Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската
За „юмручното право“, морала и „голата фотография“ преди един век
Публикувана: 19 Nov 2019 | 8:23
автор Георги Ст. Георгиев (Изложбата „Голо тяло“ бе част от тематичния модул „Имена в българската фотография“, в който галерия „Синтезис“ представи през юни 2019 г. работата на значими автори от историята на българската фотография.)

 

Изграждането на младата българска държава в периода след Освобождението е немислимо без уреждането на местното управление и самоуправление, а характерно за законодателството в тази област след Търновската конституция е неговата динамичност, изразяваща се не само в регламентирането му с различни закони, а най-вече в честото и многократно изменение на тези закони. До 1934 г. обаче, когато започва преустройството на общинското управление чрез промени в съществуващото законодателство и е въведена „Временна наредба“, която действа в периода на преход, необходим за това преустройство, правомощията на кмета са били почти неизменно едни и същи. Тези правомощия са регламентирани за първи път и в цялост на 12 октомври 1882 г., когато в „Държавен вестник“, брой 117, г. ІV, е публикуван Законът за общините и градското управление. Според посочените в глава ІІІ  кметът се определя като представител на правителствената власт в общината, а едновременно е и представител на интересите на общината. Ето защо назначенията на кметовете на градските общини и техните помощници е било предвидено да стават с Княжески указ. Кметовете трябвало да се избират измежду членовете на Общинския съвет и по право те били и председатели на Общинския съвет, както  и на Общинския съд.

 

Така по статут кметът имал доста разширени компетенции

 

От една страна, като представител на централната власт се грижел за обнародването в общината на законите и правителствените разпореждания, за тяхното точно изпълнение, за воинския набор, за постъпленията на данъците и т.н. и, от друга страна, отговарял за сигурността в пределите на общината и… за улавяне на престъпниците!

 

Последното правомощие, особено в периода на навлизане на „покварените европейски моди“ в патриархалния дневен ред на варненското общество, довело до твърде интересни за съвременните разбирания по отношение правомощията на кмета ситуации. Един интересен пример за това е случай от лятото на 1919 г., когато кметът на Варна Станчо Савов, изпълнявайки задълженията си и в присъствието на полицейски пристав, ругае и бие фотограф в Морската градина. Подобен „подвиг“ днес би имал твърде неприятни последици за г-н Савов, но в онези времена постъпката му била наречена „похвална“, а през 1934 г. той отново става кмет на града. Ето как описва репортер на вестник „Обнова“ в бр. 169 от 14 август 1919 г. тази любопитна ситуация в материал със заглавие

 

„Похвална постъпка на кмета“:

 

„Вчера преди обед кмета г. Ст. Cавов правил ревизия на морската градина и случайно вижда един от полицейските пристави в градината, намолва го да го придружи да идат до брега към морските бани, за да му покаже, че е необходим по-голем надзор от страна на полицията върху спокойствието на къпящите се. Тъкмо се спират на брега срещу женските бани, виждат от там излиза един фотограф с апарата си, който бил поканен от една група момичета (госпожици) еврейки, за да ги фотографира голи ! Кмета възмутен до дъното на душата си, започва да ругае и налага с чадъра си където завърне, този донжуан, след което го предал на полицията да му съставяте акт и дадат под съд“. 

 

Г-н Станчо Савов, освен политик и радетел за добрите нрави, е бил и човек твърде вещ в правото – адвокат, председател на адвокатския съвет, а преди да се заеме с политика - съдия във Великотърновския окръжен съд, член-съдия при Плевенския и Варненския окръжен съд. Т.е., в тази ситуация кметът не е действал единствено под силата на емоциите си, а съзнавайки, че правото е на негова страна.

