Непознатата история: Забравената българска царица

Първите две десетилетия от миналия век са повратна точка за Европа. През 1914 на Балканите са приключили двете балкански войни, а напрежението на запад ескалира след 28 юни заради смъртта на австро-унгарския престолонаследник и задаващия се световен конфликт. Краят на т.нар. Хубава епоха, започнал след края на френско-пруската война. Именно в това несигурно време нашият град може да разчита на своя ангел-пазител,

царица Елеонора,

която обичайно прекарвала повече от половината година в морската столица, и споменът за която е поизбледнял в историческата памет на българите. Обикновено сме свикнали да запомняме имената на владетели и техните велики дела, да позабравяме от време на време нехните грешки и провали и напълно да игнорираме жените, които стоят до тях, забравяйки, че мъжът може би е главата на семейството, но съпругата е вратът. Както всички много добре знаем от биологията в основното училище – главата не може да се обърне в нито една посока без участието на врата…

Царицата взема дейно участие по време на войните за национално обединение (1912-1918 г.).

Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц, е родена в пруския град Требшен (днес Тшебехов в Полша) в семейството на принц Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821 – 1894 г.) и принцеса Луиза Ройс цу Грайц. Тя е втората съпруга на българския княз Фердинанд I, като брачната церемония между двамата се е състояла на 28 февруари  1908 г. в германския град Кобург. Месеци по-късно, след обявяването на независимотта на третата българска държава, българската княгиня е провъзгласена за царица на българите.

Бракът между двамата аристократи обаче е чисто формален. Не бива да забравяме и че първият български цар на Третата българска държава е една от най-спорните личности в родната история, а оценките за него често варират между двете крайности. Дали обаче наистина е търсил някаква изгода с втория си брак – ще остане тайна завинаги.

Знаем само, че първата царица на Третата българска държава взема присърце отговорността, която се стоварва върху плещите й. Тя бързо успява да спечели своите заварени деца и любовта на българските поданици. Тя участва в множество благотворителни кампании, а по нейна инициатива през 1910 г. е създаден фондът „Царица Елеонора“, който има за цел събиране на средства за построяване на сгради на институтите за глухи и слепи деца. За доброволното си участието в Руско-японската война (1904-1905 г.) като медицинска сестра получава руската награда „Св. Анна“, а години по-късно става носител и на българския военен кръст „За храброст“ - IV степен, без мечове.

Дори патриархът на българската литература Иван Вазов я увековечава в своите стихове:

 „Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“

Освен всичко това не бива да забравяме и че царицата е

свързана с Варна много повече, отколкото мислим

През годините царското семейство е прекарвало много от времето си в своята морска столица, но освен почивка тя е търсела и начин да помага на поданиците на българската корона. Знаем, че тя се е разхождала свободно по градските улици, а според няколко варненски издания от онова време на 11 април 1910 г. е посетила държавната болница. Вестник „Известник“ от 17 април с.г. пише, че по време на визитата й е бил сервиран чай по стаите. Вестник „Варненски новини“ от 26 април 1914 г. ни осведомява, че царицата е покровителствала женското благотворително дружество „Майка“. При своето основаване през 1889 г. то е имало за цел да помага на бедни ученички, но с течение на годините е разширило значително своята дейност.

Вестник „Свободен глас“ от 26 април 1914 г. ни информира за даренията по случай великденските празници и в списъка от имена фигурира и това на царицата, която е помогнала с парична средства от 100 тогавашни лева, които по онова време далеч не са били толкова нищожна сума, колкото ни се виждат днес.

Седмичникът „Варненски новини“ от 12 юли с.г. ни дава още едно интересно сведение:

„Вчера пристигна във Варна нейно величество Царицата. Ведно с нея пристигна и сестрата на царицата, която идва на гости в Евксиноградския дворец. При слизането от трена царицата и гостенката бяха посрещнати от всички официални лица. При пристигането крайцера „Надежда“ поздрави гостенката и Царицата със седем салютни гърмежа. Царицата ще престои по-дълго време в Евксиноградския Дворец.

