, харесвам си живота, с щастливите и тъжните моменти. Ако мога да се върна назад, бих избрала същите родители, същите деца, същия съпруг и същите приятели... Много съм щастлива с хората около себе си.

Да, успях да живея в приказка, точно както исках. Това, с което се занимавам, е чудесен лечител. Може да излекува всичките ти проблеми и да те отведе далеч от тъгата.

Моментите, които споделям с публиката, са наистина прекрасни

Може да си изпитал огромна загуба и болка, но въпреки това се качваш на сцената... Като терапия е. Чувстваш, все едно пак си на 10 години, способен да се освободиш и отдадеш изцяло. Децата са много добри актьори, защото са напълно отдадени на ролите си по един непринуден начин.

Когато бях малка, имах малка роля в българския филм „Под игото“. Бях на около 6 г. Преобразиха ме, облякоха ме и ми сложиха цървули. Спомням си, че си мислех: „О, Боже мой! Това е животът… да играеш, просто да играеш“. Изглеждах различно, защото бях с костюм. Бях едно малко българско момиче в турско обкръжение. Беше толкова невероятно, а аз бях толкова щастлива... Тогава разбрах, че искам да бъда артист. Винаги съм мечтала точно за това и то се случи.

Трябва да имаш ясни мечти в живота си, за да се сбъднат!

- Написахте книга, посветена на майка Ви, приложихте ли нейния модел в отглеждането на Вашите деца?

- Разбира се, но не знам дали успях да си свърша работата толкова добре, колкото нея. Можеш да повториш това, което си видял и изпитал.

Децата, които са били обичани, дават само любов, защото не познават друго

Опитвам се да уча децата си на най-важните ценности като уважение, щедрост, разбиране, любезност... Без завист, без насилие… без всички неща, които замърсяват мозъка и сърцето. Всички неща, на които са ме научили моите родители.

Написах книга, посветена на майка ми, защото за мен тя е неповторима. Тя не беше позната на обществото, нито знаменитост, но за мен беше принцеса. Аз вярвах на всичко, което ми казваше, и за мен тя винаги беше права.

- Идвате в България да представите последните си концерти и да се простите с българската публика. На какво ще се отдадете занапред?

- След това отивам в Япония, където имам концерт, и после във Франция. Смятам предимно да пътувам...

- Вие сте легенда за голяма част от българите. Какво бихте им казали днес?

- Бих искала да им кажа, че нямам търпение да се видим отново. Минаха няколко години и съм искрено щастлива, че се връщам в България. За мен винаги е удоволствие да се срещна както със своята публика, така и с хората, с които работя за добра кауза...

- Ще пеете и във Варна…

- Имам ясен детски спомен от Варна. Тя също е в сърцето ми. Веднъж се изгубих там, бях на около 4 г. Излязох от градината на къщата на наши приятели, в която бяхме отседнали. Трябваше да отидем на цирк вечерта, а аз бях малко отегчена и реших да се разходя до плажа. Предполагам, че сме били близо до плажа, щом съм си помислила, че мога да стигна до морето, разхождайки се. Разбира се, сега Варна се е променила много, не е същата, както е в детските ми спомени...

Вървях в посока към морето, спомням си, че там имаше фонтан. Беше ми интересно, свалих чорапите си и започнах да ги пера във водата на фонтана. Нямах представа колко време съм се забавила, но в един момент видях майка ми, цялата в сълзи, да тича към мен. Грабна ме в ръцете си, а аз се чудех какво се случва. Целуваше ме и ме притискаше през сълзи в обятията си, а аз си мислех: „О, Боже, но това е чудесно, мама е толкова щастлива, защото си изпрах чорапите...“

После разбрах, че тя се е тревожила за мен и е обикаляла да ме търси наоколо.

Да, Варна е чудесна за мен. Сега няма да се изгубя...!