Генерал Тодор Бояджиев за семейството, шпионажа, „Човекът без лице“ и неговите „тройки“
Българският разузнавач предава опита си чрез словото…
Публикувана: 18 Oct 2019 | 8:53

Роден е на 10 октомври 1939 г. в тракийското село Граматиково. Едва 24-годишен влиза в системата на МВР. През 1963 г. постъпва на работа в Четвърто техническо управление на Държавна сигурност.

 

На 7 февруари 1990 г. е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление, но остава на поста само до 29 март 1990 г., когато става първият главен секретар на МВР.

 

2 години по-късно сам напуска системата.

 

Работил е 11 години в САЩ, гордее се с това, че е посланик на добра воля на щата Оклахома за света.

 

Автор е на 15 книги, 12 от които свързани с разузнаването. Твърди, че съдбата е била благосклонна към него, като го е облагодетелствала не само с български приятелства, но и с такива по цял свят.

 

В деня на своя 80-и рожден ден генерал Тодор Бояджиев представи във Варна най-новата си книга „Маркус Волф Човекът без/с лице и неговите „тройки“ и разкри пред Медийна група “Черно море“ детайли около нея и не само…

 

В смислените ми години съдбата ме е облагодетелствала с толкова много контакти и познанства, които сега на късни години по ред причини започнах да описвам. И за да мога да свърша с това, което ми се ще да направя, за съжаление ми остава лимитирано време - има няма двайсетина години! Моят 80-годишен юбилей е, но така или иначе в компютъра ми вече има три нови проекта, за което трябва време…

 

Съдбата беше благосклонна към мен

Ощастливи ме с това, че през последните ми 30 години познавам хора по всички географски направления. Съдбата доведе при мен трима директори на ЦРУ, трима топ генерали и шефове на КГБ, адмирал Пиер Лакост - шеф на френското разузнаване, проф. ген. Мирослав Туджман - ръководител на новото хърватско разузнаване и редица други, между които, разбира се, Маркус Волф, с когото познанството ни е отпреди 50 години. През 2000 г., и това мисля, че е най-голямото ми лично постижение, излезе първата ми книга „Разузнаването“ на български, а през 2006 г. на английски. В нея мои съавтори са директори на ЦРУ, КГБ, хърватското, английското, немското и българското разузнаване, сред които Бриго Аспарухов.

 

10 години по-късно излезе книгата ми „Разговори за разузнаването“, в която пред камера и микрофон говоря с 52-ма топ професионалисти в сферата на разузнаването. 26 отвъд океана в САЩ и 26 предимно в Русия и Европа. Кой може да се похвали с толкова много контакти...

 

Най-хубавото нещо в живота на човек е да работи това, което му доставя удоволствие.

 

За мен това беше мечтаната професия

От юношеските ми години, дори по-рано, като много други младежи имах желанието да съм в допир с тази интересна професия и стана така, че попаднах в нея. 30 години работих на заплата в разузнаването, след което 30 години работя с удоволствие, без за това да получавам каквото и да е, освен многото нови приятели, познанства и книги.

 

В дълг съм към семейството ми…, но и в това отношение съдбата е била благосклонна. Родил съм се в подходящото семейство - в рода ми по майчина линия има войвода в Преображенското въстание, а по бащина - един от ръководителите на Септемврийското въстание.

 

Попаднах и на подходящата жена - жена в близка професия, в контраразузнаването. Когато се запознахме, тя беше старши лейтенант, аз бях лейтенант. Трябваше да заминем за САЩ във връзка с провеждането на едно активно мероприятие, където аз продължих да слагам звезди на пагона, а тя трябваше да изчаква... Родиха ни се чудесни деца, дъщеря ни се роди на Илинден, затова е Илина - един реверанс към рода ми по майчина линия.

 

По бащина линия чичо ми, който е бил ръководител на Септемврийското въстание, през 1949 г. като сътрудник на Трайчо Костов е арестуван и инквизиран, в резултат на което загива.

 

Чичо ми умира в следствието на Държавна сигурност

Като споменавам за него, напоследък в медиите се появиха заглавия, към които аз нямам никакво отношение и въобще не ги харесвам - „Чичо му убит от ДС“. Вярно, загинал е в резултат на инквизиции, вярно е, че когато аз постъпих в МВР,

 

целият ми род не обичаше МВР и ДС именно заради това,

но баща ми тогава каза следното: „Това е една система, в която трябва да работят честни хора. Твое право е да решиш къде ще работиш. Единственото, което искам да ми обещаеш, е да не опетниш никога съвестта си и ако настъпи момент, в който трябва да правиш компромиси със съвестта, обещай, че ще напуснеш“.

 

През май 1992 г., три години след 10 ноември, аз не можех да правя компромиси със съвестта си и въпреки че президентът Желю Желев ме беше направил генерал и бях главен секретар на МВР, депозирах оставката си.

 

След това започна вторият период от живота ми,

който за мен лично беше далеч по-продуктивен в сферата на разузнаването. Направих много, въпреки че все още има много неща, за които не може да се говори, имал съм пълноценен живот и продължавам да го имам.

