Деси Добрева: Децата са най-добрата и най-вярната ми публика
Когато се усмихнеш, отваряш една врата, казва чаровната изпълнителка
Публикувана: 22 Jun 2018 | 10:20

Снимка: desidobreva.com

 

Авторския си концерт-спектакъл ще представи тази вечер в родния си град Варна изпълнителката Деси Добрева. Началният час е 19,30 в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта. Надеждите и очакванията си от предстоящата среща с публиката сподели чаровната изпълнителка специално за читателите на вестник „Черно море“.

 

- Деси, тази вечер е концерт-спектакълът ти във Варна „Лудо младо“. Разкажи малко повече за него!

 

- Премиерата на “Лудо младо” се състоя миналия месец в зала 1 на НДК. Това беше голямо изпитание и предизвикателство за мен и като изпълнител, и като организатор на концерта. Умората бе изключителна, но емоцията бе хиляди пъти по-изключителна, а публиката бе повече от прекрасна - пълна зала, щастливи лица - няма по-хубаво от това! Готвих този концерт почти година. На сцената бяхме над 100 артисти, като само кукерите-сурвакари бяха над 50 човека. Те имаха специална задача - да прогонят злите духове в залата (смее се…). Беше голяма изненада за публиката, тъй като кукерите влязоха с огромни ликове и тъпани от задните входове на залата и хората не ги очакваха. Това бе един от силните моменти в спектакъла. Друг такъв беше песента “Лудо младо”, на която цялата зала блесна в хиляди малки светлинки от телефоните на публиката - беше като истинско звездно небе. В този концерт се опитах да отбележа по-важните фолклорни традиции, но в един нов и по-съвременен прочит, тъй като няма как всички да бъдат показани в един концерт. Почти всички аранжименти са мои в съвместна дейност с Алекс Нушев, Юлиян Янев, Нено Илиев, с които работя от доста години. Получи се като жива музикална приказка, която ще пренесем сега и на сцената във Варна.

 

- Кукери ще има ли?

 

- Кукерите-сурвакари са по-характерни за Пернишкия край. Затова и там се прави фестивалът “Сурва”. Във Варна ще наблегнем на танцувалната част, както и ще вкараме малко по-осезаема джазова нотка. Варненци са формирали афинитет към този тип музика благодарение на традиционните за града форуми като „Варненско лято“ и Джаз фестивала, който винаги го следва. За мен е голямо предизвикателство и едновременно с това огромно удоволствие да направя самостоятелен концерт в родния си град. Освен в светлината, която ме познават варненци, бих искала да се покажа и в такава, в която не са ме виждали още.

 

- Смяташ ли, че има публика за такъв тип проекти предвид посоката, в която върви в последните години българската музика?

 

- Има, разбира се. Дори смятам, че в последните години се наблюдава тенденция на завръщане към фолклора. Вижте колко много млади изпълнители от различни жанрове се обръщат към народната музика. Почти във всяка нова песен има фолклорен елемент. Смятам, че българинът е широко скроен човек, има интереси в доста различни области и умее да цени това, което е красиво и качествено. Самата аз винаги съм целяла не просто да направя нещо ей така, набързо, само и само да го има, а да е нещо стойностно. Да знам, че наистина съм дала всичко от себе си.

 

- Вижда се, че ти живееш и дишаш с музиката, защо се насочи към българския фолклор?

 

- Защото съм българка, на първо място, и, второ, защото ми харесва да пея на български език, въпреки че съм пяла на повече от 15 езика. Английският език действително е най-разпространен и разбираем по света. Съгласна съм, че за да пробие човек навън, би трябвало да се съобрази с това, но има и много примери, които показват, че музиката няма граници и няма значение на какъв език пееш. Смятам, че всичко опира до маркетинг и добра реклама – реклама на нас, на българите, на българската култура и история, на държавата ни дори. Ако държавата ни се приема по света с едно добро име, както например Гърция, смятам, че и българската музика и култура би имала по-голям шанс да бъде чута, видяна и харесана в по-голям мащаб.

 

- Ти записваш и детски песни, съавтор си на учебник по музика за деца. По-трудно ли се работи за детската публика?

