Кап. II ранг Райна Пенчева: Никога не правя крачка назад, вярвам, че трудностите са за силни хора!

Капитан II ранг Райна Иванова Пенчева е офицер от състава на Военноморските сили на Република България с военно звание, което към момента е най-високото за жена - офицер във флота. Тя изпълнява длъжността началник на Канцеларията на командира на ВМС.

Напредването и развитието й в кариерата се дължат на нейната самодисциплина, упоритост и стремеж да бъде лидер!

Капитан II ранг Пенчева е първата жена, назначена на длъжността адютант на командващия на Военноморските сили. Самата тя определя този факт като „чист късмет“, за себе си казва, че никога не прави крачка назад, видно умело ръководи екипа си и се грижи за цялостната „красива, интересна, запомняща се визия” на Военноморските ни сили.

За „онова“ чувство - „тръпка, динамика, страст, стихия, любов… точно каквото е и самото море… непредсказуемо“, както и за предизвикателството „жена под пагон“  капитан II ранг Райна Пенчева в рубриката „Насаме“… 

     
Завърших Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски” във Велико Търново през 2000 г., с 5-годишен курс на обучение, 3-ти випуск жени,  специалност „Логистика”. 

Връщайки се назад във времето, мисля, че съдбата правилно ми е начертала пътечката, която да следвам, а именно да избера професията на офицер, която да приема с достойнство като свое призвание. Двамата с моя брат кандидатствахме заедно. Той е с една година по-малък от мен и решението беше негово, а аз на шега се явих на всички изпити за негова подкрепа. Тогава, през 1995 г., 700 момичета се борихме за 20 места. 

Професията на офицер по това време беше съблазнителна за голяма част от хората, защото даваше известна доза сигурност. След преминаването на всички изпити - български език, математика, физическа подготовка, медицински и психологически преглед, които определят годността на съответния кандидат,  бях класирана на седмо място! Не съм имала трудности с покриването на нормативите относно физическата подготовка, защото те са съобразени с възрастовата група на кандидатите. 

Когато дойде моментът да потвърдя своето желание пред мандатната комисия, за момент се замислих дали правя правилния избор… Вътре в себе си човек винаги трябва да се вслушва в онова чувство, което му подсказва сърцето, и да вярва, че това трябва да направи. След като съм приета, това за мен е знак от съдбата и следва да бъде моето призвание. В такива моменти човек трябва да си поеме пътя и да го следва с чест, достойнство и отговорност.

 
Най-трудно е да вземеш решение да действаш, останалото е просто упоритост

След дипломирането ми по разпределение попаднах първо във военно формирование, подчинено на Сухопътни войски в гарнизон Бургас, където служих 10 месеца. Поради закриването му обаче се наложи да кандидатствам по обявения регистър за Българската армия със свободни места за офицери. Така през 2001 г. постъпих в „екипажа” на  Военноморските сили, назначена на длъжността адютант на командващия на ВМС. Дотогава жени, изпълняващи тази длъжност, не е имало поради факта, че във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” все още не е имало прием на жени. Определям за себе си това като чист късмет, тъй като мястото беше свободно, аз се явих след подаден рапорт по регистъра на приемния ден на тогавашния командващ на ВМС вицеадмирал Петър Петров. Бях одобрена и съответно назначена.

Станах първата жена адютант във Военноморските сили, мисля, че и в  Българската армия

Така започна моята служба във флота. Била съм адютант на шест командващи на Военноморските сили. По същото време началник на Канцелария беше капитан I ранг Сашо Попов. Целия опит по отношение на протокол, международни контакти, кореспонденция, военен церемониал и всекидневна дейност научих от него. Освен отличен професионалист той е човек с много богата душевна култура и опит. 

През 2005 г. родих моя син Иван, но само след 8 месеца се наложи да се върна обратно на работа. Беше стартирала реформата в Българската армия и щях да загубя мястото си, ако не се бях върнала от майчинство. Това е едно сериозно предизвикателство за всяка жена с пагон на раменете - тя трябва да е отлично подготвена да съвместява личните и служебните си ангажименти и отговорности.  

КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ ВРЪЧВА НАГРАДА НА КАП. II РАНГ РАЙНА ПЕНЧЕВА за отлична служба на празника на щаба на ВМС.
 

Безспорен е и фактът, че всеки офицер за придобиване на следващо военно звание трябва да продължи да се развива и усъвършенства. Това се отнасяше и за мен.

След като ме произведоха във военно звание капитан-лейтенант, кандидатствах във Военна академия „Г. С. Раковски”, командно-щабен профил, за придобиване на специалност „Организация и управление на тактическите формирования от ВМС”, необходима стъпка по длъжностната стълбичка за развитие, с което имах  правото да бъда произведена в следващо военно звание и заемане на по-висока длъжност. Там също бях първата жена, допусната да кандидатства наравно с командири на кораби, щабни офицери и др. Завърших  Военната академия, получих следващото офицерско звание - капитан III ранг, и така вървях по определената ми от „съдбата” нелека пътечка  нагоре, стигайки до заемане на длъжността началник на Канцеларията на командира на Военноморските сили.

 
Успехът за мен се състои в хармонията между душата и разума 

Част от нашия живот, който трябва да изживеем с чест, достойнство, себеотдаване, смирение и много любов. Човек трябва да избере професия, която му доставя удоволствие и вътрешно удовлетворение. Както казва Конфуций: „Намери си работа, която обичаш, и повече никога няма да ти се налага да работиш”…

Феминизирането на Военноморските сили беше и отчасти продължава да се приема като предизвикателство от мъжете военнослужещи. С времето обаче се преодоля скептицизмът и предразсъдъците относно доказването на професионалната реализация на жените.