 

Имал съм удоволствието да се срещна с управляващ европейски монарх, който потърси от мен мнение и съвет по един съвсем конкретен случай, който не нарушаваше интересите на България, но имаше опасност да наруши интересите на неговата държава.

 

Генерал Бояджиев е единственият българин и първи ученик в школата на Ким Филби - шпионинът на XX век, наречен така от своя противник Алън Дълес - създателят на модерното американско разузнаване...

 

През 1963 г. „гърми“, вече има доказателства, че Ким Филби е трети в Кеймбриджката петорка. По това време той е в Бейрут, където го заплашва арест. По тази причина отива в Москва. 10 години по-късно, през 1973-та, Филби за първи път решава да излезе от Съветския съюз и със съпругата си (рускиня) пристига в България на почивка. Аз току-що се бях завърнал от САЩ с хубав английски. Ким Филби не говореше руски и трябваше да се контактува с него на родния му език. Така всъщност се озовах в неговата компания.

 

В продължение на 45 дни, 30 от които прекарахме във Варна, обикаляхме заедно и сме спали под един покрив. Всичко започна като една съвсем официална задача, която трябваше да изпълнявам - да се грижа за неговата сигурност, инкогнито и приятно прекарване в България. Стана така обаче, че той толкова хареса страната ни, че след това още четири пъти идва на почивка тук и аз сумарно съм живял повече от половин година под един покрив с него.

 

Това беше най-големият подарък, който съдбата ми е правила - че ме запозна и

 

влязох в обкръжението на шпионина на XX век

През 1975 г. при второто посещение на Ким Филби в България трябваше по същото време да отида на семинар в Москва. Тогава той се обърна към министъра на вътрешните работи, казвайки му: „Ако Тодор остане с нас, ви обещавам, че ще го науча на повече неща, отколкото ще го научат в Москва“. Останах и така наистина се оказах първият ученик на Ким Филби. След завръщането му в Москва беше основана неговата школа, в която контактуваше с руски колеги и ги подготвяше за бъдещата им работа…

 

Кой всъщност е Маркус Волф и защо е наречен „Човекът без лице“?

„Човекът без лице“ създава ГДР-ското разузнаване и го ръководи почти до падането на Берлинската стена. Две години преди падането на Берлинската стена Маркус Волф е в категорията на дисидентите. Той не одобрява това, което прави вътрешното разузнаване по отношение на ГДР-ските интелектуалци. Той не приема много решения и на политбюро и го заявява открито. Против е административните и дори по-грубите мерки спрямо хора, които изразяват различно мнение от официалното. По тази причина излиза от системата...

 

Дълги години на Запад знаят, че Маркус Волф е човекът, който ръководи ГДР-ското разузнаване, но не знаят как изглежда той.

 

Нямат негова снимка, не се намира предател, който да му даде словесно описание, и „Шпигел“ го кръщава „Човекът без лице“.

 

В професионалните кръгове на източните разузнавания Миша Волф винаги е бил с много ясно лице. Голям патриот, голям професионалист и честен човек.

 

В книгата генерал Бояджиев описва една от стратегиите на Маркус Волф, наречена „Ромео и Жулиета“…

Набеждаването на Маркус Волф, че едва ли не той е въвел в теорията и практиката

 

любов срещу шпионаж или шпионаж срещу любов -

да се използват връзките мъж-жена за получаване на разузнавателна информация, се оказва неточно. Дори много преди Мата Хари във френското военно разузнаване има специална служба, която практикува точно това - млади мъже получават задание да спечелват чиновнички от чуждите посолства. Маркус Волф на практика едва ли е знаел това. Той никога в разговорите ни не е споделял, съвсем наскоро аз самият открих тази практика във френското разузнаване.

 

Но тази практика Маркус Волф я докарва до съвършенство. Професионално подготвени кадровици са изпратени да откриват Ромеовци – хора, които могат да станат разузнавачи и имат всички данни за успех сред жените. Втората световна война е свършила, в двете Германии много от мъжете са се сблъскали директно със съдбата си, жените са повече, мъжете по-малко и изведнъж се оказва, че това е един хубав подход да се търсят интересни връзки.

 

Така се появяват „тройките“ на шпионина Маркус Волф

Негови Ромеовци, подготвени и изведени като бегълци или под някаква друга форма на Запад, успяват да спечелят секретарки на големи шефове в НАТО, помощнички на големи политици и т.н.

 

В кръга на тези тройки попада секретарката на първия канцлер на ФРГ и Миша Волф чете документите, които са на бюрото на западногерманския канцлер едновременно с него. По този начин се внедрява дясната ръка на Вили Бранд, полковник Гийом, който е офицер на Маркус Волф.

 

Габи, най-високото ниво на професионализъм в рокля в западногерманското разузнаване, прави анализи и предсказва перестройката в Русия и това, което става в Полша и в цяла Източна Европа след това, няколко години преди Горбачов да започне да упражнява властта си в Кремъл. И докладите на Габи се четат по едно и също време от канцлера на ФРГ и в Кремъл от Михаил Сергеевич Горбачов… Така че „Ромео и Жулиета“ се оказва една сполучлива стратегия и тактика, която дава конкретни резултати.

