Непознатата история: Убийство, опозоряване, обвинение в изнасилване и атаки в жълтите вестници

ПРЕЗ 2014 Г. В БИОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ БЕШЕ ОТКРИТА  ПАМЕТНА ПЛОЧА на големия учен проф. Степан Юринич, основоположник на зоологията в България.

В първите дни на април 1914 г. всички вестници в България обсъждат едно жестоко убийство. Жертвата е млада жена, чийто труп е намерен в последния мартенски ден, изхвърлен от морето на брега край Бургас. Мария Григорова, или както всички я наричат – Маша, е била жестоко изнасилена и пребита, преди да бъде хвърлена в морето. Според показанията на близките й тя е изчезнала още в началото на март, когато уведомява колегите си от Втора девическа гимназия в София, че напуска. Без да уведоми близките си, тя взема малко багаж и заминава с влака за Бургас, където за една нощ отсяда в къщата на близки роднини, а на следващия ден излиза под предлог, че има работа, и изчезва завинаги. 

Според официалното съобщение на полицията в София, което излиза на първите страници на вестниците в цялата страна, младата учителка е страдала от психическо разстройство – депресия и страхова невроза, а освен това вече има и един опит за самоубийство. 

Майката на Маша – Екатерина, обаче, която първоначално като че ли нехае за изчезването на дъщеря си, седмица по-късно заявява категорично пред следователите, че момичето е отвлечено от проф. Юринич. Кой е той?

Проф. Степан Юринич 

(много от българските журналисти го наричат Стефан) е хърватин, добре познат сред българската научна общност, който по време на убийството на Маша е на близо 60 години. Роден е на 15 ноември 1855 г. в с. Петровина, окръг Ястребарски. Степан Юринич завършва основно образование в родното си село и гимназия (учи в Карловац и Загреб) и става студент в Загребския университет. Точно по това време там учат много българи благодарение на щедрата подкрепа на хърватския католически епископ, теолог и меценат  Йосип Щросмайер и  хърватския писател, учен, политик и католически свещеник Франьо Рачки. Това са бъдещите български геолози, метеоролози, философи, педагози и юристи. 

Степан Юринич се обучава във Факултета по естествени науки, където се сприятелява със състудентите си българи Георги Златарски, Спас Вацов, Михаил Сарафов и др. Преди да се завърнат в родината си, българските му приятели го убеждават да замине заедно с тях за България, където има широко и благодатно поле за изява на амбициозни и образовани млади хора.

През 1881 г. Юринич пише молба до Министерството на народното просвещение в София и получава назначение за учител в гимназията в гр. Силистра. Там преподава до 1883 г., когато е преместен като преподавател по естествени науки в Класическата гимназия в София. Жени се за българка от Лом и става учител в реалната гимназия там. След това преподава в Габрово, а от 1891 г. е поканен за преподавател в Софийския университет. След три години става доцент по зоология и обща анатомия, през 1904 г. - извънреден професор, а от 1909 г. е първият български професор по зоология в СУ.

Безспорен е приносът му за развитието на естествените науки в България

Като първи професор по зоология той възпитава и първата генерация български зоолози – преподаватели и учени, които прокарват пътя за напредък на българската наука. Като декан на Физико-математическия факултет и ректор на СУ той полага големи грижи за развитието на ботаниката, на точните науки и хуманитаристиката. През 1898 г. е избран за дописен, а през 1910 г. за редовен член на Българското книжовно дружество, по-късно Българска академия на науките.

С активната си преподавателска и научна работа той скоро става декан на Физико-математическия факултет (1910-1911 г.), а през периода 1911 - 1912 г. е и ректор на Университета.

Със семейството на Мария Григорова го свързва старо приятелство, 

като дори майката - Екатерина Григорова, не отрича, че преди смъртта си бащата на Маша го е помолил да се грижи за възпитанието на неговите деца. Юринич  приел много присърце тази молба, но според майката  преминал границата, като оплел повереницата си в мрежата на интимни отношения, а след това я  зарязал. Като доказателство Григорова предала на прокурора дългогодишната кореспонденция между двамата. Тези показания били напълно достатъчни за разследващите и първият арестуван след откриването на трупа на младата жена край Бургас бил проф. Юринич. 

Той е задържан в участъка по обвинение в убийство. Разпитват го дълго, но професорът отрича всички обвинения, нещо повече - той е изумен и дълбоко оскърбен от този „фарс“, който опетнява доброто му име, а в същото време и горчиво тъгува за смъртта на Маша.

ПРОФ. СТЕПАН ЮРИНИЧ, В ДЪНОТО, ЗАД ЦВЕТЯТА, В ДОМА НА АНАСТАСИЯ ЗЛАТАРСКА, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а първият седнал от ляво надясно - проф. Георги Бончев.
 