В една мъжка среда, каквато е Българската армията като цяло, флотът не е изключение. Много е  важно една жена, приета в „морския екипаж на военния ни флот”, да докаже своя професионализъм, да спечели доверието и уважението на своите  командири и колеги като личност, достойна да носи морската военна униформа. 

Всяка жена в униформа води своята лична битка за доказване в преобладаващо мъжката среда на флота. Затова за мен беше важно да заложа на по-висока отговорност, мотивация, прецизност и точност при изпълнение на поставените задачи. За разлика от другите видове въоръжени сили

във флота най-важният принцип е сформирането на неговия „екипаж”, 

което само по себе си доказва, че всяка една жена с пагон е доказала и защитава достойно своето място в него. 

Може би в началото с постъпването на жените в редовете на Българската армия и в частност Военноморските сили е било екзотично и мистериозно кое как ще се случи и как ще се проявят на съответните длъжности… Сега това се приема нормално и не прави впечатление. 

ПО ВРЕМЕ НА УЧЕНИЕТО „Бриз 2018“.

Днес жените офицери са 13 % от военнослужещите на това йерархично ниво. Те се реализират в широк спектър от длъжности по специалностите ”Корабоводене”, ”Корабни машини и механизми”, ”Комуникационни системи“, „Медицина“ и „Психология“.

Възхищавам се на младите момичета, които завършват Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Няколко години подред отличникът на випуска е жена. Това много ме радва. Виждам как морските традиции, опитът и любовта към морската професия продължават да се предават от поколение на поколение….

КАП. II РАНГ ПЕНЧЕВА, КОНТРААДМИРАЛ ПЕТЕВ И ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ по време на „Бриз 2018“.

Самодисциплина, упоритост, опит – житейски и професионален, умение да се учим от грешките си – това са все качества, задължителни за един офицер. Никога да не си позволява да се пуска по течението, винаги да има цел, която да преследва, да надгражда знания и умения. За една жена освен това е важно чисто човешки да умее да обединява хората. Така да съумее да създаде положителен климат, че тия хора да бъдат мотивирани да изпълняват своите задачи и да го правят с удоволствие. Това са все лидерски качества. 

Стремя се да бъда добър лидер, 

който да вижда положителното в хората и да ги стимулира  и мотивира да работят още по-добре. По този начин по-лесно се постигат целите, отколкото с наказания. Дори някой нещо да е сбъркал, по-добре да му покажеш грешката спокойно, без да го наказваш, а той, когато е съумял да я осъзнае, няма да я допусне повторно. Имам екип, който ръководя пряко по свой начин и със свой стил, разбира се, придържайки се към „правилата, военния ред и дисциплина”.

Може би жените в това отношение сме по-склонни да следваме своята интуиция и усет и имаме различен подход към изпълнението на целите. Мъжете са по-строги, по-надъхани и с по-груб тон, което за мен понякога е излишно. Виждам, че по друг начин нещата също се получават и хората са по-мотивирани. Когато един човек е мотивиран, няма начин да не изпълни поставените му отговорни  задачи. 

Всекидневието на един офицер във ВМС е изпълнено с много динамика. Всеки ден е интересен и различен сам по себе си, дори когато е предварително планиран. Никога не съм усещала разочарование. Аз съм от хората, които са упорити и никога не правят крачка назад. 

По-добре крачка напред трудно, но постижимо, отколкото крачка назад

Това не е инат, а упоритост, мотивиране за справяне с трудностите, пред които животът понякога ни поставя. Вярвам, че те са за силните хора, които могат да ги преодолеят. 

Извън работното място съм най-обикновен човек. Когато сложиш униформата и се появиш на обществено събитие, всички, така поне аз го усещам, мислят, че сме някакви по-специални, по-различни... строги, обрани в емоциите си, но всъщност сме си съвсем обикновени хора със своите положителни и отрицателни качества, със своето нормално всекидневие.

Спомням си, веднъж се наложи в обедната ми почивка да отскоча до училището на сина ми, който е на 13 години - амбициозен тийнейджър! Трябваше да се срещна с неговата класна, нямах време да се преоблека и се появих там с униформата. Беше шок за всички, тъй като дотогава ме бяха виждали само в цивилно облекло. И учители, и ученици бяха възхитени, защото жена с пагони не е често срещана гледка. Такива моменти са много мили... Синът ми действително се гордее с избора ми! Като беше по-малък, разказваше на своите съученици за моята професия, колко е отговорно и строго във флота. Мисля, че би било добре да има под някаква форма военно обучение, през което да преминават тези момчета и момичета, разбира се, които имат желание.

РАБОТНА СРЕЩА на празника на ВМС.

Като отговорна майка мисля, че когато дойде време той да направи своя избор за професия, ще му дам съвет да се вслуша в себе си, да повярва на онова чувство, което му подсказва сърцето, и да вярва, че това трябва да направи - съвет от моя личен житейски опит. 

Що се отнася до моя избор - който веднъж усети тръпката и сложи морската военна униформа, няма отказване. Усеща, че това е за цял живот. Странно е, но чувството е точно такова - тръпка, динамика, страст, стихия, любов… точно каквото е и самото море… непредсказуемо. 

За много поколения българи военният ни флот е символ на професионализъм, патриотизъм, дълг, родолюбие, традиции, романтика и любов към морето, ценности, които трябва да съхраняваме и предаваме на следващите поколения военни моряци…

МАРИАНА СТОЙКОВА