Поетесата и актриса Даниела Викторова взе наградата "Любимец13"
Публикувана: 19 Oct 2017 | 20:10

Актрисата Даниела Викторова от Варненския драматичен театър бе отличена с една от националните награди "Любимец 13" – Димитровград 2017. Темата през тази година „Многоликият талант на българския актьор - Другото лице на актьора“ е абсолютно по нейната мярка, защото освен артистично, Дънда, както я наричат всички, притежава и поетично дарование.

Колегите и приятелите й знаят, че лиричното вдъхновение нерядко я осенява по време на репетиции: „Много стихотворения съм написала, докато репетирам. Сама съм се изненадвала, че едновременно текат два творчески процеса в главата ми и единият се захранва от другия. Изникнали в съзнанието ми зад кулисите,  по време на репетиция или представление, те не са провокирани непременно от конкретния сюжет. По-скоро това е една думичка от текста, от драматургията, от анализа, която отключва въображението ми и задава тема за стихотворение.“

 

Досега Даниела Викторова е издала лиричните книги „Среднощен блус” изд. „Книгата”, 2011 и „Писма без подател”, изд. „Колор Принт”, 2012, но междувременно е натрупала материал за още няколко стихосбирки. През 2013 г. идва и първото литературно признание с Първа награда от Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени…” – Яворови дни, Поморие. Към него сега се прибавя и наградата „Любимец 13“ от Димитровград. „За мен е огромна привилегия и необяснимо вълнение да получа за поетичните си вдъхновения статуетка и диплом на името на великия Апостол Карамитев“, казва Даниела Викторова.

Заедно с нея, лауреати на „Любимец 13“ през тази година станаха актьорът и певецът Руслан Мьйнов, актьорът и композиторът Стефан Вълдобрев, актьорът и фотографът Георги Вачев, актрисата и певицата Ралица Ковачева – Бежан. Нека припомним, че през 2016-та при Варненския театър отидоха три награди „Любимец 13“ – „Първи стъпки“ за Гергана Арнаудова, „Дарование“ за Недялко Стефанов и „Даскал Апостол“ за чл. кор. проф. Пламен Марков, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на Варненския театър.

 

Даниела Викторова завършва Театралната академия със специалност Актьорство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов, играе известно време в Русенския театър, а от 2000 г. е част от състава на драматичния театър в родния град. Изиграла е много роли на варненска сцена, сред които през последните години се открояват Ангустиас в “Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К. (номинация АСКЕЕР за всички актриси в постановката); Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Ствънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. (номинация АСКЕЕР, награда ВАРНА за екипа); Дойна в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К.; Лаура в „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров; Мадам дьо Воланж в „Опасни връзки“ от Кр. Хамптън“, реж. Стилиян Петров; Моли във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, реж. Пламен Марков; Наталия Петровна в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров и последната й роля - Феята на сдобряването в „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Г. К.

 „Ценя актьорските си превъплъщения, постигнати заедно с Явор Гърдев, Стилиян Петров, Маргарита Младенова, Стоян Радев Ге. К. и всички режисьори, които съм срещнала в творческия си път. Доверието между актьора и режисьора е взаимно, ако двамата гледат в душите си. Истината е, че актьорът не може без режисьора. Аз не съм от актрисите, които умеят да се спасяват сами на сцената. Дали това е професионализъм, не знам. Напоследък избягвам да давам имена на нещата, защото утре е съвсем различен ден, нещата се променят, няма рецепта, театърът е живо изкуство, то не трябва да се обяснява, а да се преживява. На всеки спектакъл актьорът трепти на различни честоти и на мен ми харесва това, че никога не е едно и също“, обобщава отношението си към театъра и живота Даниела Викторова.

Темата присъства и в прекрасното й стихотворение:

АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТЪТ ДА СЕ РЕПЕТИРА

Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно.

И нямаше да бъркам свои реплики със чужди,
да търся себе си във друга плът – и там да се намирам,
да бъда вятър без посока и да имам нужда
от теб. Да можеше животът да се репетира.

Декорът щеше да е същият – морето е логичен фон
за всяка драма, стих или пък проза,
и всяка моя дума – трепет от веронския балкон,
а всеки ден – спектакъл сред аплаузи и червени рози.

И пак ще искам моя син и моя дом, и тази моя есен,
и слънчева ще бъда, без усмивката насила да гримирам,
дори любов отново да ме срещне, зная, че ще бъде лесно...
Да можеше, да можеше животът първо да се репетира.

 

Виолета Тончева

Коментари ( 0 )