Рокгрупа „Хоризонт“: Не си заслужава да губим позитивна енергия в половинчати послания!

„Хоризонт“ е българска рокгрупа, създадена в средата на 80-те години на ХХ век. В състава й от самото начало са Валери Славчев (китара, вокал), Валери Иванов (бас китара, вокал), Димитър Бенков (клавишни, вокал), а през 2014 г. към тях се присъединява Михайл Желев (ударни инструменти). През 2014 г. групата отбеляза 20 години на професионалната сцена, а всичките й изяви през годината преминаха под мотото "20 години Прекалено любопитни". Момчетата от „Хоризонт“ имат над 3000 концерта,  3 участия на международни фестивали и четири албума - “Нарисувай”, “Нежно”, „Откривам злато” и “Прекалено любопитни”. 

През целия месец септември групата е на национално турне под мотото „Изпей „Обичам те“ на български“ в подкрепа на това да се пее на български и с призив за повече родна музика в радио- и телевизионния ефир. 

Турнето преминава през осем от големите градове в страната – Плевен, Пазарджик, Варна, Русе, Самоков, София, Пловдив и Стара Загора. В концертите като гост-изпълнители се включват над 20 техни колеги, сред които групите „Атлас“, „Спринт“, „Фанданго“, „Ренегат“, Жоро Янакиев от „Сигнал“ и др. Проявата във Варна е в събота, 17 септември, от 18,30 часа на входа на Морската градина. Концертът е безплатен.

За турнето разговаряме с фронтмена на групата Валери Славчев.

- С Вас отдавна си говорим на тази тема, но все пак нека отново да кажем - защо трябва да се пее на български в България?
- Защото според нас това е най-нормалното нещо, което може да направи един музикант, когато музиката му не е предназначена за конкретен проект извън страната. Изказванията, че английският е езикът на музиката, са погрешни. Пътували сме много по света и навсякъде музикантите уважават собствения си език.

- Защо решихте да направите турнето „Изпей „Обичам те” на български”?
- Поради две причини – в подкрепа на това да се пее на български и с призив да звучи повече родна музика в радио- и телевизионния ефир. В страната ни има радиостанции, които сякаш не излъчват от територията на България. В техния ефир не звучи почти никаква българска музика. Няма как един музикант да е амбициран да направи силна песен, ако никой не обръща внимание на творчеството му, той бързо се отказва. Българската музика е част от културата на страната ни и когато тя се пренебрегва, това води до заличаване на нашата идентичност. Проблемът наистина е сериозен.

- Българският ли е най-хубавият език, на който да кажеш „Обичам те“?
- За нас – да! Искаме на него да казваме „Обичам те“, „Честит рожден ден“,“ Добро утро“. Имаме прекрасен език.

- Предполагам не случайно сте избрали датите на турнето – около важни дати в родната история като 6, 15 и 22 септември?
- Точно така. Искахме хората да обърнат внимание на каузата ни, която е свързана с българското самосъзнание и идентичност. Тя е важна както за нас като музиканти, така и за публиката, която идва на нашите концерти.

- Турнето вече премина през два български града, как ви посрещна публиката там?
- Посрещна ни като приятели. Винаги сме били приятели с нашата публика и сме сигурни, че хората го усещат. 

- Какво посрещане очаквате във Варна, как са преминавали концертите ви тук до момента?
- Очакваме да се видим както с отдавнашни наши приятели от красива Варна, така и да се запознаем с нови. Пазим спомени от прекрасни концерти в града, имали сме доста. След концерт ни обсипват с плюшени играчки, но най-запомнящи се и трогателни са сълзите в очите на приятелите ни, когато си тръгваме от града. От фенклуба във Варна са ни правили изненади, като са идвали на наши концерти в други градове из страната.

- Какво е нужно, за да се върти повече българска музика в ефира?
- Нужно е да се говори за това. Знаем, че ще е много трудно това да се случи, защото е нужна съвсем друга естетична нагласа у хората, от които зависи това.

- Хората имат ли нужда от песни, изпети на български?
- В момента от ефира им се налагат неща, които трябва да харесат - със стойност или без, няма значение, никой не мисли за това. Но ние сме сигурни, че хората винаги са имали нужда от песни, които да са им близки като послание. Песните за българската публика трябва да са изпети на български! 

- А защо на младите изпълнители им е по-трудно да пеят на родния си език?
- Може би защото искат да станат световни звезди, защото искат някоя голяма компания да ги забележи, но реалността е доста по-различна. По този начин те попадат единствено в кръговрата на несбъднатите мечти, тъй като пропускат шанса си да направят нещо значимо за родната публика. Между другото, никак не е лесно да напишеш песен с качествен текст на български. 

- Какво място заемат текстовете във вашите песни?
- Изключително важно. Никога не записваме наша песен, без да сме доволни от текста към нея, без той да е значим за самите нас. Не си заслужава да се губи енергия в половинчати послания. След повече от 20 г. на професионалната сцена това наистина е важно за нас.