 

- Напротив! Аз се разбирам изключително добре с децата. Те са най-добрата и най-вярната ми публика. Това е дар! Самата аз често се опитвам да вляза в детския свят и донякъде успявам да се почувствам като дете и никога не съм имала имала колебавия  имала колебания как ще се справя пред детската аудитория. Напротив, пред тях се справям най-добре! За мен това е искрено удоволствие. Децата са толкова невинни и толкова добри слушатели, толкова бързо се запалват, че това е най-хубавата публика. Когато те погледнат детските очички, няма как да не бъдеш себе си, затова може би най-искрена и чиста съм точно пред децата.

 

- Кое е най-ценното признание за теб до момента?

 

- Публиката е най-голямата награда за един изпълнител и най-голямото признание винаги идва от нея. Ако я няма публиката, няма да го има артиста. Аз съм много щастлив изпълнител, защото имам своята прекрасна публика, която винаги ме е посрещала добре, и се надявам това да продължи и за в бъдеще! Благодарна съм й от цялото си сърце!

 

- Какво ти даде и какво ти отне изборът да се посветиш на музиката!

 

- Даде ми крила! Това че съм се посветила на изкуството, изисква доста време, но това не е лошо. Смятам, че всеки един професионалист трябва да отдава нужното време на това, на което се е посветил, а не да го прави между другото. Аз давам не сто, не двеста, а триста процента от себе си за всичко, с което се захвана, винаги се впускам като за последно… Затова преживявам всеки един концерт, всяка една песен, всеки един тон!

 

- Ти си посланик на българската култура по света. Как гледат на нашия фолклор зад граница? Чувала съм, че там го ценят повече, какво е твоето мнение?

 

- Аз не смятам, че чужденец може да оцени повече от българина българското. На чужденците им е интересен нашият фолклор, но трудносмилаем. Забелязала съм, че когато народната музика е поднесена в една по-разпознаваема рамка или смесена с нещо по-познато, се възприема много по-лесно. На моите концерти в чужбина идват и българи, и чужденци и се забавляват, и танцуват, и пеят дори - има такива, които не само знаят нашите хора, ами знаят и доста от нашите песни и идват специално на концертите, за да танцуват и пеят заедно. Най-хубаво е, когато видиш хората хванати за ръце на едно хоро, защото виждаш как се сливат ведно, престават да съществуват проблеми, ограничения, расови граници, няма значение кой на какъв език говори… Това е изключително признание за мен. На българите зад граница им липсва българското и може би затова посрещат всеки един български гост с огромно очакване и вълнение. В много градове по света вече има български училища, има толкова много самодейни състави - като запеем, като заиграем, като видиш сълзите в очите им, прегръдките, как да не се заредиш за месеци напред. След концерт винаги оставам с публиката - снимаме се, разговаряме с часове… Толкова интересни житейски истории съм чувала, че мога цяла книга да напиша.

 

- Какво си пожелаваш да ти се случва оттук нататък?

 

- Желая на себе си и на близките си предимно здраве, защото то е най-важното. Другото, което пожелавам, е усмивката да не слиза от нашите лица, защото тя е това, което показва вътрешния статус на човека. Дори когато имаш трудност по пътя си, ако се усмихнеш, сякаш отваряш една врата и си казваш – няма проблем, аз ще намеря изход от тази ситуация. Ако всички мислим по този начин, ще ни бъде много по-лесно.

 

- Какво ти предстои в най-близко бъдеще?

 

- Предстои европейската премиера на оратория „Меланхолична красота“ на композитора Георги Андреев. Аз имам честта да бъда един от солистите в нея. Това е едно изключително монументално произведение, заедно със Софийската филхармония, с Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Детския филхармоничен хор, с два гостуващи хора от САЩ и Канада. Не знам как ще се съберем толкова много хора на сцената на зала „България“ (смее се…), но събитието обещава да е много интересно. Премиерата в София ще е на 5 юли в зала „България“, а на 7 юли ще бъдем в Античния театър в Пловдив. Планирам да направя турне с концерт-спектакъла „Лудо младо“, но датите и градовете все още са в процес на уточняване. Предстои да излезе и албумът „Лудо младо“, когато го завършим. В най-скоро време се очертава да снимам и клип към нов сингъл, който, живот и здраве, ще излезе през есента. Очаква ме също и турне в САЩ и Канада.

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Коментари ( 0 )