Морбили в детска възраст - защо това не е обикновена шарка?

Морбили е вирусно инфекциозно заболяване, което може да доведе до опасни и животозастрашаващи усложнения. Преди въвеждането на ваксината са регистрирани над 2 милиона смъртни случая годишно в резултат от такива усложнения. Благодарение на доброто ваксинално покритие заболеваемостта рязко намалява в края на миналия век.

За съжаление, в Европа след 2010 г. се наблюдава ново покачване на честотата, като за 2011 г. са регистрирани 30 000 случая, а за 2015 г. те са над 100 000. Причината за това е понижаване на доверието във ваксините, което довежда до отказ от страна на родителите да поставят ваксини на децата.Недобрата информираност и недостатъчната гласност на проблемите, свързани с отказа от ваксини, водят до появата на „позабравени”, потенциално смъртоносни болести, които иначе са ваксинопредотвратими. Такива са не само морбили, но и дифтерия, тетанус, коклюш, епиглотит, тежките бактериални пневмония и други. Световната здравна организация определи аниваксиналните движения като една от най-големите глобални заплахи за 2019 година.

Защо е толкова опасно?

Погрешно на схващанията, които могат да се прочетат на много места във форумите, морбили не е „обикновена шарка”, която всяко едно дете трябва да преболедува. Заболяването може да протече много тежко, да доведе до редица краткосрочни и дългосрочни последствия, сред които засягат дихателната, сърдечносъдовата, нервната система. В някои описани проучвания усложнения се наблюдават в до 83% от хоспитализираните деца (Complications and risk factors for severe outcome in children with measles, Andrea Lo Vecchio и съавт.). Причинителят на заболяването е един от най-контагизните инфекциозни агенти, познати на човечеството – Morbillivirus. При контакт заразяване настъпва в над 90% от случаите.

За да съществува добра защита на населението, е необходимо поне 90% от хората да бъдат ваксинирани. Така се създава напрегнат колективен имунитет, който не допуска „избухването” на епидемии и същевременно „пази” неваксинираните по една или друга причина деца. Тук нямам предвид неваксинирните поради нежелание на родителите, а деца с подлежащи заболявания, както и такива под 13-месечна възраст, които все още не са ваксинирани. Единствено човекът боледува от морбили. Заболяването се предава по въздушно-капков път – при кихане, кашляне, говорене. Вирусът е сравнително устойчив в околната среда - издържа до около 2 часа. Това означава, че човек може да се зарази и при контакт със секрети, съдържащи вируса, които са попаднали върху различни предмети, т.е. директен контакт невинаги е необходим.

Кои са най-застрашени?

Двата пола боледуват еднакво често, като малките деца са най-застрашени. Кърмачетата, особено тези на естествено хранене, имат пасивен имунитет, тъй като получават антитела наготово от майката. Той обаче е нетраен и на практика се изчерпва напълно до навършване на 6-месечна възраст. След това до поставянето на ваксината, което се случва на 13-месечна възраст, детето не е защитено. То „разчита” на напрегнатия колективен имунитет, който би трябвало да го предпази.

Други рискови фактори са някои подлежащи хронични заболявания и състояния, сред които: недохранване, дефицит на витамин А, имунодефицитно състояние.Инфектираните отделят вирусните причинители в околната среда още преди появата на характерния обрив – обикновено около 4 дни преди това. Отделянето на вирусните агенти продължава и около 4 дни след появата на обрива. Има и известна сезонност, като най-много случаи се регистрират в края на зимата и началото на лятото.

puls.bg

Как да сте по-активни и в движение през целия ден