Голямото балонено бедствие от 86-а: Дела, катастрофи и двама удавени рибари

Знаете ли кое е тъпа идея? Да се опиташ да подобриш световен рекорд като в небето над голям град пуснеш едновременно във въздуха почти 1,5 милиона балона, мислейки си, че нищо няма да се обърка.

Като например да се провали издирването на изчезнали хора, които впоследствие се оказват мъртви, да се затвори писта на летище и да се стигне до съдебни искове.

Точно това се случва след "Балонения фест" в една далечна събота на 27 септември 1986-а, отбелязват от webcafe.bg. Хиляди жители на американския град Кливланд са вперили поглед в небето, очаквайки пускането на рекордното количество шарени балони.

Телевизионни екипи са на място и интервюират присъстващите. Хеликоптер обикаля в небето, готвейки се да заснеме и от високо разноцветното зрелище. Но времето не е съгласно с плановете на организаторите - задава се буря и се налага балоните да бъдат пуснати по-рано от очакваното.

Около 13:50 ч. публиката започва финалното отброяване. Около един милион и половина балона политат във въздуха, но не точно нагоре - вятърът ги понася към близкия небостъргач Terminal Tower и той е обгърнат от цветната "мъгла".

Балонената маса обгръща Terminal Tower в Кливланд. Кадър: YouTube

Публиката все пак се радва - не всеки ден може да се види такова, макар и странно, зрелище. Но за организаторите пускането на балоните постепенно ще се превърне в кошмар и те ще разберат, че всичко, което полита нагоре, изведнъж се озовава долу.

Рекордите не винаги са хубаво нещо

Всичко започва с идеята на организацията United Way да разбие световния рекорд на "Гинес" за пускането на най-голям брой балони във въздуха. Предишното върхово постижение е от предходната 1985-а и е постигнато в Анахайм, Калифорния, за 30-ия рожден ден на "Дисниленд".

United Way виждат в идеята за пускането на милион балони над голям град не потенциално бедствие, а възможност Кливланд да стане по-популярна туристическа дестинация.

Така на сутринта на 27 септември около 2500 ученици и доброволци помагат на организацията за надуването на балоните с хелий. Всички те са вързани заедно и оформят масивна разноцветна камара над площада. След пускането им тя заплашително се издига над града и "поглъща" близкия небостъргач. В крайна сметка балоните отлитат надалеч и постепенно се превръщат в шарени точки в небето. А проблемите започват да се трупат един след друг.

Първи са катастрофите. Из Кливланд и околността стават няколко пътни инцидента заради надутите с хелий балони. Те привличат вниманието на шофьорите, които вместо да гледат пътя пред себе си, гледат нагоре. Очаквано започват сблъсъците. До други катастрофи се стига след като някои от балоните започват да падат по пътните платна, а в опитите си да ги избегнат, водачите се удрят един друг.

Проблеми има и на летището "Бърк Лейкфронт", тъй като балонената напаст налага затварянето на една от пистите там за повече от час и половина.

Проваленото издирване

Реймънд Бродерик и Бърнард Салцър са рибари, които едва ли осъзнават как балоните ще се отразят на собствената им съдба. Ден по-рано те отиват за риба в езерото Ери, което граничи с Кливланд. В събота, денят на пускането на балоните, семействата на рибарите съобщават, че Бродерик и Салцър все още не са се прибрали.

Бреговата охрана започва издирвателна операция и открива лодката им на дига, близо до брега. От двамата мъже обаче няма следа. Предполага се, че заради силно вълнение рибарите са се озовали във водата и са се опитали да достигнат до дигата с плуване.

Балоните във водата правят невъзможно забелязването на тяло или спасителна жилетка. Кадър: YouTube

Краят на спасителната операция е обявен на 29 септември - на четвъртия ден от изчезването на мъжете. Издирването е изключително затруднено от факта, че повърхността на езерото е покрита с балони, паднали след зрелищния опит за рекорд.

Шарените точки из водата намаляват до нула шансовете да бъде забелязано тяло, глава или спасителна жилетка. Опитите рибарите да бъдат открити както от спасителните лодки, така и от хеликоптера, който ги търси, завършват с неуспех.

Дни по-късно течението изхвърля телата на удавените рибари на брега.

Балоните бегълци зад граница

Идва месец ноември и проблемът с балоните вече е международен. Жител на Морпет - град в канадската провинция Онтарио, съобщава, че те са замърсили брега на природния парк Рондо. Разхождайки се по бреговата ивица, мъжът изброява 140 балона само в рамките на около 180 метра. Положението на южния бряг е още по-лошо - там балоните за същото разстояние са двойно повече.

Според мъжа около 10 000 балона, които не са изработени от биоразградими материали, са се превърнали в замърсител за бреговата ивица на парка. Те създават и друг проблем - риск са за животинския свят в и около парка, заради опасността да бъдат погълнати от местните птици и риби.

Съдебните дела

Проблемите продължават и през следващата година като организаторите на "Балонения фестивал" биват привикани в съда. Жена завежда иск срещу United Way през септември 1987 г. като твърди, че скъпите й арабски коне са получили сериозни контузии след като са били уплашени от кливландските балони. Луис Новаковски иска 100 000 долара обезщетение, но в крайна сметка се съгласява на споразумение за неизвестна сума.

Друг съдебен иск има много по-мрачен отенък. Съпругата на един от удавилите се рибари - Реймънд Бродерик, завежда дело, заради това, че търсенето на бреговата охрана е било провалено от балоните. Тя иска 3,2 милиона долара от United Way.

В съдебния иск се посочва, че балоните са били пуснати без да се вземат предвид метеорологичните условия или евентуален спешен случай в езерото. Съпругата на Бродерик - Гейл, в крайна сметка също се споразумява с организацията за неуточнена сума.

Маркетинг директорът на United Way Джордж Фрейзър години наред си спомня за "Балонения фестивал" като за най-големия си успех и най-големия си провал едновременно. По думите му проблемът е бил във времето - вятърът и дъждът са свалили много от балоните или са ги запратили твърде надалеч. В крайна сметка инициативата на организацията със сигурност е финансов провал заради значителни разходи около делата и причинените щети.

А мечтата за рекорд? "Гинес" не вписват събитието в книгата си. Така обреченият балонен фест учи и на друго - ако ще се опитваш да подобряваш рекорди, това да пускаш над милион балони във въздуха вероятно е сред най-глупавите от тях.