IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 11°
Култура
13:18 | 21 юни 2018
Обновен: 12:22 | 14 март 2024

Хайгашод Агасян: Най-важното за един човешки живот е творчеството!

Българската детска песен е на голяма висота, категоричен е композиторът

По материала работи: Слав Велев
Хайгашод Агасян: Най-важното за един човешки живот е творчеството!

 

 

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

 

Хайгашод Агасян е български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход. Автор е на популярна и детска музика.Роден е през 1953 г. във Варна. През 1993 г. печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ с песента „Посвещение“, изпълнена от Деян Неделчев, а на следващата година – първа награда от същия фестивал с песента  „Къде си ти?“, отново изпята от Деян Неделчев.

 

- Г-н Агасян, за поредна година сте в журито на конкурса „Морско конче“, който се организира от ОДК - Варна. Как ще оцените нивото на изпълнителите тази година?

- За нас, заедно с Теди Генев, Йордан Попов и Мая Райкова, е чест, че бяхме поканени за жури в този достоен форум. Аз с голямо умиление идвам всеки път във Варна, защото това е моят роден град. Макар че не съм живял и не съм учил тук, аз съм емоционално свързан с Варна. Първото нещо, което правя, идвайки от София, е да завия към старите гробища и да оставя цветя на моя дядо. Конкретно за конкурса искам да изкажа благодарност за добрата организация. Зареждам се положително, защото виждам, че всичко е изпипано. Залата във ФКЦ е прекрасна, аз много я харесвам, защото в нея няма дистанция между изпълнител и публика, не е някакъв огромен салон с голям подиум. Тук контактът е очи в очи. Тази зала има много приятна атмосфера и е подходяща за подобен конкурс, тъй като позволява общуване. Естествено, добрите деца бяха оценени. Има много талантливи изпълнители, особено в по-големите възрастови групи. Малките също пеят добре, разбира се, но при тях ние гледаме чистото интониране, истинското детско, което все още носят в себе си, чувството им към текста, който изпълняват, защото обикновено детските песни са игриви, закачливи, затова гледаме дали са артистични на сцената, как пресъздават песента. Аз, а и моите колеги от журито, сме решително против това малки деца да пеят песни, несъобразени с възрастта им, а се получава така поради болните амбиции на родителите и вероятно на педагозите, с които работят.

 

- А пеят ли на български? Това сякаш е проблем за младите изпълнители…

- Задължително едната песен в конкурса е на български език, другата – по избор. Много добре обаче, че ме питате за това, защото искам да се обърна към родителите и педагозите, както и към по-големите момичета и момчета, от по-високите възрастови групи, които вероятно сами избират песните, с които да участват, да не си мислят, че всяка песен на английски език е качествена. Много англо- и френско- езични песни, които се приемат за световни хитове, не са качествени и мога да се подпиша под това твърдение. Слушателят гледа субективно и може да каже – харесва ми, не ми харесва. Но аз мога пред комисия да докажа, че една песен е по-добра от друга, тъй като има компоненти, които не са субективни като богатството на хармонията, на гласоводенето, на двугласа. Бях потресен преди няколко години, когато с Михаил Белчев участвахме с наша песен, посветена на Андрей Баташов, в един национален радиоконкурс, в който от 12-те песни, избрани за финал, 9 бяха на английски език. И аз попитах защо на английски език?! Щели да пробиват на Запад… Не го разбирам това, честно ви казвам… Абе, хора, стъпете си на земята, бъдете си достойни българи! Всички се прекланят пред песните на Адел, но това са много студени песни, те не докосват… Една песен или има енергия, или няма! Искам да кажа на младите хора – влагайте в ново творчество и си изградете собствено лице! Не копирайте този или онзи! Нека всеки млад човек да си поръча собствена песен, която той да харесва, с която публиката да го свързва, и да може с удоволствие да излезе винаги да я изпее. Не мога да разбера защо непрекъснато се копират някакви западни образци. И там има добри певци, разбира се, безспорно е това, но не са върха! Най-важното за един човешки живот е творчеството – във всяка сфера…

 

- Как се развива българската детска песен в последните години?

