Как задръстванията ни убиват бавно

Задръстванията могат да ви скъсат нервите, особено докато гледате как някой "хитрец" се мъчи да изпревари всички през бус лентата или аварийното платно, увеличавайки още повече тапата. Но дори и хората, които запазват пълно самообладание в тежкия трафик, плащат висока цена за престоя си в него - просто като дишат. Към добре познатите ефекти от мръсния въздух, като астма и кожни заболявания, сега се прибавят поне още три потенциално фатални последствия.
 

29 пъти по-мръсен въздух

Няколко независими проучвания в последните години се занимаха с ефектите на задръстванията върху здравето, а уважаваното медицинско издание The Lancet ги обобщи в една публикация този месец, пише Automedia.Investor.

Въздухът в зоните на тежки задръствания съдържа между 14 и 29 пъти повече вредни частици, отколкото при нормално движение. Дори да сте в автомобил с плътно затворени стъкла и работещи филтри, престоят в трафика ви излага на минимум 40% повече замърсен въздух. Причините са, че в задръстванията автомобилите често потеглят и спират, което отделя повече замърсители от шофирането с постоянна скорост, и те по-трудно се разсейват.
 

Как да се предпазите?

Единственият сигурен начин - да избягвате задръстванията - е мъчно приложим. Но можете поне да намалите щетите, като превключите климатичната уредба на автомобила на вътрешна рециркулация.

Експерименти в Калифорния и Лондон показаха, че на натоварени кръстовища автомобилистите всъщност са изложени на повече замърсители, отколкото пресичащите пешеходци. Причината е вентилационната система, която всмуква външния въздух и го концентрира в купето. Превключването на рециркулация намалява вредните частици средно със 76%. Проблемът е само, че не можете да карате прекалено дълго така, защото постепенно ще изчерпите кислорода в затворения с вас въздух.
 

Замърсяването на въздуха е най-големият външен рисков фактор за здравето, твърди Световната здравна организация, според която приблизително един от всеки осем смъртни случая по света е причинен от него. Отдавна се знае, че мръсният въздух предизвиква астма и кожни заболявания. Но напоследък учените установяват все повече други опасни въздействия.

Въглеродните сажди, които се отделят от двигателите с вътрешно горене (особено дизелите), но също и от автомобилните гуми, имат сериозен ефект върху бактериите, засягащи дихателната система, като Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae. Те ги променят, правят ги по-агресивни и увеличават резистентността им към антибиотици.

В районите с много сажди във въздуха инфекциозните заболявания на двигателната система са и повече, и протичат по-тежко.
 

Автомобилните вредни емисии имат негативен ефект и върху нивата на т. нар. "добър" холестерол (HDL), твърдят медици от Университета на щата Вашингтон в Сиатъл. HDL играе ключова роля за отстраняването на излишния "лош" холестерол LDL от артериите. Натрупванията на LDL по стените на кръвоносните съдове водят до атеросклероза и чувствително повишават риска от сърдечен удар.
 

Канадски учени пък неотдавна резултатите от мащабно проучване, според което мръсният градски въздух има пряка връзка и с деменцията - заболяване, което досега се отдаваше само на възрастови и наследствени фактори.

Eкипът, воден от д-р Хон Чен, е търсил признаци за трите основни невродегенеративни заболявания: деменция, Паркинсън и множествена склероза. Обект на проучването са 6.6 милиона жители на провинция Онтарио, следени в продължение на 11 години, между 2001 и 2012. При Паркинсън и множествената склероза няма установена връзка между местожителството и честотата на заболяването. Но при деменцията близостта на жилището до голяма пътна артерия увеличава значително рисковете. Екипът на Чен открива сигурна връзка между продължителното излагане на азотен диоксид и фини прахови частици - също изпускани в по-голяма степен от дизеловите двигатели - и шанса за поява на деменция.

Четете още: Никога не сме дишали толкова мръсен въздух