Бабин ден е, денят на родилната помощ

На 8 януари отбелязваме празника Бабинден. Той е краят на поредицата празници, свързани с Рождество Христово и се чества официално от 1951 г. на 8 януари.
 

Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, гинеколозите, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита "бабата", опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото. 
 

На обредната трапеза се слага млечна баница, сарми с месо, свинско с праз.
 

Обичаи и ритуали
В миналото на този ден бабата е ставала рано и посещава домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден – до тогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят.
 

По традиция бабата идва в къщите с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят. След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват "да полеят" на бабата. Поливат й да се измие, даряват я с пешкир и сапун, като в пешкирите винаги има завързана пара. Също носят погача, сирене, някаква гозба, вино или ракия. Сядат на трапезата и се гощават. Развеселени, жените стават да играят хора, като си пеят, а бабата, с една лопатка, на която има жива жар и стрит цвят от различни билки, ги прекажда.

Традициите на Бабинден
Основните моменти на празника са къпането на децата от бабата и „къпането“ на бабата. Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. Водят бабата да я изкъпят и я връщат на ръце в дома.
 

Важно е всички майки на вече по-големи деца да се измият добре сутринта. С босилек, здравец, кърпа и сапун се ходи при бабата и се дарява. 

Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. "Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва "Кое е по-голямо от царя? Детето".

За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия:
 

Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. 

Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето.

Всичко, което поиска бременната трябва да й бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. 
 

Бременната трябва да се пази и от уплах.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-ия ден.

Честит празник!