Над 10 000 грамофонни плочи съхранява във фонда си РБ „Пенчо Славейков“

С над 10 000 грамофонни плочи разполага РБ „Пенчо Славейков“. Те са част от фонда в отдел „Изкуство“. Друга съществена част от него са около 15 000 единици нотна литература, към които често проявяват интерес дори българи, които живеят в чужбина. Това разкри пред екип на Медийна група „Черно море“ Росица Тодорова, завеждаща отдел „Изкуство“ в РБ „Пенчо Славейков“ във Варна. „За разлика от много библиотеки, ние не изхвърлихме грамофонните плочи. Прочистили сме фонда само от повредените, които не стават за употреба, но дори и тях не сме изхвърлили, а сме направили различни декорации за залите на отдел „Изкуство“, отбеляза тя.

СТАРИТЕ И ПОВРЕДЕНИ ДИСКОВЕ И ПЛОЧИ не се изхвърлят, а имат интересна съдба, отредена им от креативните библиотекари в отдел „Изкуство“.

В библиотеката има импровизирано музикално студио, оборудвано с нови грамофони, където посетителите могат да се отбият, за да слушат плочи, които не се отдават за дома. Обикновено това са най-старите и ценни единици във фонда. Част от тях е уникална колекция от 20 плочи, издадени в Италия, с някои от най-хубавите арии на Мария Калас, които тя е изпълнила на световните сцени. „Малко библиотеки могат да се похвалят, че притежават подобна ценност“, подчерта Росица Тодорова. Най-старата стандартна плоча, която все още се намира във фонда на библиотеката, е от 1979 г. и е на оперната певица Елена Николай. На малки плочи има запис на “Златният Орфей” от 1969 г. и „Най-хубавото от забавната и танцовата музика“ от същата година, както и първият албум на Лили Иванова, издаден в такъв формат. „Не мога с точност да отговоря колко е животът на една плоча, но тези, които са при нас, са запазени“, увери Росица Тодорова.

ПЛОЧА НА ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ЕЛЕНА НИКОЛАЙ ОТ 1979 Г. е най-старата във фонда на библиотеката.

Плочите са описани в традиционните за библиотеките каталози. Фондът  се е формирал години наред, като са закупувани стойностни издания, независимо в каква сфера е записът. Освен музикални изпълнения на български и чуждестранни певци и музиканти в различни стилове има също така детски приказки и дори речи на Леонид Брежнев и актьорски прочит на „История славянобългарская“.

В отдел „Изкуство“ на РБ „Пенчо Славейков“ са запазени всички филми и музикални албуми на български творци през годините. „Освен да сме в помощ на потребителите, целта ни също така е да съхраним и представим многообразието на българската култура, независимо от какъв характер е и на какъв носител е записана“, уточни Росица Тодорова.

15 000 са годишно посетителите в отдел „Изкуство“ на варненската библиотека. „Има ценители, които търсят записи на грамофонни плочи, макар това да не се случва често. Някои от тях проявяват интерес към определен запис на даден изпълнител, който е издаден само на грамофонна плоча. Други предпочитат романтиката на това да си пуснеш записа и да се чува лекото припукване от работата на грамофона“, отбеляза Росица Тодорова.

На голям интерес от страна на българите, които живеят в чужбина, се радва фондът от нотна литература, който е в размер около 15 000 библиотечни единици. „Това е другият ни музикален фонд, с който ние много се гордеем. Достъпен е изцяло в електронния ни каталог, затова често получаваме запитвания от българи, които живеят в чужбина. Народни песни от Добри Христов искаха сънародниците ни в Русия. Българи от Нова Зеландия изпратиха запитване за нотите на химна на Кирил и Методий, който искаха да изпълнят за 24 май. Опитваме се да помогнем на всеки. Фондът ни е много богат. По-ценните единици в него са две издания на „Божествената литургия“ на Манасий Поптодоров от 1896 г. Единият том е издаден във варненската нотопечатница, която е една от първите в страната след Освобождението, заедно с русенската. Друго от ценните издания е „Божествената литургия“ на варненския композитор Добри Христов, който е прославен в целия свят. Разполагаме и с нотите на детските песни „Рой звездици“, които той е написал, когато е бил учител във Варна. Подобни издания могат да се ползват само в библиотеката, но имаме други нотни текстове, които могат да се заемат за дома“, разказа Росица Тодорова.

 „БОЖЕСТВЕНАТА ЛИТУРГИЯ“ НА МАНАСИЙ ПОПТОДОРОВ ОТ 1896 Г. е сред най-ценните експонати в нотния фонд.

Музикалният фонд на библиотеката се допълва със записи на касети и компактдискове. Най-старите от тях също са достъпни за слушане само в студиото на отдел „Изкуство“. Записи на компактдискове търсят меломани, които държат на качеството на звука, отбеляза Росица Тодорова.

НАД 3000 СА ДИСКОВЕТЕ С ФИЛМИ, които могат да се заемат за дома безплатно от всеки притежател на читателска карта.

В библиотеката е достъпен също така видеофонд с филми, записани на дискове. Те могат да се заемат безплатно за срок от 20 дни от всеки, който притежава читателска карта от библиотеката. Пълна е колекцията от български филми – от стари черно-бели заглавия до най-новите. 

МНОГО ОТ ПЛОЧИТЕ И НОТНИТЕ ТЕКСТОВЕ могат да се заемат.

ИМПРОВИЗИРАНОТО МУЗИКАЛНО СТУДИО В ОТДЕЛ „ИЗКУСТВО“ е оборудвано с модерни грамофони.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки АВТОРЪТ