Градове на вода: Истанбул – от лалетата до Долмабахче и Топкапъ сарай

„Игла да пуснеш – няма къде да падне“, казва народът за подобно стълпотворение от хора, каквото предизвиква през този месец Фестивалът на лалетата, или Lale Zamanı, в Истанбул. От 2005 г. насам бавно и постепенно една възстановена многовековна традиция, превърната в уникална атракция, започва да работи за промотиране на целия туристически продукт, който предлага градът на Босфора.

Пари през годините са вложени, и то не малко. Но, както се казва, „първо работиш за името, после името работи за теб“, а и самите създатели на фестивала, и турската държава разбират, че без да бъде вложено в създаването на качествен продукт, няма как той да заработи. Първоначално е организацията. Луковиците на цветята за фестивала се отглеждат главно в град Коня, но част от тях се доставят от жителите на селските райони около Истанбул. Засаждането им в парка „Емирган“ (Emirgan Korusu) изисква много знания и умение. Ангажирани са стотици хора, те успяват да накарат лалетата да цъфтят последователно. За целта с изключителна прецизност се засаждат късни и ранни сортове, което позволява тази красота да продължи почти два месеца. Колкото по-дълго цъфтят лалетата, толкова по-дълго огромният поток туристи ще залива града.

Истинското „наливане на средства“ във фестивала

започва през 2015 г., когато по повод 10-годишнината му е създаден най-големият килим от лалета, правен някъде. Цветята са подредени така, че да имитират шарките на традиционен турски килим. За целта са използвани повече от 500 хил. лалета.

През 2016 г. цветният килим е разположен между Синята джамия и „Св. София“ и отново е невероятно красив, а през 2017-а килимът с традиционни мотиви в червено, жълто и бяло вече заема площ от 1734 кв. м на площад „Султан Ахмет“. Тогава в чест на годината на завладяването на Константинопол от османците  565 хиляди лалета грейват в историческия център на града по повод 565- годишнината от завладяването на Истанбул. През миналата година лалетата отново са 565 хиляди, а размерът на цветния килим е 1740 кв. м.

Тази година килим няма!

Според турските екскурзоводи местните избори, които се проведоха съвсем скоро в Турция, са „изяли“ парите за килима, но за огромно тяхно учудване туристите са неколкократно повече. Всъщност няма място за чудене. Добре планираната стратегия за привличане на публики чрез фестивален туризъм и неговата роля за промотиране на културния туризъм в града вече е сработила. Всеки ден в Истанбул пристигат стотици автобуси с организирани туристи и хиляди индивидуални посетители. Новото мегалетище „Истанбул“, което заработи буквално преди дни, приема десетки чартърни полети, включително от Корея, Япония и Индонезия, превозващи туристи специално за Lale Zamanı.

Пред историческите забележителности Долмабахче, Топкапъ сарай, Желязната църква „Свети Стефан“, Синята джамия, Църквата „Св. София“ и т.н. от ранни зори се извиват огромни опашки от любопитни да се запознаят с древната история на града. Хората така и така са в Истанбул, едва ли ще се ограничат само с посещение на парка „Емирган“. Същото се случва и пред аквариума „Тюркоазу“. Според турските закони всяка група може да влезе в избрания обект, единствено и само ако е придружена от турски екскурзовод.

Държавата се е погрижила всички да печелят от многобройните гости

Автобусите се оборудват за времето на престоя със специални табели, разбира се, отново срещу такса. Всъщност всички екскурзии могат да се осъществят само ако преминат през турска туроператорска агенция, а всяко посещение се заплаща отделно. Вярно е, че на някои места човек може да се организира и сам, но примерно в Долмабахче няма как да влезеш, ако не си в група. А това е едно от местата в Истанбул, които човек не трябва да подминава. Напливът от посетители за новия султански дворец е толкова голям, че към 10,30 ч. (Долмабахче отваря врати в 9 ч., а опашките от туристи започват да се оформят още от 7,30 ч.) слушалките и устройствата за превод свършват.

Стотици корабчета сноват по Босфора и в Златния рог, развличайки любопитните, безброй ресторанти, кафенета, сладкарници, заведения за бързо хранене и улични сергии ги хранят, магазините отварят с първите слънчеви лъчи и затварят към 22 ч. и заедно с неизброимите улични търговци всички работят, за да удовлетворят този необятен човешки поток, пристигнал заради нежните цветове на лалетата.

И макар заради срива на турската лира посещението на фестивала да е сравнително евтино (За нас, българите, една минимална работна заплата е достатъчна човек да си плати пътя, хотела (3-4 звезди) и да изкара 2-3 дни в Истанбул.), огромна част от жителите на многомилионния град (според екскурзоводите и по непотвърдени данни около 20 милиона жители) се препитават основно от туристите.

Следва продължение

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Снимки авторът