- Детската песен е на голяма висота. Аз участвам в журито на почти всички конкурси, които се провеждат у нас, виждам какво пеят децата и какво искат да пеят. Те почти не знаят песните от нашето детство, но всяко поколение си има свой свят и върви напред. Ние сме тези, които имаме отговорността да напишем съвременни прекрасни песни за деца, и те са вече в учебниците по музика. Ако отворите, ще видите, че във всеки учебник има моя песен. Децата ги харесват, а те имат най-точната преценка, при тях не може да има фалш – или те приемат, или не. Детската любов е нещо, което не може да се опише. Приел съм писането на песни за деца като своя мисия. Не ме интересува комерсиалната страна. Ако един стих ме докосне и усетя, че той има смисъл, аз го правя на песен, без да помисля ще взема ли някакви пари за това, или не. Това няма значение за мен, важно е творчеството! Има прекрасни български композитори, които пишат в момента. Това са Светослав Лобошки, Красимир Милетков – „Жаба жабурана“ е негова, Юлиян Слабаков, Андрей Дренников, Доно Цветков. Техните песни по естествен път стигат до децата. Убеден съм в едно нещо, че младостта си отива от нас, но детството никога!

 

- А останалата българска музика накъде отива?

- Не отива на добре… Навремето имаше комисии, аз роптаех вътрешно тогава, но сега виждам, че е било за добро. Ако тази комисия от доказани композитори одобри, тогава се записва песента. Ако поради някаква причина нотите не съответстват на думите, ако ударенията им се сменят, това никога нямаше да мине през тази комисия. Сега е тотална анархия. Т.нар. свобода, за която мечтаехме, хората си мислят, че е свободия, всеки си прави каквото си поиска – но чакайте, нали има правила?! Това мислене ни разсипва. Искам ясни правила! Ако едно нещо не е стойностно, трябва да бъде върнато. Има тънкости при свързването на нотите и думите, те трябва да бъдат изпети по естествения начин, по който се изговарят. В изкуството не трябва да има прошка, защото то остава и дава пример на следващите поколения. Те не трябва да си мислят, че всичко е позволено, не, не е така! Искам да кажа и за последната песен, с която се представихме на „Евровизия“. Аз мисля, че това, което се случва, е обидно за българските творци – композитори и поети. България има изключителни композитори и поети, защо една българска песен да не представи достойно България! И се пее на английски език… Защо?! Какво българско има в тази песен! Винаги съм казал, че тази песен трябва да се избира след конкурс! Когато комисия от доказани професионалисти каже, че е качествена, и се подпише под това решение, добре.

 

- Малко в по-различна посока ще насоча разговора, но искам да Ви попитам за „Приключения опасни с герои сладкогласни“. Тази творба, по ваша музика и стихове на Недялко Йорданов, беше поставена от Костадин Бандутов във Варненския драматичен театър. Едно често поставяно произведение както на театралната сцена, така и в телевизионни продукции. Как го видяхте в изпълнение на актьорите от Варненския драматичен театър?

- Това представление ме върна 30 години назад. Тогава отново Костадин Бандутов го постави - първо в Благоевград, след това в Смолян, Ловеч и на други места, включително и във Варна. Много мило ми стана, че от актьорите, които участват в постановката сега, има и такива, които участваха преди 30 години, като Свилен Стоянов, който тогава играеше славейчето Слави, а сега е пъдпъдъкът Харалампи. Три от песните от това представление имат самостоятелен живот и извън спектакъла, те се пеят от децата и са в учебниците по музика. Това са „Хей, приятелю здравей“, „Светът е хубав, светът е чудесен“, както и песента на кокошката Стоянка „Хич не ми пука“, децата нея много я харесват, в текста се казва: „Ако тайнствен непознат на вратата ти почука, ти не бой се, смел бъди и кажи – хич не ми пука!“. Когато Коста ми се обади и каза, че има идея отново да бъде поставен спектакълът, много се зарадвах, защото от години никой не се беше сещал за него. Видяхме, че песните могат да се представят по модерен начин. Много харесах също и импровизациите на актьорите, вижда се, че фантазията им работи и представлението им доставя удоволствие. Аз бях на премиерата, залата беше пълна и децата тананикаха и пяха заедно с актьорите от сцената. Сигурен съм, че това представление има живот и ще продължи да изгражда ценностната система на новите поколения. Доброто трябва да победи злото, каквото и да се случва. Много ме впечатлиха също костюмите на Даниела Николчова, толкова пъстри и въздействащи, много забавни. „Приключения опасни с герои сладкогласни“ е част от трилогия, която Недялко Йорданов написа през 1979 г. „Страшни смешки, смешни страшки, за герои с опашки“ е първата пиеса от трилогията. Аз съм й благодарен безкрайно, защото тя стана причина да се запозная с Недялко Йорданов. Догодина празнуваме 40 години приятелство и в тази връзка в момента подготвяме диск с 20 наши хита, избрани от многото песни, които сме направили заедно – „Не остарявай, любов“, „Някога, някога…“, „Остаряваме бавно“, „Светът е хубав“.

