Ужасяващите експерименти върху живи хора на д-р Менгеле

Каквото и да се каже за жестоките експерименти на д-р Менгеле ще бъде семпло. Историята рядко помни по-жестока и хладнокръвна личност от неговата персона. Менгеле се забавлявал и запълвал времето си с всевъзможни ужасяващи експерименти, сред които дисекция на живи бебета, кастрация на момчета без упойка, също и подлагането на жени на високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост. Любимите извращения на Менгеле са чудовищните експерименти с близнаци, които обикновени завършвали с обезобразяване и смърт. Неговото извратено съзнание на познавало граници, що се отнасяло до изобретяването на нови способи за физически мъчения.

Йозеф Менгеле е роден в баварското село Гюнцбург и е най-големият от синовете на Карл и Валбурга Менгеле, пише sanovnik.bg. Баща му бил местен производител, който притежавал фабрика за селскостопански машини, известен със своята строгост, но честен работодател и предан на работата си човек. Но не от него се страхували работниците, а от съпругата му Валбурга. Тя била едра и с ужасен характер. Често се случвало да нахлуе във фабриката на съпруга си и да раздава правосъдие публично като наказва с бой отделни служители за нехайство и мързеливост.

Г-жа Менгеле възпитавала децата си със същата строгост. Подобно на диктатор, тя изисквала уважение и подчинение от страна на тримата си сина Йозеф, Алоис и Карл младши. Балбурга била ревностна католичка и правела всичко по силите си да наложи законите на църквата и върху нейните момчета, които трябвало строго да се придържат към тях. Отношенията със съпруга й също били толкова студени. Имало случай, в който Карл се прибрал у дома с чисто нов автомобил, закупен, за да отпразнува успешното развитие на бизнеса си, но вместо да се зарадва на колата, съпругата му го посрещнала със злобни коментари, обвинявайки го, че е похарчил безумно много пари за нещо толкова лекомислено и че не се е посъветвал с нея. Или с други думи казано - г-жа Менгеле се стремяла да упражнява пълен контрол над дома си и над живота на близките си.

От автобиографичните бележки на Йозеф Менгеле става ясно, че поведението на майка му и нейното отношението й са оставили незаличим отпечатък в съзнанието му и в превръщането му в кръвожадния есесовски доктор на Аушвиц. Той описва баща си като студен човек, твърде зает с работата си, а майка си - като неспособна да обича.

Въпреки липсата на любов в семейството му, младият Йозеф е описван като весело момче. Не бил пълен отличник, но се справял добре в училище и бил модел за добро поведение.

Като младеж Йозеф се превърнал в доста привлекателен млад мъж, който излъчвал вътрешна самоувереност и очарователен събеседник. Заради безспорния си чар бил доста популярен сред момичетата. Навикът му да се облича в шити по поръчка дрехи и да носи бели памучни ръкавици (заради които след години бил разпознат от жертвите си) датират още от онази млада възраст.

Но амбициите на младият Менгеле са в противовес с желанията на баща му. Карл искал неговият най-голям син да наследи фамилната фабрика, като счетоводител например. Ала Йозеф си представял непрекъснато как ще напусне Гюнцбург и ще направи кариера в науката и антропологията. Амбициите му не били тайна и дори се похвалил пред свой приятел, че един ден името му ще остане в историята. По-късно той е приет в Мюнхенския университет, а самият град Мюнхен - сърцето на растящото националсоциалистическо движение, предвождано от политика и бунтар Адолф Хитлер.

Фабриката на смъртта в Аушвиц е била олицетворение на това, докъде може да стигне човешката жестокост. В бараките не можело да се говори за каквито и да било санитарни условия, а болестите като тиф и диария били част от нормалното ежедневие, както въшките, плъховете и бълхите.

Но точно това искал да управлява д-р Менгеле, мисията му в лагера била да проведе изследване на човешката генетика. Работата му имала за цел да разгадае тайните на генното инженерство, както и да открие начини за изкореняването на долнокачествените човешки гени. С други думи казано - да се създаде германска супер раса.

