Участници в младежкия медиен фестивал „Арлекин“: Сериозните теми в изкуството се приемат по-трудно от младите хора

Натали, Михаела, Велина и Борис са десетокласници от Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Те се включиха в международния младежки медиен фестивал „Арлекин“ с авторския филм „Вече е късно“. В шестото издание на традиционната проява имаше участници от 10 страни. Натали, Михаела, Велина и Борис гостуваха във Варна специално за фестивала и разказаха специално за читателите на вестник „Черно море“ как са реализирали първия си авторски филм.

- Разкажете ми повече за филма, с който се представихте на младежкия медиен фестивал „Арлекин“ във Варна?

Натали: - Това е първият филм, който правим заедно. В него се разказва за едно момче, което губи сестра си при инцидент и една нощ сънува как е минал животът му до момента. Дава си сметка, че е сгрешил, когато е предпочел приятелката си пред своята сестра. След като я е изгубил завинаги, цял живот съжалява за направения избор, но е късно. 

- Как избрахте такава сериозна тема?

Натали: - Честно казано, не помним. Това е вторият ни опит да заснемем филм. Миналата година пробвахме, но тогава нямахме идея как да го направим. Поучихме се от грешките си, преправяхме и се получи това, което е в момента.

- Какви са задачите на всеки във вашия екип?

Натали: - Аз и Михаела сме сценаристи, аз бях също режисьор и оператор, Велина е актриса, а Боби – монтажист. Включихме още двама актьори, които не успяха да пътуват с нас до Варна. 

- Как озаглавихте филма?

Натали: - „Вече е късно“… Всъщност това е последната реплика в него… До последно не знаехме как да го озаглавим, но когато сглобихме всички сцени, последната реплика донесе заглавието…

- А късно ли е за героите във вашия филм?

- Да!

- Колко време ви отне работата по него?

Велина: - Две седмици. Щеше да ни отнеме и повече, ако имахме повече време…

Натали: - Късно разбрахме, че филмът ни е одобрен за участие във фестивала, тогава започнахме неговата реализация. Имахме една седмица снимки и една седмица обработка. Малко набързо стана, но сме доволни в общи линии от първия филм, който направихме. 

- Заснели сте филма специално за участието си в младежкия медиен фестивал във Варна, а как разбрахте за него?

Натали: - От училище… Решихме да се запишем и да видим какво ще се получи. Никой от нас нямаше предварителни очаквания. Всички преподаватели по специалните предмети много ни помогнаха със съвети и техника и сме им много благодарни.

- Какви трудности имахте по време на работата си, все пак това е първият филм, който реализирате от начало докрай?

Натали: - Доста бяха, наистина… Не е лесно идеята, която имаш в главата си, да я пресъздадеш в готов продукт, и то в рамките на седмица-две. Трудна се оказа и организацията на хората, включени в екипа, тъй като всеки си имаше своите планове. Не ни беше лесно, но пък беше много приятно да работим заедно. Не го чувствахме като работа или ангажимент, а като първа крачка от бъдещата ни реализация.

Боби: - Аз като монтажист срещнах най-много проблеми, тъй като трябваше да обработя накрая всичко, да балансирам и звука… Въпреки това мисля, че всеки си изпълни ролята добре като за първи път. 

- Срещнахте ли критики по време на работата си?

Натали: - Най-много критики и съвети чух от моя дядо Андрей Калудов, който е театрален режисьор. Когато му пуснах филма, беше много критичен и съм му много благодарна за това. Щастлива съм, че не ми спести нищо, защото така разбрахме какви грешки сме допуснали. Той много се зарадва, когато разбра, че съм тръгнала по стъпките му и искам да се посветя на изкуството. Не мога да кажа, че се изненада, защото аз така съм възпитана – от малка съм по театри и изложби и това няма как да не ми повлияе. 

- А приемате ли критика?

Натали: - Разбира се. Според мен критиката е по-важна от това някой да каже просто, че филмът ни е добър. Така виждаш различните гледни точки…

- Какво мислят вашите съученици и приятели за филма ви?

Натали: - Все още не сме им го показали…

Михаела: - Който се интересува и е трябвало да знае, сме му казали…

Натали: - Направихме филма заради себе си и го показахме само на най-близките си хора. Не търсим популярност и не искаме да се хвалим с това… Просто ни беше приятно да работим заедно, това е…Хареса ни творческият процес, работата по филма, не се вълнуваме толкова от това къде ще бъде излъчен и кой ще го види. 

