IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 18°
Култура
12:18 | 1 август 2019
Обновен: 21:34 | 25 март 2024

Къде по пътя от траките до днес изгубихме посоката и смисъла на живота?

Интервю с акад. Цветан Гайд за древната мъдрост на предците ни

По материала работи: Слав Велев
Къде по пътя от траките до днес изгубихме посоката и смисъла на живота?

Ели Маринова

Наследници сме на древните тракийски племена, създали изключително богата цивилизация хилядолетия, преди да се родим ние. Въпреки че от земята ни излязоха удивителни, напълно запазени златни и сребърни съкровища, че всеки ден излизат артефакти, показващи една високоразвита култура, че са изписани вагони с научна литература за живота и схващанията на тези хора, ние малко знаем за тях. В края на юли във Варна се състоя поредната среща на акад. Цветан Гайд, директор на Института по Т-наука, с варненската общественост на тема „Древните технологии и тайното познание в Тракийските Хроники“. Помолих адемик Гайд, опирайки се на намерените досега артефакти и всичко научено за траките, да ни помогне да се доближим до тези наши изключителни предци. Какво е било отношението им към водата, въздуха и земята? Как са се лекували?  Как са се хранели? Как са се придвижвали? Как се е справяли с тогавашния масов мор по дребния и едрия добитък, който са отглеждали? Как е изглеждало едно стандартно тракийско семейство? Това са все теми, които със сигурност вълнуват всички ни.

Акад. Цветан Гайд

 

- Какви тайни за произхода на човека и неговата природа научихте от тракийските артефакти?

 

- Много са тайните, но бих отличил първичната основополагаща тайна, а именно – Божествения произход на човечеството. Диханието, Животът, който носим в себе си, паметта и нейните връзки – минало, настояще и бъдеще, всички творчески способности, самият интелект с неговия разум, въображението, целия мисловен процес, съзнание, говор и действие, възприятие и проявление, познанието от опит и всеки пренос на слово във всичките му форми за всичките ни сетива, са все „инсталирани” от Бога Творец. Всички древни традиции свидетелстват за „златния век” на първичната  цивилизация, както и за деградацията на човечеството от един момент на вселенската история. Такъв упадък и деградация можем да забележим и днес сред туземците обитаващи джунгли с руини от отминали велики цивилизации. В такова окаяно състояние изпада  и всеки съвременен „Робинзон Крузо”, „корабокруширал” далеч от технологичните играчки на градската среда. Представете си какъв би бил живота ви, ако изведнъж съвременната цивилизация поради някакъв катаклизъм (социален или природен) трябва да започне всичко отначало. 

Пролетните игри на траките – част от фреска в Казалнъшката гробница

 

- Как са изглеждали първите технологии, управляващи живата и неживата природа?

 

- Те са съхранени в орфическите формули, които представляват „софтуерния” програмен език на цялото творение, като реч и слово управляващо физическите тела („хардуера”) на всички същества и природни елементи. Всъщност „машините” са именно тварите (Божиите творения) – жива и нежива природа. Където „песента” и „музиката” на Орфей, с които „омайва” тази природа, се явява същия Божествен „софтуер”, на който се подчиняват световете във Вселената, езика който „четат”, разбират и изпълняват всички същества в нея. Това е Речта на Сътворението (Словото) обожествявано от древните ни предци траките.

Кариатидите от Свещарската могила - десет жени с ръце, вдигнати нагоре към тавана.

 

- За гаданията на маите относно бъдещето на човечеството се говори много. Как са виждали траките планетата Земя след хиляди години?

 

- Тракийските  оракули и гледачи тайновидци предричат в края на времената сблъсък между два вида човечество. Между Божествените хероси (еквивалент на светиите в християнската есхатология) и расата на звероподобни, обладани и извратени човеци, загубили Божествения образ в себе си. Кулминация на вечната битка между доброто и злото, изразявано в така наречените от траколозите „ловни” сцени познати от тракийските гробници и артефакти. А те всъщност изразяват победата над животинското естество, над нисшите инстинкти и нагони, над звяра в човеците. Не случайно много от орфическите мистерии и обреди представляват духовно  воюване срещу анонимни скрити сили и нечовешки интелекти обсебващи и паразитиращи върху природата и човечеството. Няма как да не направим аналогия с настоящото време на пандемия от психични заболявания, както и с похода на трансхуманизма, заплашващ с извращенията си да обсеби човешката природа.

