Непознатата история: Пътуването на „Надежда“ от Бордо до Варна
Навършват се 120 години от пускането на вода на първия български учебен кръстосвач
Публикувана: 27 Mar 2018 | 9:22
СНИМКАТА Е ПУБЛИКУВАНА в списание „Морски сговор“.

„Когато, след освобождението ни, на Дунава се сложило началото на родния ни флот, на Черно море е нямало още никакъв български плаващ съд. Идеята за създаване на Черноморски флот е по-нова. През 1879 год., Началника на Дунавската флотилия Капитан –Лейтенант  Конкъевич, направил  постъпки пред  руското правителство да се отпусне на новото Българско Княжество един ветроходен кораб, с който да се сложи началото на морския ни флот. Правителството уважило молбата му и отпуснало ветрохода „Киласура“, но по ред причини, този кораб не дошел в България.“ – с този кратък увод започва разказът на Георги Пецов „Пътуването на първия български учебен кръстосвач „Надежда“ от Бордо (Франция) до Варна“ (бележки из стражевия дневник на кораба), публикуван в бр. 3 от 1 март 1926 г. на списание „Морски сговор“. В действителност гафелната шхуна „Келасура“ (Военен ветроход с парна машина като спомагателен двигател. По време на Освободителната война е в състава на руската средиземноморска ескадра. След подписването на примирието влиза в Черно море и е зачислена в руския Черноморски флот.) плава под български флаг по-малко от година, тъй като по искане на командира на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант А. Е. Конкеевич руското правителство я заменя с парахода „Голубчик“. На 24 май 1880 г. шхуната се отправя към град Николаев, където през април е предадена на руския Черноморски флот. Екипажът й е бил от 49 души, от които 38 - практиканти.


Според  разказаното от Г. Пецов: „Изминали се около 18 години от този несполучлив опит, след което наново се заговорило за създаване на Черноморски флот. Като резултат от всичко това в 1897 год. българското правителство решило да купи от Франция един учебен кръстосвач. Още същата година то направило поръчка в една от корабостроителниците на Бордо“.  Историята, разбира се, е малко по-различна. През януари 1897 г. в България пристига на служба лейтенант Пол Моро, който трябвало да подготви условията за пристигането на офицерите от френската военна мисия. Те трябвало да помогнат в изграждането на българския военен флот на Черно море. Промените са наложени от обтягането на отношенията между Царство България и Руската империя след опита за преврат на група офицери русофили срещу княз Александър Батемберг. Освен това 


Френската република е била главният кредитор на България, 

което определило и бъдещето за комплектоване на бъдещия флот. Лейтенант Пол Моро успял да убеди Министерския съвет, че без учебен кораб бъдещият флот не може. С разрешението на българското правителство лейтенант Моро сключва на 3.V.1897 г. договор за строежа на кораба със „Societe anonyme des Chantier & Ateliers de la Gironde“ в Бордо на стойност 1 460 000 лева. Допълнителен договор е сключен с фирмата „Шнайдер и сие“ за въоръжението на кораба на стойност 241 396 лева. Според договора корабът трябвало да бъде предаден невъоръжен на българската страна, а корабната артилерия и торпедните апарати с торпедата да бъдат доставени и монтирани в България. От българска страна са изпратени двама лейтенанти, корабостроителен инженер и инженер-механик като наблюдатели на строежа.

 

Корабът е спуснат на вода на 10.ІХ.1898 г. 

Приет е на 22.Х.1898 г. от капитан II ранг Пол Пишон с новосформирания български екипаж в Бордо. „Надежда” отплава от Бордо още същия ден за Лисабон, където прави първото посещение на български военен кораб в чуждо пристанище. Ето как минало първото му плаване от Бордо до Варна, според цитираните от Г. Пецов „Бележки из стражевия дневник на кораба“:


“През м. октомврий 1898 год. кръстосвача бил вече готов и вдигнал българското знаме в пристанището на гр. Бордо. За докарването му на 1-й септемврий същата година заминал за Бордо Началника на Морската Част, Капитан II ранг Пишон, придруженъ съ още 5 души офицери и нуждното число моряци. На 22-й октомврий 1898 год. „Надежда“ снабден с български екипаж и под българско знаме напустнала пристанището на Бордо и се отправила за Лисабон (Португалия). Пътуването, със средна скорост до 11,5 мили и при хубаво време (Машинната установка на кораба била съставена от две вертикални парни машини. Контрактната скрост на кораба е 17 възела, но в първия час от изпитанията била регистрирана скорост от 19 възела, а в следващите три часа била поддържана скорост от 18,87 възела – б.а.), продължило 5 дни. На 26-й октомврий към 9,15 часа сутринта кораба пристигнал в Лисабонското пристанище. Скоро след пристигането, на борда му се качил един португалски морски офицер, който поднесъл поздрави от страна на Португалската държава. Същият ден след обяд командира на кораба върнал визитата, като направил посещение на адмиралтейството и на някои официални учреждения. На другия ден, 27-й октомврий, кораба бил посетен от адютанта на Министъра на Флота и колониите, капитана на порта и няколко инженери от някаква французска мисия, находяща се по това време в града. Те разгледали кораба и поднесли поздравления на командира му. В Лисабон кръстосвача „Надежда“ престоял всичко 5 дни. На 1-й ноемврий към 6 ч. сутринта кръстосвача напустнал водите на Лисабонското пристанище с направление през Гибралтар за Алжир. След 3 дневно пътуване покрай югозападните крайбрежия на Пиринейския полуостров  и Гибралтар, на 3-й ноемврий към 10 ч. вечерта пристигнал в Алжир (пристанище на северния Средиземноморски Африкански бряг). На сутринта към 8 ч. на кораба била направена визита от страна на стоящия в пристанището французски миноносец. Тук „Надежда“ престоял 3 дни. На 7-й ноемврий към 11 ч. пр. обяд кръстосвача напустнал водите на това пристанище. Три дни пътуването продължило всред открито море без всякакви произшествия. Обаче през нощта на 10-й срещу 11-й ноемврий, времето започнало бързо да се влошава. 

