Неподражаемата живопис на Васил Петров отново ни залюлява между небето и земята, между мита и реалността във варненската галерия "Арт Маркони". Потребността му от общуване с отломки от миналото и прозренията в бъдното, бележи творчеството му от самото начало. Настоящето винаги е оставало някак незабележимо или присъства до толкова, до колкото подчертава преходността му.
Акцент в тази изложба е триптихът „Небесна бездна”, който най-осезаемо ни въвлича в авторовите живописни размишления. Център на композицията са трима гайдари на върха на планината Родопа. Мощната вибрация на музиката е разтворила небесната бездна над тях. В потока от звезден дъжд съзираме силуетите на Орфей и Евридика - любими персонажи в картините на Васил. В двете вертикални допълнения към основната картина, в ролята си на небесни кареатиди/„родопеиди”, бел. на автора/ се извисяват два женски силуета. Вместо типичните пози - крепящи на крехките си рамене целия свят, двете тела се извиват в кръшен, необуздан танц, като същински вакханки. Васил Петров обича да интерпретира сложни връзки между герои и исторически събития, особено когато официално липсват свързващи детайли. Неговото въображение и творческа интуиция провокират нов прочит на вече известни легенди и митове.
Наситената палитра, експресивните откоси на шпаклата и невероятната вибрация, която художникът успява да постигне, правят картините на Васил Петров изключително притегателни и запомнящи се. Те са отговор – ключ към днешните ни въпроси, а именно: Днес сме тук не случайно и всеки от нас има мисия за оцеляване на бъдещето.
Коментари