 

Маска на тракийския владетел на Севт III

 

БИТКАТА ДНЕС Е ВЕЧЕ ЗА ЧОВЕКА И НЕГОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕШКАТА РАСА.

 

Неслучайно е толкова актуална темата с извънземните хибриди. Самият факт, че тя се превръща в истерия, мания, в квази религия на съвременния човек, говори достатъчно за актуалността на древните пророчества…

 

- Как са се придвижвали?

 

- Най-вече с кораби по море и с коне по суша. От Херодот знаем, че траките са първите таласократи (владетели на моретата) много преди гърците и финикийците. А за коня – всички извори свидетелстват обвързаността на древните ни предци с това свещено за тях животно. Не случайно херосът – обожествения светия е конник, опитомил природата си в образа на коня. Каквато е  приемствеността в символиката на християнските светци-конници – Св. Георги и Св. Димитър. Но по „вертикала” посветените са се придвижвали по мистичен път – през порталите между измеренията, през „врати”, отваряни за посветените чрез Словото и Неговите тайни. 

 

- Знаем, че траките са плачели при раждането на дете и са се радвали когато човек премине отвъд. Защо живеещите по същите земи хора днес имат обратната концепция за живота и смъртта?

 

- Не трябва да разбираме буквално сведенията на чужди антични автори, които не са разбирали в дълбочина мистичната традиция на траките, защото можем да изпаднем в техните заблуди. Да, траките са се радвали на раждането на деца, точно както всяко човешко същество и до днес.  Разбирали са, че между тях е дошла уникална индивидуална душа – въплътен Живот от Душата (Духа) на Твореца. Но са представяли и предавали обредно на общността и поколенията, че всеки на този свят е дошъл, за да бъде изпитан и да се подготви чрез достойни дела за отвъдния вечен живот. А при погребение са се радвали само за успешно преминалите изпитанието, т.е. за одобрените приживе мъже и жени. Надмогвали са загубата на любимите, защото са разбирали, че раздялата е временна, че отново ще се срещнат, ако са в един и същ свещен път. Изобщо ежедневния живот от люлката до гроба е бил посветен на приготовлението за истинския вечен съвършен живот. На завръщането у Дома – в Божествената Родина на скитащите пришълци във временния тленен свят на суровата действителност, пълна със страдание и поквара. Само в този смисъл радостта е за завръщащите се у Дома, а раждането е напомняло за пътя на борби, изпитания и търпение, които е трябвало да понесе всеки идващ на тази земя. А колкото до настоящето – очевидно

 

Малка част от Рогозенското съкровище, открито и изследвано от нашия голям археолог Богдан Николов.

 

ЧОВЕЦИТЕ СА ЗАГУБИЛИ ПЪТЯ И СМИСЪЛА. ТЪРСЯТ ТУК „РАЙ”, КОЙТО НИКОГА НЕ НАМИРАТ.

 

Затова живеем в епоха на всевъзможни видове дрога. Изживяване тук и сега – бягство от действителността и никаква мисъл за утре, да не говорим за дълговечното, и за най-неизбежното – за смъртта и живота отвъд.

 

- Свидетели сме на безогледно консуматорско мислене и унищожаване на вода, въздух и земя. Има ли нещо от знанията на древните, което може да ни помогне да променим това?

 

- Преди да говорим за околната среда, първо трябва да помислим за екологията на взаимотношенията, за чистотата на вътрешния живот, за това което „отглеждаме” в нас. Предците ни са гледали всичко „отвътре” – вътрешните и външните светове са свързани. Ако не цениш и пазиш вътрешното си съдържание, как ще пазиш даровете на външната природа, която е проекция на вътрешния скрит Живот. Затова

 

САМО ЧРЕЗ ПАЗЕНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ, ВЛОЖЕНИ В ТВОРЕНИЕТО ЩЕ СЪХРАНИМ ПРИРОДАТА ОТ ИЗВРАЩЕНИЕ, ЗЛОУПОТРЕБА И ЗАМЪРСЯВАНЕ.

 

Съхранена такава, каквато е създадена и промислена в Разумния дизайн на Твореца. Т.е. връщането към одухотворяването и осмислянето на творението, към сакрализиране на Живота, както при древните ни предци, е пътя за възстановяване на баланса в природата. Откриването на човеците като Божии синове – поставени от Създателя като пазители и настойници над творението Му.