Екатерина Григорова обаче продължава да настоява, че Юринич е виновен за смъртта на дъщеря й. Жълтите вестници само това и чакат. Дори и някои от по-сериозните издания, като „Варненски новини“, наливат масло в огъня на следствието със собствените си журналистически „разследвания“. Ето какъв материал излиза по този повод в бр. 385 от 26 април с.г. на иначе сериозната варненска медия:

„През 1912 година студентите и студентките отъ Соф. Университет (тук става въпрос за времето, по което Юринич е ректор на университета) придружени от своите професори правиха екскурзия Цариград - Атина - Пирея и обратно. След веселото изкарване на всички които посетиха турската и гръцка столици, при завръщането си от тая екскурзия, Маша Григорова, професор Юринич, професор Шишков, и братчето на Маша са решили да се отбият във Варна като от там да заминат за София. Впрочем с Маша требва да е имало и други студенти и студентки които са минали и през Варна. 

Пристигането във Варна

След, пристигането им в града, Маша Григорова и братчето и са се установили в хотел Москва, в една от малките стаички в същия хотел, №3. Това е станало на 5 юлий 1912 г. 

Изнудването на Маша. 

Maша, която е била сама в стаята №3 е била често посещавана от своя възпитател професор Юринич. Това посещение на професора в стаята на Маша и подозрението на слугите от същия хотел е обърнало вниманието на някои и дало един резултат за тях който може би ще послужи и за следствието. 

Свидетеля Атанас Марков, 

който е сродник на съдържателя на хотел Москва, след като се дигна шум около тая афера разправя следното за да се увери че действително тази е същата Маша Григорова и същия професор Юринич за когото се говори толкова много. Проверяват пасажерската книга и от нея установяват че действително това е същата Маша Григорова, записана в пасажерската книга Мара Григорова и същия професор Юринич който е изнудвал Маша изказвайки своите чувства на любов към нея. Според книгата пасажерска Маша е записана 18 годишна а професор Юринич на 56 год. възраст. 

Какво казва свидетелят 

Пред свидетели, между които и помощник кмета на гр. Варна, Георги Серафимов, Ат. Марков разправя следната интересна историйка за намеренията на професор Юринич спрямо Маша Григорова още през 1912 год. юли месец: Един ден, казва той, между 5 и 8 вечерта, аз чух шум в стаята на Маша Григорова и предвид моето съмнение за честото посещение на професора в стаята на Маша, аз се качих до прозореца и от там наблюдавах как професор Юринич се обясняваше в любов на Маша Григорова, а даже и посегна, каза той, да изнуди Маша, но последната отхвърли категорично предложенията на своя възпитател. Маша през целия ден бе доста разтревожена, струва ми се, казва той, че Маша същии ден не слиза и да се храни в ресторанта при хотела. 

Бягството на Маша. На 9 юли, вижда се, от станалата случка, и предвид поведението на професора, Маша напустна хотела ни и излезе на частна квартира за да живее През това време, от един месец до като Маша живееше във Варна, братчето й, постоянно идваше и взимаше храна от ресторанта. На 9 юли и професор Юринич напусна хотела и замина за София. От всички тия сведения, които дава тоя свидетел, личи, че професор Юринич е замислил своя план за своите любовни връзки с Маша още презъ 1912 год. от 5 юли до 9 същия месец.“

Подобни свидетелски показания трудно могат да бъдат приети сериозно за доказателство по делото. Академичният съвет на университета излиза със специално обръщение, подписано от ректора проф. Васил Златарски, с което се настоява за пълно и стриктно спазване на закона и да не се търси сензация, а адвокати на Юринич стават известните юристи, професорите Владимир Моллов и Йосиф Фаденхехт. По същото време лекари установяват сериозни аномалии в поведението на майката на Маша. Оказва се, че Екатерина Григорова се нуждае от сериозно и продължително лечение. Под натиска на общественото мнение и поради липсата на достатъчно доказателства Юринич е пуснат на свобода срещу парична гаранция от 5000 лева, а делото е насрочено за 22 януари 1915 г. То се гледа при закрити врати. Професорът е оправдан, но от това не му става по-леко, защото много хора продължават да вярват на историята, че той има пръст в убийството на Маша.

Обидата му е толкова голяма, 

че въпреки подкрепата на университета, той отказва да се завърне там, пенсионира се и напуска завинаги България, но 
излиза изтерзан и зарадван от съдебната зала. Пред чакащите го журналисти изповядва, че цели девет месеца на душата му тежи грозно обвинение, а самият той се чувства омерзен. Ала въпреки щастливата развръзка, името му остава опетнено и немалко софиянци са убедени, че има пръст в убийството на Маша. Академичният съвет на университета го реабилитира и възстановява неговите преподавателски права. Но той отказва да се завърне във висшето учебно заведение и завинаги напуска България. Прибира се в родината си и там живее в родното си село в Горски Китори и в Хърватско Приморие. От лятото на 1928 г. се установява в Самобор, където продължава активно да работи чак до края на живота си през 1947 г., за сближаването между българи и хървати.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Правилник за движението на автомобилите в гр. Варна и в окръга