История на Джулая във Варна

Посрещането на Джулая възниква за първи път във Варна през 1983 г. Тогава първото юлско утро е посрещнато на морския фар на вълнолома от една приятелска компания от над 20 млади момчета и момичета, вдъхновени от песента на британската хард рок група Uriah Heep – July Morning, издадена през 1971 г.

В следващите години броят на присъстващите постоянно се увеличава, като се присъединяват и хора от други градове. В първите няколко години Джулая се посреща на вълнолома, след това на Южния плаж, а след 1992 г. и на Рибарския плаж, пред заведението на Константин Петров – Коко (което съществува там до 2000 г.), където се пуска музика, подходяща за празника.

Постепенно Джулая се разпространява и извън Варна, предимно по Черноморието, а през новия век се провеждаше организирано на Камен бряг, където редовно се празнуваше с участието на екс вокалиста на Uriah Heep – Джон Лоутън, заедно с български групи. Гостували са също Кен Хенсли и Пол Нютън, които са сред членовете групата, записали превърналата се в химн на празника песен July Morning. Така се придаваше празнична атмосфера. Събитието вече редовно се отразява и от националните медии...

Ето какво разказват някои от основоположниците на Джулая за началото на тази хубава традиция:

„Да, ние направихме Джулая за първи път! Беше през 1983 г.!“ – връща се в спомените си Юлиян Ангелов – Чайката и след това продължава: „Може би е добре да започнем с малко предистория. По това време имаше 2 големи компании. Тази, с която се движих аз беше от района около Спортната зала. Нас ни обединяваше единствено музиката, която много харесвахме – хард рока: Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep, led Zeppelin, Nazareth...“. „По едно време много слушахме също и Iron Maiden и Judas Priest“ – допълва неговата съпруга Лида Ангелова – Лидка, след което Чайката отново продължава: „Носехме дънки, кожени якета, със значки и нашивки на различните групи, гривни с шипове. Слушахме, записвахме и си разменяхме плочи и касетки. Имах много хубава музикална уредба – комбайн. Тогава тези неща се намираха трудно и струваха скъпо, но на мен баща ми пътуваше с корабите и ми ги носеше от чужбина. Предварително му правех списъци какво да донесе. Така снабдявах много хора с музика... Заради външния ни вид правехме впечатление на всички, но милицията ни смяташе за аутсайдери. Случвало се е да ни късат нашивките и гривните, да чупят плочите, въпреки, че ние нищо лошо не сме правили. Само слушахме музика и си пийвахме, но винаги в рамките на нормалното. Никога не сме правили зулуми или каквито и да е проблеми.“ „Така беше“ – развълнувано допълва Лидка, веднъж милицията ни хвана с неговите плочи – първите 3 албума на Iron Maiden, официално комплектовани в много красива луксозна кутия и ги натрошиха пред нас. Тогава плакахме даже...“

„В нашата компания не можеше да попадне всеки“ – продължава Чайката. Който искаше да се присъедини към нас, първо полагаше нещо като изпит. Правехме „комисия“, която задаваше много въпроси за различните рок групи, техните албуми, музикантите и приемахме само тези, които се справяха с „изпита“. „Комисията“ се оглавяваше от трима души: от Тяната (Стоян Георгиев), Чърчила (Ценко Конов) и от мен. По това време се е случвало да се събираме на 1 юли и да го свържем с песента July Morning  на Uriah Heep, но това беше предимно по къщите – у някой от компанията и не беше организирано предварително. Случвало се е и да посрещаме изгрева на Слънцето, но не на 1 юли, а в други дни. Просто заради култа към Слънцето... И по това време се свързахме с другата голяма компания, в която беше и жена ми, по-точно – бъдещата ми жена.“

„Нашата компания се събираше около Мето (Методи Каравасилев), който беше по-голям от нас – разказва Лидка. По-късно той почина заради наркотиците. Много се опитвахме да му помогнем да се избави от тях, но не успяхме. И ние се събирахме заради хард рок музиката. Правехме си джумби. Ходехме често в „Малината“ (б.а. – известна закусвалня по това време, намираща се на тогавашния бул. „Ленин“, в която се продаваше и бира), в Морската градина – до Пантеона, в градинката с Козела (б.а. – много симпатична скулптура, в реален размер, до Радио Варна), до Планетариума, на Летния театър... Може да се каже, че двете компании се сляха съвсем естествено, от само себе си, заради музиката, която всички харесвахме. Ние се събирахме за да се срещнем с тях и те се събираха и идваха при нас. Така станахме приятели. С него (посочва с поглед Чайката) първо се ухажвахме, после станахме гаджета, а след това се оженихме. Това стана когато той беше в казармата – през месец декември 1984 г., за да може да излезе в отпуск.“

„След като се обединихме двете компании, станахме много народ – над 50 човека“ – продължава Чайката. Когато минавахме през центъра изглеждахме внушително, бяхме като митинг. Правехме голямо впечатление на всички – заради външния вид и облеклото. Но както казах, това не се харесваше на милицията. Тогава ченгетата ни преследваха и се опитваха да ни разпръснат. Когато решиме да направим Джулая за първи път, сигурно точно заради това сме избрали да отидем на фара – на спокойствие. Освен че там е удобно е и малко отдалечено, а ако бяхме на плажа, веднага щяхме да се набием на очи.“