Велина: - Ние сме доволни, че стигнахме заедно дотук , че филмът ни беше допуснат до участие във фестивала… Това все пак е първият ни филм… Вече мислим за следващите…

- Ще ми разкриете ли следващата си идея?

Велина: - Тя е моя. Реализацията сигурно ще е по-трудна, тъй като темата е по-суха и сериозна. Във филма ще се разказва за студентка по психиатрия, която отива в една клиника, за да изучава болестите, с които ще се занимава. Вместо да изпълнява задачите, които са й възложени от университета, тя започва да анализира психиатъра, който работи в клиниката, а той е изключително мълчалив и почти не разговаря с нея. 

- Смятате ли, че сериозните теми ще успеят да развълнуват хора на вашата възраст?

Велина: - Те дават по-добри възможности да предадеш емоциите, които чувстваш.  

Натали: - Сериозните теми действително се приемат по-трудно от младите. Хората от нашето поколение, а и от всяко следващо, сякаш се съсредоточават върху неща, които не ги карат толкова да мислят и чувстват, предпочитат по-леки теми, които ги разсейват, комедии… Търсят развлечението, искат да се отпуснат… Не желаят да се натоварват с емоции и мисли, които могат да ги потиснат и да ги провокират да разсъждават. Може би наистина по-зрели хора биха могли да оценят нашите филми по-добре.

- Доволни ли сте от това, че работите точно в този екип по вашите филми, че се събрахте точно тези хора, за да реализирате идеите си?

Велина: - Да! Много… Ние не само работим заедно, ние сме приятели и се виждаме всеки ден. 

- Добре, не се ли карахте по време на работа?

Велина: . Всъщност – не! Не сме!

Боби: - E, имахме малки спорове, разбира се. Най-трудната част от работата ми беше да разбера какво иска точно режисьорът от мен като монтажист…

Велина: - Това наистина предизвика емоции помежду ни. И аз като актриса непрекъснато исках от Натали да ми обясни какво иска да правя пред камерата. 

Натали: - А аз смятах, че те сами трябва да усетят замисъла… Затова сме екип, защото всеки прави това, в което е най-добър. Един ден си направихме експеримент – Велина застана зад камерата, а аз пред нея. Много се смяхме и двете и разбрахме, че на другия никак не му е лесно…

- Имате още две години, докато завършите средното си образование. Мислили ли сте какво искате да учите след това?

Натали: - Аз искам да следвам режисура в чужбина, защото мисля, че там ще имам по-добра възможност за реализация. 

Михаела: - Решила съм да уча българска филология, а идеята ми е да се посветя на творческото писане. 

Велина: - Първоначално смятах да се посветя на правото, но вече се насочвам към по-творческите професии. Иска ми се да се занимавам с фотография или заснемане на филми. Въпреки че в нашия филм съм актриса, не съм мислила за актьорска професия в бъдеще. 

Боби: - Насочил съм се към програмирането, а монтажът на филми ще го оставя по-скоро за свободното време. 

- В България или в чужбина ще потърсите своята реализация?

Боби: - Аз искам да завърша в чужбина и може би да се върна в България да работя, но ще го реша в бъдеще.

Михаела: - Аз със сигурност ще остана в България!

Велина: - Бях решена да замина в чужбина, дори си бях избрала подходящ университет, но все повече се убеждавам, че тук ми е мястото!

Натали: - Аз съм категорична, че искам да уча и да се реализирам в чужбина! Тук не виждам добри възможности в сферата на киното. Българското кино е хубаво, да, но по света не се знае и не се разбира за него. Моята страна винаги ще е на първо място в сърцето ми, но при всички случаи ще опитам да се реализирам в чужбина. 

- Казахте, че това, че сте били в екип, е било най-ценно за вас по време на работата ви по филма. Бихте ли приели от мен едно предизвикателство. След време, когато всеки е поел някакъв път на реализация, да се съберете отново за един съвместен проект?

Михаела: - Би било много хубаво, ако се случи!

Натали: - Ще бъде интересен експеримент, ако след 10 години вече сме уредили живота си, да пресъздадем отново дори някой филм, който вече сме заснели, и да видим как ще го направим по нов начин, защото и ние вече ще сме различни. 

Велина: - Би било наистина страхотно, особено ако всички сме се насочили към изкуството!

Боби: - Защо не, стига да се помним тогава…

ПОЛИНА ПЕТРОВА