 

Доказателство за това, че разрешаването на морални казуси с „юмручно право“ за дедите ни преди 100 години е било не само нещо нормално, но и постъпка, получаваща подкрепата и одобрението на обществото, е и друг материал, публикуван в същия вестник със заглавие

 

„Голата фотография или безсрамието на донжуана“

 

Този нещастен фотограф е отнесъл още по-голям бой заради желанието си да създава актови портрети сред едно патриархално и много срамежливо общество, за което голото тяло е било притежание изцяло на частния живот, заключен между стените на будоара и спалнята:

 

„Вчера по обед в удобен за фотографиране момент на къпещите се в морските бани, донжуана С. Леви се явява по гащички с фотография в ръка и решава да направи снимка на симпатията си, която той издебва. На поканата му се отзовали мъжки и женски и с нетърпение в разни пози приели с благодарност снимката. Pечено и свършено. Донжуана задоволен, обаче друг в изблика на своята ревност се спуска с бастун по голите меса на фотографа.

автор Георги Ст. Георгиев

 

Събират се весели зрители и гледат джомбюш. Полицията не закъсняла да се яви и повеждат голия фотограф с апарата му към ІІ-я участък.

 

Но публиката негодува; започва се линчуване, псувни по адрес на голия фотограф и в която суматоха върху  последния  заиграват мъжки бастуни и плесници, и дамски чадъри и храчки.

 

Набит и оплют голият донжуан намира подслон в участъка, където се насъбра любопитната публика. Пристигна г. Прокурора и в „интереса“ на следствието замълчаваме повече.

 

Вменява ни се в журналистически дълг да предупредим полицията и прокурора да се запази добре стъклото със снимката, защото от сведенията, които получихме о време, въпросният донжуан по пътя от морските бани за към участъка е предложил на „високия стражар“, че ще му даде много пари, ако успее да скрие и му запази снимката, на което предложение стражарят казал, че го е страх. Длъжност на  стражаря е да донесе горното, предложение — изкушение за подкуп, на своето началство, което да иска наказанието на донжуана, в противен случай и на стражаря за премълчаване и умишлено прикриване на престъпника.

 

Обществото живо се интересува да види снимката

 

За удовлетворение „Обнова" предлага и е готова да я извади в клише за вестника ни за сведение и се знаят кои са тези, които доброволно са пожелали да се фотографират за задоволяване „чувството“ си към страст да бъдат голи фотографирани.“

 

Ще пропусна коментара за „високоблагородните“ цели на редакцията на „Обнова“, изказала желание да публикува голата фотография на страниците си – „за назидание“…

 

Но тези два случая на „юмручна защита“ на моралните норми отпреди 100 години ни дават освен размисъл за „правомощията“ на властимащите и разрешаването на етични проблеми и размисъл за свободата на човешкия дух и трудния път, който той изминава, за да достигне до тази свобода.

 

През 20-30-те години на ХХ век актова фотография се снима и  в България,

 

макар този „свободолюбив“ жанр, „който освобождава човешкото тяло от оковите на дрехата и извисява духа до предела на чистата красота“, остава доста „недолюбван“ чак до края на ХХ век.

 

автор Георги Ст. Георгиев

 

Първият, който си позволява да представи „голата“, или както е по-правилно да наричаме този стил „актова фотография“ като изкуство у нас, е Георги Ст. Георгиев. Един изключително смел човек, който по време на Балканската война прави аероснимки на Одрин, а по време на Първата световна война първите аероснимки на Солун. Подчертавам тези факти от биографията на Георги Ст. Георгиев, защото само един изключително смел човек би могъл да си позволи преди столетие да застане между „кметския чадър“ и „обществените храчки“ и да защити правото си да прави изкуство. Именно идеята за свобода на духа, която носят произведенията на този смел фотограф, стана повод да разкажа тази непозната история.

 

Част от архива на Георги Ст. Георгиев, който е и основател на Българския фотоклуб, а през 1950 г. става инициатор за създаването, а впоследствие и директор на първото Държавно полувисше учи­лище за кинематография и фотография, беше показан през юни 2019 г. в София като част от събитията в програмата на Месеца на фотографията.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още: Непознатата история: Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

            Непознатата история: Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Коментари ( 0 )