„Феникс“ полита на крилете на любовта

Има нещо вълнуващо и много истинско, когато театрална формация „Феникс“ обяви поредната си премиера. Само за няколко години младите момчета и момичета и техният творчески ръководител – актьорът Свилен Стоянов, си извоюваха място в културния живот на Варна. Направиха го във време, в което инфлацията на духовните ценности продължава да плаши, в едно общество, което въпреки видимите и безспорни плюсове на новото продължава отвреме навреме да се лута в лабиринта на прехода и да търси своята пирамида – на нравственост, на морал, на естетика. Тези млади хора успяха с няколко години зад гърба си да превърнат изкуството, наречено Театър, в много важна частица от своята съдба – сложена по различен начин и оплетена в различни житейски ситуации, някои от които нелеки. За тези няколко години младите хора като че ли намериха себе си.

Актьорът Свилен Стоянов първо открехна леко, а после отвори широко вратата пред тях, която води в света на литературата. Шест поредни постановки трупата се среща и работи с утвърдени и интересни литературни имена. Успява да извади от всеки автор общочовешкото, най-значимото, онова, което докосва и днешния ден. Сега на дневен ред е седмата пиеса, която екипът готви от началото на годината. Утре от 18,30 ч. в Младежкия дом е предпремиерата на „Любов“ по разкази на Елин Пелин. Режисьорът Свилен Стоянов е включил 9 разказа на писателя. „Творбите са обединени от основната тема – любовта, и смисълът на човешкия живот. Търсим и откриваме каква е ролята на изкуството в любовта, каква е мисията на пишещия човек“, споделя Свилен.

Той не крие, че работата с трупата вече се е превърнала в неотменима част от неговата творческа съдба – съдба на човек, посветил живота си на сцената. И както повечето неща край нас срещата на Свилен с младите хора от „Феникс“ става малко случайно, от само себе си. „Преди доста години бях поканен да консултирам работата на формацията. Сприятелихме се и имахме няколко постановки, преди да започнем сериозната работа през 2009 г. Не очаквах, че тази работа ще ме ангажира толкова много. С всеки изминал ден навлизах в съдбите на тези млади хора, които са много различни. Различна е и борбата им за справяне в живота – някои от тях са със здравословни проблеми. Много време ми бе необходимо и за начина, по който трябва да се работи: като методология, адаптирана към техните физиологични състояния и възможности“, разкрива режисьорът.

Може би защото е отдаден на професията и прави всичко със сърце и душа, а и духовното у него винаги е било над всичко, Свилен Стоянов успява да се справи с една съвсем нелека задача. Подбира ролите съобразно възможностите на всяко от момичетата и момчетата. Съобразно техния талант, тяхното светоусещане.

Да се изгради образ е трудно, особено когато става дума за работа с непрофесионални актьори.

Факт е обаче, че във „Феникс“ всичко се прави с много пламък и много желание. С амбиция да се върви нагоре. Затова и всеки пореден спектакъл се получава по-добре.
„Не ми беше лесно да работя по отношение на граденето на образи – изповядва Свилен. - Начините са два – отвън навътре и отвътре навън. Приложих втория начин на работа и видях, че при някои от тях сработва, при други не. Иван Цветанов например, който е в инвалидна количка, се справя великолепно. С много пестеливи физически действия, с много богата вътрешна природа на духа той може да прави различни образи и за минути да не е вече Иван Цветанов, а да бъде Бай Ганьо, да бъде старшият полицай от Ярослав Хашек, да бъде Благолаж от предстоящия спектакъл „Любов“. Днес някои от младежите са в по-ранна фаза, други са в по-напреднала. Трети са много напреднали. По някакъв начин трябва да ги събера, за да се получи от тази събирателност съвкупно произведение...“

А че нещата се случват, личи и по наградите, които „Феникс“ печели по различни национални фестивали. Заслужени награди за положения труд, който гради стойности – бавно, но все в една посока, последователно. Затова, както казва Свилен Стоянов, логично е и апетитът да идва с яденето. Амбициите и стремленията нарастват и ръководителят на трупата е човекът, който трябва много прецизно да прецени докъде може и трябва да бъде вдигана летвата. „Не защото е опасно да не я скочиш, но аз искам да ги предпазя до известна степен от неудовлетворението, макар че сме имали и неудачни редови представления. А аз съм казвал, че изкуството не търпи никакви компромиси.

Ние не искаме да бъдем гледани като състав само със съчувствие и сълза в окото. Независимо от това, че в трупата има млади хора в неравностойно положение, знаем, че трябва да бъдем напълно наравно с всички останали и го правим“, казва Свилен.

Всъщност това е едно от може би най-силните постижения на трупата, макар самите млади хора да не го осъзнават. След 6 години упорита работа вече никой не си позволява да гледа на „Феникс“ като на различна трупа. Да, някои от тях имат проблеми от различно естество. Но не това е важно. Когато младежите са на сцената, това се забравя – и от тях самите, и от публиката, която търси и намира своята художествена истина, своята естетска наслада от изкуството. Днес „Феникс“ е в състояние да изиграе всеки от спектаклите си без присъствието на режисьора, може да представи пиесите на различни сцени, при различни условия. Може би затова и режисьорът Свилен Стоянов казва, че за няколко години тези млади хора видимо и осезаемо са израснали. Те вече имат самочувствие. Имат амбиции, имат стремежи и все повече желание за публичност. Вече нескрито си мечтаят да организират и фестивал, който да събере във Варна трупи с непрофесионални актьори в неравностойно положение. Една много амбициозна организационна задача. „Опитвам се да балансирам нещата, защото зная, че когато човек се опитва на пет писти да бяга, бяга много по-трудно, отколкото на две или една“, разказва актьорът.

Тук е мястото да отбележим, че работата на трупата би била невъзможна без институционалната подкрепа – на община Варна като цяло, на общинските дирекции, на Младежкия дом, на варненската общественост. „Феникс“ има добри контакти с няколко варненски училища, с Тракийското дружество и Съюза на пенсионерите, с различни организации.
Тази публичност носи и друго у младежите – те вече имат изразена гражданска позиция по най-наболелите проблеми. Те не са встрани от злобата на деня и това личи в спектаклите. Темите вълнуват.

Защото задават въпроси – понякога и неудобни.

Защото подтикват към размисъл. Така е и в новата постановка, която ще видим утре. И тя е дело на екип – това екипно начало, междувпрочем, води трупата от първата минута досега. В „Любов“ на сцената ще видим Иван Цветанов, Иван Иванов, Алексиана Станева, Милена Минчева, Ивелина Димитрова, Десислава Щерева, Пламена Янкова и Мирослава Чарийска. Специално за музикалното оформление на разказа „Косачи“ партнира кавалджията Николай Докторов, а художник е Велина Гребенска.

„В училище имаше една представа за Елин Пелин като за селския автор, автора на селския живот и бит. Да, ама не! Елин Пелин е изключителен философ. Борави с изключително богата символика, особено в кратките си разкази. Ние опитваме да пресъздадем творчески смисъла на порива към духовното, едно своеобразно жертвоготовно втурване към светлината“, повдига още малко завесата Свилен Стоянов.
А приятелите на трупата вече знаят - 27 май, 18,30 ч., Младежкия дом. Театралното преживяване е гарантирано.
Юлиян Атанасов