- Група „Хоризонт“ се сформира в средата на 80-те години на ХХ век като ученическа. Концертните изпълнения по това време са в „...градските читалища и средношколските рок-фестивали...”. Разкажете повече за този период, който за днешните тийнейджъри със сигурност изглежда доста странен?
- Приказен, романтичен, красиво наивен… Вярвахме, че само с едно протягане на ръка можем да сбъднем мечтите си. Читалищата бяха едно от малкото места, където една ученическа група може да изнесе концерт, а саморъчно написаните обяви за концерт – единственият начин те да се рекламират. Първата ни изява беше на 22 юни 1985 г. и няма да забравим как пред кварталния клуб се събраха за първи път хора заради нас. Беше фантастично. Сега, след над 3000 наши изяви, всеки път преди да започнем да свирим в клуб, на концерт или на друго мероприятие, ние от бандата се вълнуваме и се радваме, че в нас се е запазила онази първа тръпка, както през 1985-а.

- Защо „Хоризонт”? Как избрахте името на групата?
- Когато търсихме име на групата, ни го предложи наш приятел. Много ни хареса настроението в тази дума... съдържа в себе си много и красиви нюанси. И най-важното е, че е на български.

- Приятелството ли е най-голямата тайна за дълголетието на групата? Как оцелява то през годините в нелекия живот на рокмузиканта?
- Приятелството и любовта ни към музиката. Звучи наивно, но пък за нас е истинско. А когато едно приятелство е истинско, прави живота много по-лесен. 

- Активната си дейност започвате в средата на 90-те години на миналия век – трудно време... Разкажете за началото...
- Когато решихме музиката да бъде наша професия, напуснахме работата, с която всеки от нас се занимаваше. Останахме без препитание, но бяхме луди по мечтата си да бъдем музиканти. Започнахме да репетираме и да си говорим за мечтите ни в музиката. Почти година беше нужна, за да се „завърти колелото“. Страхотно е, когато няколко човека имат обща мечта и я следват.

- Участвали сте на „Златният Орфей”, в едно от последните му издания, с песента „Някоя сутрин върни се”. Какви са спомените Ви за този фестивал? Смятате ли, че липсва един такъв форум в последните години? Реално ли е да мечтаем за неговото възраждане?
- Имахме една прекрасна, безметежна седмица на Слънчев бряг. По цял ден се забавлявахме, бяха ни организирали страхотни развлечения през деня, а вечер след фестивалните концерти нощите продължаваха с безспирни партита до зори. Тогава за първи път си казахме: „Хей, хубаво е да си музикант!“. Мислим, че няма как да се възроди във вида, който беше негова запазена марка. 

- В началото на 2002 г. реализирате първото радиотурне в страната. Разкажете повече за тази интересна и малко популярна инициатива?
- За 5 дни обиколихме около 50 радиостанции из страната. Свирихме на живо в радиостудиата. Беше неспирен маратон. Пристигаме в поредния град, отиваме в радиото, стоварваме инструментите си, пеем в студиото, след това отново на път, защото спазвахме стриктен график. Между другото се оказа доста трудоемко осъществяването на тази наша идея.

- През март 2007 г. издавате третия си албум – „Откривам злато”, в който възраждате някои от златните български песни. Имате ли любими сред тях? Как подбрахте парчетата, които да включите в албума?
- Сред песните в "Откривам злато" има както много големи български хитове, така също и почти забравени песни. Подбрахме ги трудно, защото всеки един от нас има много любими песни. Този албум е нашето „благодаря“ към тези, които са ни вдъхновявали от родната сцена. Ние сме групата, записала първия официален български кавър – „До последен дъх“, и вече 20 години изпълняваме песента на живо.

- През май 2003-та е факт вторият Ви албум, озаглавен „Нежно”. Рокмузиката може ли да бъде нежна?
- Разбира се. Понякога са ни казвали, че трябва да сменим имиджа, да бъдем лоши момчета. Да, но в живота ние не сме, напротив, всеки който ни познава, знае това. Фалшивият имидж никога не ни е привличал, затова нашата рокмузика е и нежна.

- Мъжете плачат ли?
- Когато плачат, е заради нещо значимо. 

- Могат ли сълзите ми да вярват на вашите длани?
- Силно се надяваме да не разочароваме никой, който ни има доверие. 

- Една от песните Ви се казва „Ще избягам”. Вие от какво искате да избягате?
- „Ще избягам от света на малките неща“, се казва в една наша песен и това отговаря на въпроса. Обграждаме се с готини хора и приятели, всекидневно се радваме на случващото се около нас, мечтаем… ей такива неща ни подсигуряват красиво бягство. И още - не обичаме превзетите персони! Това е.
 

- Какво предстои за група „Хоризонт” след края на турнето „Изпей „Обичам те” на български”?
- Продължаваме с клубните ни и концертни изяви. Искаме да отделим време за наши нови идеи. Благодарни сме, че работим това, което обичаме, това е наша сбъдната мечта. През 2017 г. искаме да продължим поредицата от концерти "Изпей "Обичам те" на български" и в други градове на страната.

Полина Петрова