Припомнят първата еко демонстрация у нас срещу хлорното обгазяване в Русе

Ели Маринова

Пет смели  майки поставят началото на отприщило се недоволство срещу обгазвянето на населението в Русе през 80-те години. Имената и делото им остават неизвестни до момента, в който наш архивист открива информация и започва поредица от събития за популяризирането ѝ.

Документална изложба „Зараждане на гражданското общество в България /1987 – 1989/“ на Държавна агенция „Архиви“ бе открита в Икономически университет – Варна.  Експозицията за първи път разказва как силно и непоколебимо заявената гражданска позиция на русенци срещу екологичния геноцид над града през 80-те г. на ХХ в. обедини елита на нацията, разказа д-р Веселина Антонова – историк и куратор на изложбата. Това доведе до създаването на  първата неформална организация – Обществен комитет за екологична защита на Русе, с председател писателя Георги Мишев, официално създадена на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София. Експозицията показва и  как отприщената в Русе енергия на тлеелото недоволство доведе до граждански натиск към комунистическо-партийните структури и ускори процеса на демократизация и радикална промяна на механизма на политическата власт в България; как преди 31 години шест неизвестни жени организираха първите несанкционирани протести срещу комунистическата власт в България“.

Изложбата проследява периода от подписването на българо-румънската спогодба през 1975 г. за изграждане на смесено предприятие в рамките на СИВ, правителствените срещи в Русе и Гюргево на Тодор Живков и Николае Чаушеску, началото на хлорните обгазявания, протестите на русенци за чист въздух, създаването на Русенския комитет, падането на режима на Живков, затварянето на комбината след голямата промишлена авария през 1992 г.

Как се е стигнало до изваждането на темата от забравата?

„Като архивист и специалист стигнах до тази тема и моето професионално задължение бе да я проуча и да я вкарам в Националния архивен фонд, каза още д-р Веселина Антонова. За съжаление, 5-те жени, вдигнали този протест са неизвестни. Минаха 31 години от тази демонстрация на 28 септември 1987 г., организирана от тези жени, които са били озеленителки, паркостроители. Те разкрасявали града и създавали зелената система на града.

Били ужасени от това, че докато прекопават градинките, върху главите им падали телцата на умрели птички.

Причината: в короните на дърветата се задържал по-дълго, отколкото във въздуха, тежкия хлорен въздух. Тогава, когато бяха обгазяванията, най-страшно било да отидеш в парка. Тези жени решават, че повече не могат да чакат. Това са майки, които искат да спасят себе си, децата си и семействата си. Така организират първата екологична демонстрация в България. Две години преди смяната на режима 500-600 човека застават в редици да протестират.

За първи път показваме тази история снимки. От началото, когато Тодор Живков и Николае Чаушеску подписват договора за създаването на българо-румънски заводи за тежко машиностроене в Русе, а в Гюргево – за химически завод, който произвежда хлор. В учебниците пише, че хлорът е тежко бойно отровно вещество, ползвано в Първата световна война. Започват първите обгазявания, защото технологията е лоша, не са спазени всички нейни етапи. Още в първите години на 80-те години са първите сигнали за обгазявания. Аз съм живяла  там. Никой от нас не си представяше, че нещо може да се промени.

Живеехме от обгазяване до обгазяване и се чудехме как да се спасим.

Тези жени обаче не са мислили така. Успяват да съберат приятелски кръг. На първата демонстрация са 500-600 души, а на последната, най-известна са майките с количките, когато излизат 2 000 души навън. Когато попитах тогавашния шеф на милицията „Защо не ги спря?“, той отговори „Моите деца дишат същия въздух“. Т. е. всички, независимо къде работим, дишахме този въздух и бяхме от едната страна“ – допълни разказа си историкът.

Изложбата остава във Варна до 12 октомври. „В университета има голям поток от млади хора, които проявяват интерес. След това заминава за София, където ще бъде показвана в Народното събрание. После ще се върне там, където е мястото ѝ – тя е собственост на Държавни архиви. На 14 октомври ще направим дискусия – пореден етап от тази тема, защото идеята е да направим стабилен документален сборник с изследвания, за да може тя да влезе в учебниците по история“ – каза още  д-р Веселина Антонова.

Инициатори на изложбата и последвалия семинар са Регионалните академични центрове на БАН в Русе и Варна с подкрепата на Варненската търговско-индустриална камара.

Снимки Пламен Гутинов

Варна ще се учи от Москва как да намали трафика