Елса и Софи докосват Варна до френското изкуство

Неведоми са пътищата Божии.
Когато миналата година френската куклена актриса Елса Клавел грабна заслужено наградата „Златен делфин“ за най-добра женска роля, едва ли е предполагала, че нещата в житейския й път ще се развият точно по този начин. Макар че доста сериозно е обмисляла следващата си стъпка.

Да, призът си е приз, може човек да му се порадва, но да решиш да тръгнеш по нова пътека, да започнеш отначало, никога не е лесно. Трябва силен характер. Дори да си нежен и раним по дух, а актрисите почти винаги са такива. Преди няколко месеца Елса взе решение да избере Варна за свой град. Град, в който да прави изкуство. Да твори. Да омагьосва публиката. Град, който да се превърне в нейна съдба. Днес Елса живее и диша с вълненията и миговете на трупата на Държавния куклен театър - Варна. Вписала се е много леко и някак естествено – вероятно заради натюрела си, който е паснал сред актьорите от Варна – познати и много обичани. Елса вече е една от тях. Участва в няколко постановки, включи се и в „Мълчаливи предания“, спектакълът, който бе отличен със специален приз на наградите „Икар 2015“.

И понеже вече стана дума, че макар на пръв поглед всеки да чертае съдбата си, човек никога не може да предположи какво ще се случи. Днес Елса е малко по-радостна от друг път. На гости във Варна е сестра й Софи, която на 25 април от 18 ч. ще изнесе концерт на арфа в Градската художествена галерия. Няма да е пресилено да се каже, че Елса и Софи най-много си приличат по едно: любовта към изкуството. Има и още нещо, разбира се – и двете са гражданки на света – изкуството им е познато къде ли не. Лондон, Париж, Женева, Мюнхен, Милано, Барселона, други градове в Европа, в Ню Йорк, Тайпе... Някъде са живели, някъде са били за по-кратко, но все са оставяли диря – поне у ония, за които културата не е само понятие. Софи е учила в Ню Йорк, Елса - в Лондон.

„В един разговор Елса ми призна, че откакто се помни, за първи път във Варна живее така, както би искала...“, споделя Вера Стойкова, директорка на Кукления театър.

Това обаче не е изненада. Знайно е, че хората на духа са особена порода: свободни, мислещи, надживели някак си общоприетите представи за стандарт на живот, за материално благополучие, за просперитет.

На въпроса как е станало така, че е избрала Варна за свой дом, при положение, че се е докоснала до толкова големи и красиви европейски градове, Елса споделя: „За мен са различни неща да живееш някъде и да те хване животът. Преди да се установя да живея в Испания и да имам син, нямах идея къде да живея. Получавах покани за работа къде ли не. Преди години бях по-непредвидима, но решението да съм във Варна беше много обмислено. Исках първо синът ми, който е на 18 години, да си устрои свой собствен живот. Не беше моментът да дойда тук по-рано, макар че го обмислям от 10 г.“

Питам шеговито Елса дали животът я е хванал и тук, във Варна. Тя се усмихва: „Да, по свой собствен начин...“
Любопитното е, че Елса и Софи имат по-голяма сестра, Елена, която също има афинитет към изкуството, изявява се като художник, но не на професионално ниво. Завършила е изящни изкуства, а рисуването й е като хоби. „Тя имаше мечта да се изяви напълно в ролята на майка и я реализира“, казва Софи.

Всъщност трите сестри Клавел носят аристократичния дух на Стара Франция. Оказва се, че това е родова черта. Много сериозно отношение към изкуството – като любител и като меценат, има баща им, майка им също е художничка. „Ние като фамилия сме пръснати по света – има писатели, художници, музиканти, невероятна смесица от раси сме“, разказва Елса.

„Видях арфата на едно упражнение по солфеж и останах очарована от красотата на този музикален инструмент. Грабна ме“, признава Софи. И допълва: „Музиката ме дарява с удовлетвореност. Дава ми пълнота, свобода на изживяването, едно вътрешно равновесие. Музиката е универсално средство за комуникация. Мога да обиколя целия свят, без да имам нужда от преводач...“

За любителите на сериозната музика във Варна Софи е подготвила едночасов рецитал по произведения от европейски, основно френски композитори. Концертът й се осъществява с финансовата подкрепа на департамент Дордон във Франция. „Има една особеност – казва тя. – На арфа поради спецификата на този инструмент не могат да бъдат изпълнявани композитори като Брамс, Шопен, Бетовен. Но най-важното е изживяването на публиката – тя да почувства емоцията...“

Най-малко 4 години здрава работа са необходими, за да направиш по-сериозен репертоар на арфа. Затова и днес, когато е на ти с този инструмент, Софи свири от 2 до 6 часа на ден. По 3 часа всяка сутрин е репетирала, за да подготви рецитала си за Варна и после за София.
Питам Елса с какво са я впечатлили българите и лесно ли се е вписала във варненската трупа. „За мен е много вълнуващо и интересно да виждам различията в характерите. Свикнала съм да работя с хора на театъра, които по принцип са много по-демонстративни, по-действени. От друга страна, има много по-затворени хора, трябва ти повече време, за да ги опознаеш. Но когато се опитваш да ги опознаеш, те самите също се отварят. Усещането ми е, че тук, в България, може да си създадеш приятелства завинаги. Във Франция това го няма. Що се отнася до приобщаването ми към трупата във Варна, лесно ми беше, защото познавах от по-рано много от актьорите. Те са гостували на фестивал, където сме се виждали. Във Варна те ми помогнаха много бързо да стана една от тях. И сега ми помагат да науча българския...“

Елса и Софи имат досега само една съвместна професионална изява на сцена. В спектакъла „Дъщерята на Шекспир разказва своя сън в лятна нощ“ Софи акомпанира на Елса, която за ролята си бе отличена с приза „Златен делфин“. Иначе извън професионалната сцена двете неведнъж са си партнирали – по частни партита, по фамилни празници. Срещите им обаче не са толкова чести – едната живее в Испания, другата в Тайван. Днес Софи и Елса признават, че със сестра си Елена се опитват да се видят поне два пъти годишно. Актрисата си спомня, че със Софи са правили веднъж и нещо щуро – пробвали да прекосят с кола целия Ню Йорк. „Успяхме, разбира се...“, усмихва се Елса.

Какво след идването й във Варна й липсва най-много, питам актрисата. Тя не пропуска да се усмихне чаровно и да пусне в ход чувството си за хумор: „Френското сирене“. Вероятно си добра кулинарка, подхващам темата. „Не обичам всеки ден да готвя, но пък спретвам прекрасни вечери за моите приятели. Обичам да приготвям специални неща...“

И понеже кръвта на Елса си остава кръв на актриса, тя си мечтае за роли – приказни и драматични, които все още не е изиграла.
„Ако говорим за приказните герои, искам да изиграя някоя лоша, защото те много ми харесват. Ако говорим за театър, играе ми се нещо комедийно. Примерно Катрин от „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир. Бих изиграла Йокаста на Едип. Защо не и лейди Макбет...“

Най-голямата и приятна изненада обаче идва в края на разговора ни. Питам Софи дали няма да последва сестра си и да дойде да живее във Варна. „О, да, да. Идвам тук на 15 октомври с дъщеря ми и ще останем. Решила съм да опитам. Ще пробвам да създам школа по арфа...“
Юлиян Атанасов

Софи била очарована от красотата на арфата.