 

Маркус Волф я ползва не за да компрометира или да заплашва, а просто за да си осигури достъп до тази информация.

 

Интерес будят и думите на самия Маркус Волф, който казва, че жените в разузнаването са „по-устойчиви  и издръжливи, особено при арест“…

Маркус Волф уважаваше страшно много жените в разузнаването.

 

Те имат много сериозно място, не на Мата Хари или на любовници, а именно като предани офицери от разузнаването на дадена държава. И България може да се похвали точно с такива жени.

 

Познавах три големи руски разузнавачки. Едната от тях, това е другият ми проект, работи 25 години в САЩ като американка, по-точно канадка. Ражда две момчета, които вече са над 20-годишни и не знаят, че имат руска кръв. Дума руски не знаят. В резултат на предателство обаче по времето на президента Барак Обама я задържаха… Скрипал беше човекът, който руснаците пуснаха в замяна на семейството на тази своя разузнавачка.

 

Така че жените в разузнаването имат много успехи,

а, както казва Миша Волф, в повечето случаи имат и двойно по-голямо натоварване. Като съпруги, майки и домакини те трябва да осигурят спокойствието и тила на своя съпруг. Освен това трябва да вършат и останалото, за което и той е изпратен зад граница заедно с тях.

 

Описвайки в книгата си „тройките“ на Маркус Волф, генерал Бояджиев обръща внимание на една особена среща, състояла се в София. На една маса, неговата, се срещат пенсионираният вече Волф и също пенсионирания шеф на ЦРУ Ричард Столц. Как са се озовали двамата врагове заедно и каква е била атмосферата на тази среща?…

 

Обажда ми се Миша Волф, минало е делото срещу него, обвиненията за предателство към родината са отпаднали, първоначалната присъда е отменена и той отново получава всички граждански права. Говорим по телефона и му казвам: „Миша, върнаха ти паспорта, възстановиха ти генералската пенсия, нямаш проблеми, идвай в България, ти обичаш страната ни, заповядай“. Той казва: „Окей, Тодоре, с Анреа (съпругата му) ще дойдем“.

 

Буквално на следващия ден отново ми звъни телефонът и ми се обажда Ричард Столц – професионалният директор на ЦРУ, също вече пенсионер. Казва: „Тодоре, имам намерение да идвам в България след месец, ако си там по това време, да се видим“. Казвам: „Дик, звъниш ми в най-подходящия момент. Буквално вчера разговарях с Маркус Волф, който пристига след 2 седмици като мой гост в България“. Дик Столц го усетих, въпреки че е оттатък океана, как се изправя и казва: „Маркус Волф? Можеш ли да ми уредиш среща с него?“ Звъня на Миша да го попитам, той го знае, разбира се, по име, като свой противник, и казва: „Няма проблем“. И стана така, че аз ги събрах в София.

Маркус Волф (вляво), Ричард Столц и генерал Бояджиев. 

 

От това би могъл да стане джеймс-бондовски сюжет, защото всички знаем, че американците тотално слушат света. Открай време знам, че автоматиката на американската Агенция за национална сигурност по ключови думи пали червената лампа. Като чуят Маркус Волф, Ричард Столц, лампите са светнали, записът тръгва, докладвали са в ЦРУ и моментално Дик Столц от там ми звъни. Случаят не е такъв. Просто едно съвпадение, но стана една чудесна среща, която описвам в цяла глава в книгата. Говориха си фантастични неща, които мислех, че никога няма да станат известни…

 

Относно това дали съжалява за нещо до момента, ген. Бояджиев подхожда философски:

Сигурно ще цитирам някого, мисля, че голям френски философ, който казва

 

„Ако живея отново, няма да повторя старите си грешки, ще правя изцяло нови“.

Съжалявам единствено, че страшно бързо тече времето...

 

И, за съжаление, през последните 30 години в сферата на сигурността и конкретно в сферата на разузнаването бяха направени толкова много глупости, че професионализмът, не само в България, а по целия свят, в много области се срина и ние за дълго време унищожихме жизненото функциониране на институцията Разузнаване. Решихме, че след като правим промени, нямаме нужда от разузнаване и буквално го ликвидирахме.

 

Това е една от причините да пиша. Защото голяма част от професионалистите бяха изхвърлени от системата. Дойдоха млади момчета и момичета, надявам се не по-малко патриоти, отколкото ние сме били. Но се прекъсна връзката между поколенията. Ние не можехме да предадем своя опит на новите, не за да го копират, а да го надградят. Това, което е остаряло, да се махне, това, което трябва да се направи, да се направи, но да се запази тази връзка. Това е причината да има 12 мои книги на тема разузнаване.

 

Държавата се отказа от нашия опит, но ние сме задължени да го предадем. Вярвам в латинската мъдрост, която на български звучи: „Казаното отлита, написаното остава“. Затова пиша…

 

Мариана Стойкова

 

Коментари ( 0 )