Непознатата история: До каква низка степен е паднала нравствеността у учащата се младеж

Да бъдеш ученик в началото на ХХ век, било доста по-трудно, отколкото можем да си представим. По-малко от два месеца ваканция имали учащите се преди 100 години. Учебната година започвала на 1 септември, а в някои училища и седмица по-рано, и завършвала на 2 юли. И през цялото това време, а често и през кратките дни на лятната ваканция, учителите и техните питомци били подложени на непрекъснато наблюдение от страна на обществото. Българинът винаги е поставял образованието на децата си на първо място и това обяснява сериозния интерес на гражданите към обучението във варненските училища. Освен в годишниците на Мъжката и Женската гимназия, където резултатите от положените годишни изпити се публикували поименно за всеки един ученик или ученичка, по-кратки материали за тези резултати излизали и във всички вестници в града. Журналистите правели своеобразно класиране на училищата според показаното от възпитаниците им, а това през следващата учебна година се отразявало сериозно и върху щедростта на дарителите.

Девическата гимназия (централният вход на училището и паркът откъм бул. „Мария Луиза“).

Не по-малък интерес за общественото мнение представлявал въпросът за дисциплината и морала в учебните заведения. И учители, и ученици били подложени на непрекъснат „мониторинг“ не само от страна на родители и настоятели, но и от страна на медиите и цялото общество.

Миг невнимание или невинен разговор можели да доведат до материали, подобни на публикувания на 1 април 1906 г. в бр. 10 на вестник „Известник“, където надълго и нашироко се критикува „възмутителното и нетърпимо“ поведение на учениците от VІ и VІІ клас на Мъжката гимназия, които имали неблагоразумието да разговарят помежду си в църквата и скандализирали присъстващите с непристойните си „смехове и закачки“. Разбира се, вината паднала най-вече върху дежурния учител, на когото от редакцията веднага поискали оставката.

Мъжката гимназия „Фердинанд І“ във Варна.

След въвеждането от началото на 1912 г. на униформено облекло

за всички ученици липсата на някой от елементите му, дори и през ваканцията, също се смятало за неморално и скандално, а посещението на „питейни заведения“ и/или кафенета от ученици в униформа, дори и на тези от последните класове, предизвиквало обществен скандал: „Дирекцията на мъжката гимназия би требвало да постави под контрол учениците и през ваканцията, защото след закриването учебната година кафенетата започнаха да се пълнят с ученици“, алармира на 1 юли 1914 г. (бр. 395) вестник „Варненски новини“. 

Ето какво пише по този повод и вестник „Победа“ в броя си от 24 август 1915 г.: „На вниманието на училищните власти - през цялата ваканция учащата се младеж бе изоставена на собствената си съдба. Ние ги виждахме из твърде съмнителни заведения с фуражки на глава. Нека училищните власти обърнат сериозно внимание и упражняват по голем контрол сега поне с почването на учебните занятия“.

Последиците от тази статия били много сериозни. Няколко дни по-късно за всички ученици бил въведен вечерен час, а нарушителите ги чакали сериозни наказания, както научаваме от бр. 28 от 9 септември с.г. на същия вестник: „Тукашнии грядоначалник е съобщил на господа директорите на гимназиите и специалните училища че ще бъде арестуван всеки ученик или ученичка, който би се намирал веднага след 8 часа на улицата непридружаван от родители или настойници. Без последните ако бъдат и в увеселителни заведения ще се постъпва също така“.

Въпреки строгите мерки, младежите и девойките, като навсякъде по света, често заобикаляли правилата, което отново скандализирало гражданството. За „Халтава дисциплина!“  сигнализира и репортаж в бр. 598 от 15 април 1915 г. на вестник „Варненски новини“:  „Вчера съобщихме, че оная вечер  ученички от  Варненската гимназия се върнаха от прогулка (разходка – б.а.) късно около 9 часа вечерта. Ние мислехме, че тоя случай ще бъде последния. Ала, види се, да се връщат посред нощ ученичките от прогулка, ще да е влязло в система, защото и снощи пак се върнаха посред нощ. Правилникът за управлението на гимназиите изрично заставя всички ученички и ученици да се прибират най-късно до 8 часа дома. Министерството на просветата тръба да попита дирекцията на девическата гимназия, съществува ли за нея тоя правилник?“.

Групов портрет на учители и ученички пред сградата на Девическата гимназия. В центъра - директорът на гимназията Д. Осинин, Екатерина Ряскова, една от първите учителки в училището, Г. Христов, директор на Мъжката гимназия в града, Иван Церов - училищен инспектор и кмет на Варна.