 

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА от началото на ХХ век.

 

 

Бурята не закъсняла да се яви 

Тя се усилила до толкова, че станало нужда да се мени курса и намали числото на обръщенията; скоростта от 11.5 мили била намалена до 5 мили. Интересно е, как един от стражевите офицери е описал тази буря. „Стражата, пише той, приех в една ужасна буря. Освен огромни балкани движуща се вода друго нищо не се виждаше. Силната буря фучеше непрестанно и заедно с вълните искаха да ни потопят."  На разсъмване бурята започнала да утихва. Хода бил увеличен и кораба легнал на нужния курс. После обяд към 1 ч. и 45 м. той пристигнал в гръцкото пристанище Патрас, където приел и върнал визитата на стоящия там английски миноносец „Ардан“. В пристанището Патрас  „Надежда“ само пренощувал и рано на другия ден се отправил за Коринтския проток. Пред входа му пристигнал към 1 ч. и 20 м. после обяд, спрял за малко за да вземе на борда си нужния пилот, след което навлязъл в неговите теснини. Целият път през протока минал за 25 минути. Излязъл от него, кораба оставил пилота и се отправил за пристанището Пирея. Тук той пристигнал вечерта към 5 ч. и 30 м. На другия ден преди обед  командиря направил визита на стоящите в пристанището военни кораби и на пристанищните власти. После обед и цялата вечер кораба се готвил за път и през нощта към 2 часа той напустнал Гърция и се отплавал за Дарданелите. Същия ден след обед  към 1 ч. „Надежда“ навлязъл в протока и към 4 ч. 30 м. бил вече пред  Чанаккале, турско пристанище и морска крепост на Лзиятския бряг. Наближавайки това пристанище, от кораба чули, че от двата бряга се дават оръжейни изстрели. Гърлата на две оръдия недоброжелателно гледали към новия гост. Въпреки това никакви снаряди не се видели. (После станало ясно, че това са били изстрели, с които се давало сигнал за спиране.) „Надежда“ спрял, към борда му се приближила една турска канонерка, която вземала нуждните сведения и съобщила, че без разрешение от Цариград кръстосвача не може да мине през протока. Веднага след това пристигнал с лодка и секретаря на нашето Цариградско консулство. г. Кукурлиев, дошел в Чанаккале, специално за да посрещне кораба. Той съобщил, че разрешението за преминаване на Дарданелите, което трябвало да бъде дадено от султана, още не е дошло, обаче се надявал скоро да се получи. Наложило се да се чака. „Надежда“ влязъл в вътрешността на пристанището и отдал котва. В очакване престоял целия следен ден. Късно вечерта на 15 ноемврий, очакваното с нетърпение разрешение, дошло. Кораба свободен вече, още на сутринта напустнал крепостта, минал Дарданелите, навлязъл в Мраморното море и после обед към 4 ч. 30 м. пристигнал пред Босфора. При Леандра той спрял за да се качат няколко наши дипломатически агенти и нуждния пилот, след което се отправил нагоре по протока. В 6 ч 45 м. плаването по Босфора свършило пилота слязъл при Кавак и „Надежда“ оставяйки след себе чуждите морета и брегове, навлязъл в Черноморските води. Цялата нощ  минала в пътуване. Призори към 5 ч. кръстосвача бил вече в родните ни води пред  Евксиноград  където отдал котва.

 

Към 8,30 ч. на „Надежда“ се качили техни Царски Височества Княза и Княгинята 

Веднага след това кораба се снел от котва и заедно с високите гости заминал за Бургас, където стигнал към 2 ч. по обед. Тук се извършил молебен и водосвет. Привечер към 5 часа напуснал Бургас, носяйки царското семейство за Евксиноград. Пред Евксиноград Царското семейство слязло към 9 ч. вечерта, изпратено от екипажа на кораба с громко „ура". В 10 ч. „Надежда“ бил вече в новото си леговище — пристанищния аванпорт в Варна. След 15 дневно пътуване най-после се отдал на почивка. На 18-й ноемврий сутринта, късното есенно слънце, бавно излизайки из морските глъбини, поздравило новия страж на родните води. А „Надежда“ пробудила се, била и чиста, като чайка, застанала като страж при входа на родината, гледала към града и като че казала: „Добро утро родино, аз съм вече тук“.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари ( 0 )