Още с пристигането си Царицата е приела на доклад окр. управител, който е докладвал загубите от наводнението и жертвите във варненски окръг. Узнаваме, че царицата щяла да отиде сама в Ново село и др. села, които пострадали от наводнението и да се притече на помощ на пострадалите“.

Същото издание от 25 април 1915 г. помества интересен текст, озаглавен „Деятелността на царицата във Варна“:

„От  няколко дни Нейно Величество Царицата пребивава в града ни, в  двореца си Евксиноград. По нейна инициатива вчера в 6 часа сл. пладне, в помещението на тукашния офицерски клуб бяха поканени на видно събрание: Негово В. Преосв. Митрополит Симеон, госпожи: полковник  Киселова, Д-р  Железкова , И. Бръчкова , подполковникъ Киркова, В. Железкова, Попова , Ралчева, В. Попова и трима лекари за разменяване мисли по основаването на самариянско дружество в гр. Варна. Към означеното време Царицата придружена от  госпожица Петрова и адютанта си Майор Илиев пристигна, причакана и посрещната от  началника на гарнизона. При влизането, в клуба на Царицата бе поднесен разкошен  букет  от  г-жа полковник  Киселова. Тук  митрополит Симеон  обясни на присъстствующите целта на събранието и желанието на Нейно Величество за образуванието на самариянско дружество, по подобие на съществуващите вече такива в София, Пловдив, Ст.-Загора, Търново и пр. Царицата помоли лекарите да се произнесат има ли условия за основанието на такова дружество и във Варна? Инициативата на Царицата се възприе с радост от  всички и се прогласиха за основатели на дружеството. След това се сервира чай, през време на който почти всички присъствующи имаха редното  щастие да разменят по някоя дума с обичаната Царица“.

Царица Елеонора взема и дейно участие в Първата световна война, където заболява тежко, и в края на краищата е прикована на легло. Издъхва  в двореца в Евксиноград на 12 септември 1917 г. и е погребана до южната стена на Боянската църква, за чиято реставрация дарява личните си средства. Парадоксално,

едва 20 дни по-рано варненци са чествали нейния рожден ден

Ето какво предава вестник „Добруджа“ от 31 август 1917 г:

„На 22 т. м, сряда, тържествено се отпразнува рождения ден на Н. В. Царицата. Това мило и трогателно тържество при разкошна обстановка в пpекрасната приморска градина се ознаменува и с високо благородно, хуманно-патриотично дело — Височайша инициатива на Нейно Величество — откриване на възпоменателна лодка за обковаването в полза на бедните болни войници и техните семейства. До 9 часа сутринта градината пред бюфета се изпълни с най-отбрана публика и при благовейна тишина се започна молебена зa здравето на Нейно Величество в украшения с гирлянди в зеленина, национални флагове и гербове павилион. Начело на службата беше Негово Високопреосвещенство Митрополит Симеон. Два хидроплана величествено и тържествено летяха през всичкото време над главите на публиката. След молебствието Негово Високопреосвещенство със свойствения нему авторитетен тон в бавно, но силно убедително красноречие държа паметна за варненци, пълна с възвишени мисли и чувства, реч. „Времето, което изживяваме, каза Негово Преосвещенство, е време на стълкновение, време на ужасено душевно помрачение — време на грозната всесветска война, която руши културата, руши цивилизацията. Божествения закон на любовта и на милосърдието. Но все пак на делата на Божествената любов и милосърдие се дължат тези светкавици, която от време на време прорязват ужасния мрак, който е обгърнал човечеството, проблясват в душите, обнадеждават сърцата. Такова, именно, дело на Божествената любов и милосърдие е Височайшата благородна и високо хуманна инициатива на Нейно, Величество, с която пожела да се ознаменува честването на нейния рожден ден в гр. Варна. Нейно Величество е олицетворението на любовта към нещастните, озлочестени от съдбата и войната, е олицетворение на милосърдието.“

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

Снимки  Варненска дигитална библиотека​