 

Екип от български и италиански учени установи, че нямаме генетична връзка с тюркските и с алтайските популации. Сравнявайки съвременните славяни в световен мащаб, се вижда, че не сме близки с тях. Генетично ние сме наследници на траките.

 

- Защо според вас до нас (обикновените хора) почти не са достигнали знанията и уменията на траките са лечението на болестите? По-скоро традиционната медицина и фармация неглижират нестандартните, древни методи на лечение.

 

- Сега е модерно билколечението, но и тук има уловка. Древните траки са персонифицирали елементите и явленията в природата (включително растенията). Т.е. за тях тя е одухотворена –пълна/населена/ със същества-субекти. Дори телесните органи за тях са имали личностни характеристики. А сега, днес всичко е „обективирано”, деперсонифицирано (безлично), затова и днешната медицина не познава по-дълбоките причино-следствени връзки.  А древните са наричали с име всяка определена сила – причинител, действаща в различните проявления и области от живота им. В древността болестите са „мор” и винаги са вследствие на отстъпление от свещения живот, което отваря врата за болестотворните сили. Това, което днес наричаме вирусни и бактериални инфекции, някога са били лекувани, освен с растителни извлеци (от свещената за тях природа), но и с древните заклинателни форми на екзорсизъм и задължително връщане на боледуващия към сакралния живот, който за предците ни е тъждествен със здравословния начин на живот, както го наричаме днес.

 

- Как се е хранел древният човек? Мислите ли, че някога човечеството ще започне да се храни правилно отново?

 

- Извън сакралната общност и тогава болшинството човеци са живели във невъздържаност със всичките последици от това.  Но посветените се хранят с… Бога!?!? Защото храната, която първо принасят като благодарение на Божеския олтар (като принос обратно към нейния Божествен Източник), се трансформира чрез изречените свещени слова. И за тях се превръща в живот, отдаден от Живота и за живота им, т.е. като част от тоталната реалност на Божеството, в което (и чрез което) съществуват и се движат. Като есенция, от която черпят сила и жизненост в свят, където и време и пространство са също част от Твореца на всичко.

 

- Като човек на науката, познаващ до голяма степен мисленето на предците ни, знанията им за обработване на земята и отглеждането на животни, какво мислите за новите истерии, наричани с имена като „чума по свинете“, „свински грип“, „птичи грип“, „луда крава“ и др., както и за масовото унищожаване на животинския сектор у нас днес?

 

- Древните се хранят с това, което лично отглеждат, и отглеждат това, с което се хранят. Ако изобщо ядат месо - само когато първо животното е посветено Богу, който го е създал. Но когато масово добитъкът умира, те, както вече казах, наричат това „мор” – т.е. гибел, която има своята дълбока причина. За тях това е знак за нечисти оскверняващи сили. Неслучайно по начало за древните има храни табута (като нечисти или като свещени). Защото храненето за посветените е вид съединяване с това, което невидимо стои зад растението или животното, като тяхно духовно съдържание. Но оскверненото и мъртво (мършата) бива изгаряно с огън. Както виждате, тяхната мистична наука без да „обективира” така заразата, както днес, много добре е познавала пречистващото средство срещу злото. Само, че освен трупоизгарянето на умрелия добитък, предците ни са търсели и пречистване на самите стопани и обществото им чрез духовния огън на разкаянието и покаянието, като са разбирали, че нищо в проявения свят не е случайно, а е следствие на постъпки и действия на настойника над творението – човека.

- Как е изглеждало едно стандартно тракийско семейство? Какво от традициите на онези времена изгубихме във времето?

 

- Няма „обикновено” семейство. Идеал и модел на семействата са били тези от свещените родове на херосите – обожествените водачи на свещеното общество. Затова храмовете на траките са семейни, родови, както и херооните са посещавани само от посветения вътрешен кръг. Чак при гърците и гърцизиращото се през античността население се изграждат обществените храмови постройки. Но и до днес е съхранена в българското семейство през вековете традицията, позната още от неолита и енеолита – свещените обичаи около домашния олтар и огнище, които изобщо не са само за „украса” на празника от календарен цикъл, но имат дълбоко сакрално съдържание от технологии и сили за защита и благополучие на семейството и рода.

 

Коментари

Новини Варна