„Не знам със сигурност кой даде идеята да посрещнем изгрева на 1 юли, може да е бил Мето (Методи Каравасилев) – продължава Лидка. Това стана спонтанно, но си спомням, че го решихме предварително. Първо отидохме у Мето, който живееше до Зеленчуковата борса, за да се подготвим. Събрахме пари и купихме хапване и пийване, взехме дори одеяла. Там дойдаха Бачо Танас (който по-късно също почина), Криса, Дидо от Дългопол, Жоро Едрев и брат му Живко – Джигита, Лудото Ванче, Янко Димов – той свиреше добре на китара. Даже Криса доведе със себе си сестричката си Наталия, която тогава беше съвсем малка. Мето взе касетофона си – едно малко моно-касетофонче и най-важното – касета на Uriah Heep, с песента July Morning. По пътя купихме батерии за касетофона и се отправихме към вълнолома. Там имахме среща с другата компания.“

Чайката подължава: „От нашата компания, макар че отдавна вече бяхме една обща компания, на първия Джулай бяха: Жоро – Мейдъна (Георги Ангелов) и сестра му Анжела, Чърчила (Ценко Конов), Миро – Пънкара, Иван Терзиев, Иван – Гафа (Иван Тодоров), Климо Стоев, Тяната (Стоян Георгиев), Иван – Пърпъла (който сега е музикант в Пражката филхармония), Тодор Рачев, Светльо – Комисаря, Сашо – Мароканеца (Александър Евтимов, който след промените стана известен бизнесмен), Биляна Дюлгерова – Чижика и брат и Весо Дюлгеров – Вампира. Дано не сме пропунсали някой, но мисля, че това са хората, присъствали на първия Джулай. Беше през 1983 г. На следващата 1984 г., преди да вляза в казармата, се събрахме повече хора. В следващите няколко години на Джулая редовно идваха още: Вили – Пингвина (Виолин Станкович), Димо Житаров – Жижи, Светльо – Чумата (викаха му също и Горилата), Иван – Сайгона, Хърито (който наскоро почина), Антони Костов – Тони Къдравия, Стефан – Кеко от Русе, Стоян Железов – Съчо, Жоро – Краваря от Генерал Тошево, Диян Драгнев, Малката Лидка, Жулиен, Елена (която се ожени за Климо Стоев), Живко – Джигита, Детелина, Кремена, Ванко и Данчето – те също се ожениха, Пламен – Шулца, Милен – Мъчито, Димитър – Пъкито и други.“

„Тогава нямаше нищо празнично – спомня си за онова време Кристиян Христов – Криса. Носихме си ракия, бира. Просто си пийвахме и си говорихме си за музика, понякога имаше и китара – свирихме... Бяхме почитатели на старите рок и хард рок групи - Sweet, Slade, Status Quo, Suzi Quatro, The Who, Deep Purple, Black Sabbath, led Zeppelin, AC/DC. Е, разбира се и Uriah Heep... Бяхме привържаници и на идеята на хипи движението – „Правете любов, а не война“... Сега си мисля защо може да сме спряли да посрещаме Джулая на вълнолома. Свързано е с един нещастен инцидент. Две сестри бяха дошли и бяха влезли в морето и едното момиче се удави. След това милицията не разрешаваше събирането на групи хора там...

„Бяхме хипита и слушахме хард рок: Uriah Нeep, Deep Purple, Rainbow... По-късно се събираха много хора, почнахме да ходим на Южния плаж... Беше толкова отдавна...“ – потвърждава Иванка Димитрова – Лудото Ванче.

„Моят първи Джулай беше през 1988 г. – споделя Антония Пашева – Тона. Отидохме с моята приятелка Деница Михова. Ние бяхме по-малки, но вече се познавахме и се събирахме с тайфата, в която бяха и голяма част от основоположниците. Тогава Джулая също беше на фара. С нас дойде и майката на Деница – Стефания (б.а. – Стефка Симеонова, която по това време е актриса във Варненския драматичен театър).“ На един касетофон пуснахме музика – Keeper of the Seven Keys (1987) на Helloween, албум, който беше много актуален тогава... Поне още 2 пъти след това посрещнахме Джулая на фара. След промените през 1989 г. започнаха да идват много хора от различни краища на страната. Първо се събираха на големи групи на поляната пред Обсерваторията в Морската градина и после слизаха на Южния плаж и там посрещаха първото юлско утро. Според мен, заради това и ние постепенно спряхме да ходим вече на фара...“    

Чайката и Лидката - тогава.

Чайката и Лидката - сега.

„В следващите години, след като започнаха да прииждат много хора и от други градове, обликът на Джулая доста се промени – разказва Лидка. Идваха хора, които дори не харесваха нашата музика, които дори не се интересуваха от идеята на Джулая. Просто идваха да си правят купон и да се напият. Дори се случвало да ми задават абсурдни въпроси, като: „Ти защо си тук?!? Какво общо имаш ти с Джулая?!?“ Такова отношение не се харесваше на хората от нашата компания и ние малко, по малко започнахме да се дистанцираме...“

Останалата част от историята е известна и продължава вече 35 години! Джулая отдавна се посреща на различни места в България, вече и от хора от различни поколения!

Дали някога, някой ще организира Джулая там, където е възникнал – на морския фар на варненския вълнолом? Или поне близо до него?... Ще се сети ли някой да покани и да събере отново основателите на празника? Всички те заслужават нужното признание и уважение! Заради създадената от тях традиция, заради хилядите техни последователи през годините, заради идеята!...

В памет на Кристиян Христов – Криса!

Чавдар Димов