Градове на вода: Японските „Острови на котките“

снимка Moyan Brenn

И днес ще пътуваме до далечно място по света, където има вода, хора и… котки. Толкова много котки, колкото е трудно за ума ви да побере. „Островите на котките“ или „Котешкият рай“, както мнозина наричат Аошима и Таширожима в Япония са една естествена среда за размножаване на много диви котки. Там самоходните космати топки са повече от човеците. Островите по нищо не приличат на нашата морска Варна. Освен по солената прегръдка на морето. Остров Аошима в Япония не може да се похвали с голямо човешко население. Постоянните жители са около 50 души, най-вече рибари или възрастни хора.

Защо се стига до свръхпопулацията на мъркащите

Такива животински царства са създадени неумишлено от рибарите, които през годините водят със себе си котки, за да разчистват плъховете от лодките им. Без хищници на острова, естественият баланс бързо се нарушава и по този начин котките се размножават значително в кратки времеви рамки. Възрастните хора, които пък редовно ги хранят, за да им правят компания, усложняват проблема допълнително, без да го осъзнават. Хората не осъзнават, че котешките острови изобразяват страданието на животните. Туристите идват, за да се порадват на пухкавите четирикраки, без да се замислят по-дълбоко. Подобни царства вредят не само на самите котки, а и на екосистемата. За Аошима и други котешки острови се знае от години. Фубирай е фотограф, който документира котките на острова от няколко години. През 2012 г. с помощта на „Бъзфийд“ снимките му се разпространяват из интернет и островът претърпява малък туристически бум. Въпреки че жителите на Аошима печелят от любителите на котки, това не е най-приветливото място за туристи. Дивите животни могат да бъдат видени един-два пъти в деня, а магазините и заведенията се броят на пръсти. И все пак това не спира много от посетителите на острова.

Селска идилия на Аошима.

Аошима е интересно място, но не е уникално

Само в Япония има още 11 подобни. Таширожима е малък, разделен на два основни града остров в Япония. Жителите са около стотина, основният им поминък е риболовът и котките са повече от хората. Ежедневието на четирикраките е абсолютен рай – всички ги хранят, грижат се за тях и ги пазят. Местните дори забраняват кучетата на този остров. Наистина, няма нито едно. Всичко започва преди векове, когато обитателите страдат от множеството мишки, плъзнали из острова. Тогава те, малко като в приказките, се справят с проблема чрез развъждането на котки. По-късно, през 1800 г., риболовът се популяризира и се ражда суеверието, че котките предричат времето и размера на улова. Оттогава хората на острова остават с убеждението, че четирикраките им приятели носят неимоверен късмет.

И до днес обитателите на Таширожима спазват поверието и обичат своите котки. Смята се за неприемливо те да са домашни любимци, защото това ограничава свободата им. Ето защо котките са навсякъде из острова, считат го за свой и се разполагат където им хрумне – типично за тях. Ако посетите острова, ще видите котешки календари, сувенири, картини и много други, които можете да занесете у дома, за да ви напомнят за преживяването. За тези, които искат да поостанат, са предвидени специални къщи, конструирани от манга архитекта Шотаро Ишиномори и са във формата на… котки. На острова могат да се видят и множество светилища, покрити с талисмани и сувенири. Най-известното е Неко Жинжа, за което се смята, че е построено от рибар, които без да иска убива котка и по този начин изразява скръбта си. Не е ясно дали котките привличат късмета в Таширожима, но определено са магнит за туристи и атракция за посетителите.

Рай ли е „раят“ за самите животни?

Условията на „Котешкия рай“ изобщо не са райски, смятат учени. Заради огромната конкуренция между индивидите, повечето от тях умират преди да достигнат до зрялост. Причините са различни и комлексни – глад, болести, смъртоносни рани, получени при сбиване с други котки, или пък детеубийства – природен феномен, наблюдаван при лъвовете, когато при екстремни условия те убиват новородените си. „Тук няма ресторанти, коли, магазини или дори закуски и въпреки това туристите са чували за острова“, пише Ройтерс.

Трудно се оцелява при подобна конкуренция за храна.

Местна жена ги храни.

Колко живеят писаните тук?

Дивите котки живеят между три и пет години, докато домашните могат да достигнат до над 15-годишна възраст. Това не е изненадващо предвид начина на живот, който водят животните, и средата, в която се намират. Едните са в ежедневна борба за оцеляване, а другите лежат на топло и меко, докато някой им дава храна в устата. Тези факти предизвикват редица дискусии сред природозащитниците и любителите на животни. Създадени са петиции, целящи да помогнат на дивите котки от острова.

Туристите им се радват.

Учените и решението им

Учените отдавна са забелязали проблема и го следят. Японският специалист Акихиро Яман например прекарва седем години на котешкия остров и изследва поведението на животинките. Той включва своите наблюдения в книгата си "Тайната на котките". Големият брой котки води до редуциране на популацията на птиците, както и до разпространяването на болести и измиране на видове. Днес редом до други осъзнати граждани и учени Яман се опитва да разясни опасността от такива острови и да повиши информираността сред хората.

Ели Маринова

Косматковците са на всяка порта.