Менгеле абсолютно се откроявал сред останалите доктори в Аушвиц. Не само, че бил единственият сред тях, който е отличен с медали за участието си във войната, но неговата педантична отдаденост към работата му в лагера му носи репутацията на безмилостен, хладнокръвен убиец, чието име създавало смут дори и на други офицери от СС. Той направил завидно впечатление още с пристигането си по време на една епидемия от тиф, избухнала в лагера като изпратил хиляда болни мъже и жени от цигански произход в газовите камери, но пощадил немските цигани.

Причините на тази постъпка могат да се коренят във физическите черти на Менгеле, който бил далеч от пример за арийската раса. Той бил с тъмна кожа, коса и очи - твърде много сходства с ромските, въпреки, че се придържал към вярата на нацистите - циганите са подвидове на човешката раса и следователно са „недостойни да живеят“.

Менгеле бил свръхамбициозен - неистово желаел да бъде главнокомандващ в Аушвиц и бил готов да мине през трупове...в буквалния смисъл. Това най-ясно си личало по време на подбора на новопристигащите евреи. Историята сочи, че повечето доктори не можели да извършат селекцията без да употребят алкохол или други стимуланти, само Менгеле можел и дори се наслаждавал на работата си. Той често споделял, че на света съществуват само два вида надарени хора - германците и евреите. Въпросът бил в това, кой ще успее да надделее и бил решен и убеден в идеята, че евреите трябва да бъдат унищожени.

Въпреки безпощадната си жестокост, Менгеле демонстрирал и своя друга страна - когато се сблъсквал с изтощените жени и деца, той се държал с тях загрижено и мило, но само след минути ги изпращал на смърт в газовата камера. Друг парадокс е, че всяка жена, която унижавал, измъчвал и убивал, го желаела.

Но селекциите и побоите не били единствените занимания, с които Менгеле запълвал времето си. Веднъж Менгеле облъчил група полски монахини с рентгенов апарат, като им причинил ужасни изгаряния.

Менгеле добавял и сексуалното унижение към процеса на селекция. Неведнъж заповядвал на затворнички от различни бараки да маршируват пред него чисто голи и често карал някоя от тях да спре и да му разказва интимни подробности от личния й сексуален живот.

Наред с всички извращения, Менгеле имал една-единствена страст - близнаците. Аушвиц му давал неограничени възможности да проведе в естествени условия експериментите, за които бил жадувал толкова дълго. Той искал да извлече тайните на човешката генетика от живите близнаци в лагера.

Близнаците бивали пощадени от незабавната смърт, но съдбата им се оказала много по-жестока. Менгеле разполагал със специални бараки за своите близнаци, в която изпращал т.н. "екзотични видове" като джуджетата, сакатите и други хора с недъзи. Тези помещения били наричани Зоологическата градина на Менгеле. Тъй като близнаците били фетиш на безпощадният доктор, се ползвали с привилегията да запазят собствената си коса и дрехи. Получавали и допълнителни дажби храна. Върху децата не се упражнявало насилие, за да се запази доброто им здраве.

Експериментите с близнаци отнемали живота на стотици деца. Той ежедневно инжектирал кръвни проби от един близнак на друг с различна кръвна група. Водел си записки за реакциите, които обикновено протичали мъчително. Фикс идея в изследването му с близнаци бил цветът на очите - Менгеле искал да разбере дали е възможно да се променя по генетичен път и за тази цел инжектирал боя в зрителните органи на няколко двойки близнаци. Резултатът бил болезнен доста често завършвал със слепота. На починалите близнаци Менгеле изваждал очите и ги забождал на стената в кабинета си, все едно биолог забожда насекоми за колекцията си.

Често близнаците били държани в изолирани клетки и подлагани на различни дразнители, чрез които да се проследяват реакциите им. Някои били стерилизирани или кастрирани, а други се разделяли с органите и крайниците си по време на медицинските опити, при това без упойка. Близнаците били инжектирани и със зарази, за да се види за колко време ще починат.

Четете още 

Момичето, което прекара 7 г. в ковчег, докато го насилват

Смъртта на Джонбенет Рамзи остава най-голямата мистерия на 90-те години