IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 19°
Живот
10:43 | 17 октомври 2018
Обновен: 18:21 | 25 април 2024

Градове на вода: Фернандо де Нороня – островите на вечното лято

Мястото е защитено, не допускат над 420 туристи едновременно

По материала работи: Пламен Янков
Градове на вода: Фернандо де Нороня – островите на вечното лято

Фернандо де Нороня е архипелаг, разположен в Атлантическия океан (на изток от Рио Гранде до Норти), който се състои от 21 по-големи и няколко по-малки острова. От бразилската суша го делят около 354 км, като географското му разположение е между градовете Натал и Ресифе. Заема площ от 26 кв. км. В административно отношение островите имат статут на щатски окръг, принадлежащи към щата Пернамбуко от 1988 г. насам, когато престават да бъдат федерална територия с ранг на щат. Главен град е Вила дос Ремедиос. 

 

РУИНИТЕ ФОРТЕ ДОС РЕМЕДИОС, ОСТАНАЛИ от някогашното португалско владение.

 

 

 

Това е едно от любимите места за почивка

и особено за подводно гмуркане на цяла Бразилия. На практика през всичките сезони на годината тук пече слънце и е топло, като дори от април до август, когато е дъждовният период, валежите са твърде кратки, за да спрат туристите. До Фернандо де Нороня може да се стигне със самолет, който може да се вземе както от Натал, така и от Ресифе – ежедневно от всеки град има по два полета. Ресифе се намира на 545 км, а Натал на 360 км от архипелага. Между октомври и февруари пък има редовни превози с круизи.

 

НЯМА ИЗОБИЛИЕ ОТ ТУРИСТИ на архипелага, което пък е гаранция за спокойствие.
 

 

 

След кампанията, водена от гаучоския природозащитник

Жозе Труда Палацо, през 1988 г. по-голямата част от архипелага, около 8 кв. км, е обявена за национален парк за защита на съществуващите ендемични видове, намиращи се там, както и района на концентрация на дългоноси делфини (Stenella longirostris), които се събират всеки ден в Залива на делфините — едно от най-добрите места в света за наблюдения на този вид. Националният парк понастоящем се управлява от института „Шико Мендис“ за опазване на биологичното разнообразие (ICMBio). В тези кристални води живеят и множество тропически риби, морски звезди и др.

 

ГОЛЕМИЯТ БРОЙ МАЛКИ ОСТРОВЧЕТА задължително трябва да бъдат обиколени.
 

 

 

Главният остров от архипелага 

е Иля де Фернандо де Нороня с площ от 18,4 кв. км и  с население от около 3000 жители. Това е и единственият остров, на който постоянно живеят хора. С цел да се съхрани девствената природа, тук е наложена забрана на острова да има повече от 420 туристи наведнъж. Този район е една от най-редките и ценни екосистеми в света, затова от 2001 г. Фернандо де Нороня и Рокас са обявени от ЮНЕСКО за световно природно наследство.

 

КИТНИ ПЛАЖНИ ЗАВЕДЕНИЯ примамват в смесицата между пясък и зеленина.

 

 

Малка такса за опазване на околната среда

се начислява от туристите при пристигането им от Ibama (Институт на околната среда и възобновяеми природни ресурси). Първият, който описва острова, е Америго Веспучи по време на неговата португалска експедиция към Бразилия през 1503 г. В следващите векове районът е ту под френско, ту под английско владение, но най-дълго се запазва като холандска територия.

 

УНИКАЛНАТА ПРИРОДА ИЗКУШАВА към гмуркане, а компания правят екзотични видове.
 

 

 

В Залива на делфините, или Байа дас Голфиньос ,се скупчват повече от 1000 делфини, за да отбележат началото на утрото жизнерадостно. В града тук има едно наистина впечатляващо заведение. Форте дос Ремедиос представлява руини, останали от някогашното португалско владение. Поради факта, че историческата крепост датира от 1737 г., тя не е в много добро състояние – оръдията й са заровени наполовина в земята, а укрепленията са почти разрушени.

 

НАЙ-БЪРЗИЯТ И СИГУРЕН ТРАНСПОРТ до Фернандо де Нороня е по въздух.

 

 

 

Преди да се превърнат в туристическа дестинация, 

каквито са днес, островите са място за задържане на затворници, изпратени за излежаване на присъди в съществуващия карцер, действал от 1737 до 1942 г., а от 1938 г. до закриването му - само за дисиденти на новата държава при управлението на Жетулио Варгас.

 

ЛОДКИТЕ ЗА РАЗХОДКА И НА РИБАРИТЕ имат неутолимо присъствие и тук.

 

 


Според репортаж на списание O Cruzeiro от 2 август 1930 г. затворът бива описан като демонски призрак за онези, отхвърлени от обществото, които живеят напълно изолирани от останалия свят, въпреки че правителството полага усилия да предоставя на затворниците здравословния начин на живот и комфорт.

 

ТУРИСТИТЕ НЕ ПРОПУСКАТ КРУИЗИТЕ на местните туроператори.

 

 

Материала подготви БОРИС ПРОДАНОВ

Коментари

Новини Варна