Нива на регулация на хомеостазата в организма

В човешкия организъм съществуват множество регулаторни системи, които имат отношение за поддържане на хомеостазата във всички клетки, тъкани, органи и системи. По този начин се осигурява приспособяване към възникването на промени в околната среда, както и контролиране на взаимоотношенията между отделните структури в целия организъм.

Регулацията се осъществява на различни нива – вътреклетъчно, органно (локално) и системно (в целия организъм).

При вътреклетъчната регулация не във всички случаи сензорът – който възприема промените и съответно ефекторът – който изпълнява командата за урегулиране, са отделни клетки или молекули. В някои случаи двете функции се изпълняват от една и съща молекула или клетка.

След свързване на съответната регулаторна молекула се променя активността на даден ензим. Вътреклетъчната регулация се характеризира с промяна в контрола на ензимните процеси и с възможността на предаване на генетичната информация чрез информационната РНК. Крайните продукти от биохимичната реакция често потискат каталитичната активност на ензимите.

Регулацията чрез локални фактори зависи от концентрацията на метаболитни продукти. Например при повишена метаболитна активност и съответно увеличаваща се продукция на въглероден диоксид се води до разширяване на артериолите с цел подобряване на кръвоснабдяването и изнасяне на отпадните метаболити.

В тази регулация участват и хормони (азотен оксид, ендотелин), които действат в непосредствена близост и се разграждат сравнително бързо, поради което оказват единствено локално действие – в мястото им на отделяне.

При регулация на ниво цялостен организъм доминират реакциите на основата на рефлекса, най-често на база обратна връзка. Тук влизат т. нар. соматомоторни рефлекси – контролиращи активността на скелетната мускулатура за поддържане на позата, реализиране на съзнателните движения.

Чрез вегетативни рефлекси се контролира постоянството на показатели, характерни за вътрешната среда на организма. Типичен пример е поддържане на артериалното налягане чрез промяна в активността на барорецепторите, които реагират на разтегляне в съдовата система.

Нервно-хормоналните рефлекси се поддържат чрез нервновегетативна регулация и хормони. Хормоните са химични вещества с информативна стойност. Те повлияват дейността на различни прицелни органи. осъщественият чрез тях контрол има по-голяма продължителност, но и по-дълъг латентен период.

 Puls.bg

Колко калории горите, докато спите?