Още по-сериозно стоял въпросът с общуването между учениците и ученичките

Всяко „нерагламентирано“ смесване на възпитаници на Мъжката и Женската гимназия, дори и в извънучебно време, се порицавало сериозно и веднага възниквал обществен интерес по отношение на морала в двете училища: „Всека сутрина между 7 и 71/2 часът като тръгнат ученици и ученички за училището ще забележите много чифтове ученик с ученичка, преимуществено от горните класове добре изконтени, да отиват наедно до девическата гимназия. Вместо да мислят за уроците си, те мислят къде и кога да се срещнат! Разбира се, като им е всичко готово, и храна и дрехи, и книги, нема за какво да мислят, освен за любов! А след изпитите едни започват да се тровят, други да се давят, трети, да нападат учителите си с ножове и револвери, четвърти отиват към болницата, че им бил слаб успеха и са пропаднали на изпит. Това е резултат от срещите им през годината. От този много назрел въпрос, учителът г. Пашев може да си състави тема и да държи ред беседи, лично на всички възрастни ученици и ученички, да ги вразуми, да им втълпи, че в тази си възраст само за учение требва да мислят, и че за срещи времето нема да избяга“ (брой 665 от 21 юни 1915 г. на вестник „Варненски новини“).

А ако си мислите, че и тогава младежите не са се опитвали да се противопоставят на системата, оставяйки рисунки и надписи по стените, съвсем не сте прави. „Графитите“ съвсем не са изобретение на ХХІ век. Още през 1912 г. в бр. 358 от 20 март на вестник „Търговски фар“ е порицано поведението на

„Ученици-гамени и малки престъпници“,

позволили си подобни волности: „Варна по красотата си скоро ще надмине София. Много от красотата на Варна се дължи на хубостта на големите здания които, имайки зад  себе си един  зелен  фон  от  обраснал  с  лозя рид  и с  един  простор  от  морето пред  фронта, града изглежда фееричен. Но колко пакост правят некои ученици и чирачета-гамени, които привечер  в  тъмното с тебешир или въглен  драскат  и цапат  стените  на хубавите здания отвън като ги правят да изглеждат отвратителни. Време е полицията да постави дедективи и залови злосторниците и ги накаже примерно, като при това наложи голема глоба на бащите им, загдето не са могли да научат децата си да пазят чуждото, едничката гаранция за добрия ред в обществото“.

В крайна сметка и преди 100 години, както и сега, младите искали да се забавляват и да се срещат със свои връстници, а възрастните, забравили (умишлено или не) времето, когато те самите са били ученици, се възмущавали и се борели с всички сили срещу „покварата у нашата учаща се младеж“. Показателен в това отношение е един материал, публикуван през 1912 г. в бр. 29 от 9 юни на вестник „Свободен глас“, в който авторът се възмущава  „до каква низка степен е паднала нравствеността у учащата се младеж“.

Разсъжденията, на които ставаме свидетели в този материал, доста приличат на подслушан вчера разговор от пейката пред блока: „Колкото и да желаем, щото тази златна младеж, от която се очаква много нещо за живота, да не бъде тя изложена на публично ругание и хули, не може човек да остане хладнокръвен, когато вижда как тя се разкапва в самия си разцвет и как тя се самоуничтожава. Днес, мнозинството от учащата се младеж, прекарва един живот анормален, един живот, който не се подчинява на никакви правила в живота. Никаква родителска и учителска власт не е в положение да ги обуздае. Грозно впечатление прави на човека, как те в училищния двор, в свободните часове и по улиците, запушили цигара без да се стесняват нито от учители, нито от никого. Защо е потребно да тровят от сега още незакрепналата си млада душа? Не е само това. Много от тех, нощно време, по цели нощи скитат по улиците, шантаните, увеселителните места, даже и по публичните домове и комарджийските вертепи. Какво може да се очаква от такива младежи, които от тази ранна възраст са тръгнали по тоя път? Нищо друго, освен хора за нищо негодни в живота, краят на които ще бъде фатален“.

За радост на Варна и варненци подобни пророчества, свързани с „некачественото поколение“, се сбъдвали много рядко. Много от учениците и ученичките, подложени на тази „унищожителна критика“, впоследствие станали добри и известни лекари, юристи, педагози, инженери и т.н., допринесли съществено за развитието на града. Както и много от днешните ученици, критикувани (справедливо или не) от нас, възрастните, след години ще дадат повод за гордост дори и на тези, които са забравили, че някога са били деца.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: