Четири ползи за здравето от месото и сланината на Източнобалканската свиня

Месото и сланината от старата българска порода Източнобалканска свиня (ИБС) са вкусни, но и отговарят на изискванията на Световната здравна организация за диетично хранене. Те са подходящи за изхранване на уязвими групи като деца, възрастни и хора със сърдечно-съдови заболявания, казва доц. д-р Живко Накев от Земеделския институт в Шумен. Учените там са направили проучвания по проекта „Качество на месото от Източнобалканската свиня в условията на биологично отглеждане”, според които то е диетично и с високи вкусови качества.  Ето четири от най-популярните здравословни ползи от месото и сланината на черните прасета.

Съдържание на Омега-6 и Омега-3 мастни киселини в месото и сланината на ИБС

Черните прасета от породата Източнобалканска свиня се отглеждат свободно на пасища, което балансира съдържанието на полиненаситените мастни киселини. Съотношението между Омега-6 и Омега-3 мастни киселини в месото и сланината от Източнобалканска свиня е близко до препоръчваното от диетолозите 5:1, като е в пъти по-ниско в сравнение с това при интензивни системи на угояване на свинете. При тях този показател обичайно е около 12:1, като в някои случаи достига и до 20:1.

Сланината от Източнобалканска свиня е източник на ценни витамини и киселини

Сланината е зърнеста и при обилна жълъдна паша добива бледо жълтеникав оттенък. Тя има по-ниска точка на топене в сравнение със сланината на индустриално отглежданите прасета.  Мазнината на Източнобалканските свине подсилва имунната система в сезоните на вирусни епидемии.  Съдържанието на олеинова киселина е близко до това в зехтина. Ценната арахидонова киселина подпомага работата на сърдечния мускул и съдейства за пълноценната работа на мозъка и бъбреците.
 

Сланината от Източнобалканска свиня е богата на витамините A, D, E. Тя съдържа и природния емулгатор лецитин, благодарение на който се повишават нивата на „добрия” холестерол.

Без хормони и ваксини в месото и сланината от ИБС

В месото на пасищно отглежданите Източнобалкански свине липсват изкуствено добавяни хормони и медикаменти, защото животните не се ваксинират и не се лекуват с нещо различно от билкови треви, които те сами си подбират в природата. Освен това те растат на чист въздух под естествени слънчеви лъчи и дъбови или букови сенки, подчертава Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) - Шумен.

Високо съдържание на витамини заради пашата с жълъди и горски плодове

Традиционното пасищно отглеждане на Източнобалканските свине става целогодишно при свободно движение на животните в обширни горски територии и поляни. Около 70% от храната им е горска растителност - корени, гъби (понякога и трюфели), глог, трънки, диви круши, ябълки, сливи, къпини, ягоди, билки, охлюви и червеи. В есенно-зимния сезон основно се хранят с дъбови и букови жълъди. Буковият жълъд, по думите на доц. д-р Живко Накев, съдържа 15,5% протеин, 17,99% мазнини и 3,18% минерали.

Заради начина на отглеждане, месото на черните прасета от тази порода е с наситен, керемиденочервен цвят, за разлика от индустриално отглежданото свинско месо, което розовее. Месото от ИБС има силно развита мускулатура, мраморираност и характерен блясък и сочност. Притежава интензивен и свеж мирис на прясно зряло месо със специфични сладникави нотки, напомнящи аромат на жълъди.