 

- Какво ви свързва през всичките тези години?

- Аз бях едно младо момче, когато се запознахме. Свирех и пеех в Младежкия театър. Приближих се с една китарка до него след премиерата на „Страшни смешки, смешни страшки, за герои с опашки“ и му казах, че съм написал няколко песни и предложих да чуе нещо. Изпях му една песен, с която сега ще започне дискът, в нея се свири с уста. Обичам я, защото тя завършва така – „Дявол знае кога, ей така изведнъж, днес си още момче, утре вече си мъж, но какво от това, че си мъж по лице, ти си мъж по лице, но момче по сърце“. Това стихотворение ме грабна и реших да го направя на песен. След нея последваха и други, вече имаме много неща заедно с Недялко Йорданов, но това е първото… Няма случайни неща, убеден съм в това! И срещата ни не е случайна! Всички мои колеги състуденти са по западни оркестри и аз имах стипендия да замина за чужбина, специализирал съм във Франция и Унгария камерна музика, животът ми щеше да се развие в съвсем друга посока, ако не бях се запознал с Недялко Йорданов, но всички тези песни, които сме оставили, нямаше да бъдат художествен факт. Попаднах на прекрасна среда в Младежкия театър и съм благодарен за още две неща освен срещата с Недялко Йорданов. Това са запознанството с една много добра приятелка и изключителна актриса – Искра Радева, която чувствам като сестра, и на първо място - запознанството със съпругата ми. Щастлив съм, че изминах този път…

 

- От стойностните текстове ли се вдъхновявате на първо място, когато пишете музика?

- Да. Не харесвам подхода, когато се нагаждат думите по музиката. Може да се получи запеваема песен, но думите извън музиката нямат стойност, това не е поезия, това са нагодени думи. Винаги предпочитам аз да пиша музика по вече създаден текст, държа на стойностната поезия.

 

- Имате доста награди в кариерата си, кое е най-ценното признание, което сте получили?

- Наградите са относително нещо, но е хубаво един творец от време на време да ги получава, защото му дават криле. Когато никой не ти обръща внимание, в един момент се питаш – е, защо да го правя?! Министерството на образованието ме награди с орден „Кирил и Методий“ - първа степен, за заслуга към културата и изкуството и образованието като цяло. Това е голямо признание за мен. Друга ценна за мен награда е от Съюза на читалищата в България, която се присъжда веднъж в годината – признание за будител. Преди няколко години и Армения ме награди по повод едно важно събитие. Аз съдействах, като всеки арменец, за признаването на геноцида над арменския народ през 2015 г., когато се навършваха 100 години от онези страшни събития. Аз събрах 100 подписа на най-изявени български интелектуалци. Ходех от човек на човек. Целта ми беше за 100-годишнината да получа подкрепа от 100 именити личности – велики съвременни историци, академици, всички председатели на творчески съюзи, композитори, поети, писатели…


Четете още:

Красимир Илиев, аранжор и композитор: В музиката само с труд не става, трябва и талант!

Иван Михайлов, композитор: Музиката е като любовта – кулминационният момент е само един!

Маргарита Хранова: Музиката е моят живот

Теди Генев: Такъв ще си остана – вечният романтик с китара в ръка!

Тони Димитрова: Музиката направи живота ми шарен!

Стефан Диомов: Ще продължавам да правя музика

Милица Божинова: Всеки има нужда от топлина, от романтика и от обич

 


 

Коментари

Новини Варна