Ще се разчупи ли школската матрица по света и у нас
Защо не ми се изпраща първолаче на училище?
Публикувана: 12 Sep 2019 | 11:00

ЕЛИ МАРИНОВА

Само след дни ще изпратя още едно първолаче на училище. Общинско, традиционно, отколешно, наше школо. И, честно казано, не ми се изпраща. Защото този тип училище няма нищо общо с природата на детето. Защото: естествената му среда е природата. А то ще седи седнало между четири стени почти през целия ден. То не може да стои без движения, а ще бъде принудено да застива неподвижно. То обича да работи с ръцете си, а ще бъде обучавано в теории и идеи. То обича да говори, а ще трябва да мълчи. То се стреми да разбере, а ще го накарат да наизустява. То ще иска само да открива знания, но ще му ги дадат наготово. То ще наизусти Питагоровата теорема, но няма да научи как да си смята данъците, как да разпределя парите си, как да си отглежда храна, как да се справи с отхвърлянето, как да се държи на интервюта, как да обича себе си, как да купи първия си дом, как да оцелява в дивото или как да се държи в опасни ситуации. Настъпи време да погледнем по нов начин към системата, за да имаме деца, готови за новото време.

 

Алтернативното образование вече масово се среща в столицата и все още плахо – в страната. Това е обединяващо понятие за системи и методики, които имат по-различен подход към образованието. Общото между съществуващите програми е, че съчетават индивидуалното отношение и работата в колектив, изкуствата с науката, класната стая с природата, обучението с възпитанието и изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ творческия си потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, са стимул, а не наказание. Всичко това е възможно благодарение на ясната концепция – децата са личности с различни умения и темпо на развитие, с огромен потенциал. Той лесно се разгръща, когато им се предоставят подходящите условия. Има ли такива методи у нас и до какво ниво? Кои са Рудолф Щайнер и Мария Монтесори? Що за приказка е слънчевата педагогика? Има ли наистина гражданско общество у нас, което ще донесе промяната в родното училище?

 

Пионерът Адолф Фериер

Един от пионерите, дръзнали да помислят за различно училище, е Адолф Фериер, швейцарски психолог и педагог. Фериер е един от основателите на Института „Жан-Жак Русо“ и на Международното бюро по образование. Прозорлив критик на традиционното преподаване, той желае превръщането на училището в „активно“. Фериер е застъпник на „истинското учене“, индивидуалната инициатива, груповата дейност. Автор е на много произведения, между които Активното училище (1922).

 

Тръстиковото школо на остров Бали

Мечтата на Джон Харди е да направи екоучилище и той я постига на остров Бали. Неговото Зелено училище учи децата как да строят, да отглеждат зеленчуци, да творят (и да влязат в колеж). В Зеленото училище на о. Бали всичко е съобразено с природата - като се започне от атрактивната архитектура, базирана на бамбука, и се стигне до преподаваните предмети и оборудването на класните стаи. Центърът на кампуса е спираловидното сърце на училището, вероятно най-голямото бамбуково здание в света. Все по-често бамбукът е предпочитан материал в архитектурните проекти. Дизайнерите Джон и Синтия Харди също са го избрали, за да демонстрират неговата красота и предимства, изграждайки сградата на школото в Индонезия. Върху терена на Зеленото училище са разположени четири класни стаи, жилища за преподавателите, офиси, кафенета, бани, гимнастически салон - всичко направено от бамбук. Освен екологична сградата на Green School е и енергийно ефективна, тъй като използва възобновяеми източници на енергия.

 

Валдорфско училище

„Едно, две (тихо прошепнато), ТРИ (силно), четири, пет, ШЕСТ, седем, осем, ДЕВЕТ...“ – това се чува в примерен час по математика в едно валдорфско училище. Децата още не знаят, че учат таблицата за умножение с 3. При това и деление едновременно. Междувременно са усвоени и ред други качества – двигателна култура, чувство за ритъм, умение за работа в група. Можем лесно да съпоставим с „класически“ час по математика – черната дъска, няколко пъти по 40 минути слушане на един изправен човек, тетрадки с квадратчета, чинове, дълги върволици от цифри. Изкуството е много важно за Валдорфското училище. Материалът се усвоява чрез пряка среща с него, чрез изграждането на опит и извеждането на идеи вследствие на директния контакт със заобикалящия свят. Средата във валдорфските училища наподобява семейната – авторитетът на учителя се гради на доверие и разбирателство. В България през 2007 г. е открита първата валдорфска детска градина, а през 2011 г.  – първото валдорфско начално училище.

 

Монтесори училища

И при този метод детето с присъщите му любопитство и индивидуалност е в центъра на учебния процес. Вярва се, че детето по природа е добро, способно и само може да развие потенциала си, ако бъде поставено в подходяща, стимулираща интереса му среда. Знанията не бива да му бъдат налагани, а предлагани индиректно – често чрез игра и чрез дискретните насоки на учителя, съобразени с интересите на ученика. Така детето получава свобода и право на избор върху какво и как да се фокусира, развивайки самочувствието и независимостта си. В България функционират няколко частни институции, позоваващи се на тези идеи.

 

Бунтът срещу стандартите

Живеем във време, в което е модерно новите българчета да се раждат у дома, кърмят се до късно и не ядат месо. Когато стане време за детска градина и училище, алтернативното обучение набира скорост. В голяма степен това се случва само защото то е нещо различно от статуквото. Нерядко зад “алтернативата” се крият търговски интереси и педагогическа посредственост. Има и много добри идеи, изпълнени с добри намерения, но е факт, че обществото е почти безкритично към новото. Защо? Мнозина родители са категорични, че образователната система е заразена. Те вярват, че сегашната система произвежда пасивни и зависими хора, които стават жертва на държавната система – матрицата. Че много от учителите са скучни, стари и изморени хора, които за удобство поставят децата им в калъпа, наречен държавни образователни стандарти.  Те се свързват със стари и уморени учители, които не могат да бъдат от полза на децата. По-голямата част от правителствата по света знаят, че човекът и неговото развитие са факторът, отговорен за растежа на икономиката като основно социално благо. И въпреки това процесът на стандартизиране се проваля. Водещите образователни системи на страни като Финландия, Сингапур и Южна Корея имат доста либерално отношение към стандартите и оценките.

 

У нас

Нашите детски градини и училища все още изпитват трудност да приемат и приложат философията на приобщаващото образование. Системата и учителите трудно борят съпротивите. Има два вида страх – към алтернативното училище и към домашното самообучение. Истината е, че дори сега, когато училището е задължително, огромен брой ученици не го посещават или отпадат по една или друга причина. Легализирането на алтернативното образование не означава задължително липса на всякакъв контрол.

 

Страх от „другото“ училище

Защо матрицата се бои от различните училища? Твърде многото свобода крие риск от проваляне на цели поколения. Все пак обаче алтернативните училища имат статут на институции, където има някакви правила, макар и различни.

 

Страх от домашното  образование

Този страх е насочен предимно към домашното обучение. При него всичко се свежда до преценката на родителя. Как родители без каквито и да е педагогически умения ще обучават децата си? Ако децата не са задължени да посещават училище, няма ли това да позволи на родители, които не считат образованието за приоритет, да оставят децата си на произвола?

 

Недостатъците

Недостатъците, които се наблюдават в стандартното училище, са: малко учители, огромни групи и класове, досадни стандарти. Прегорели, възрастни и изнервени учители с твърде дълъг професионален стаж. Липса на време и пространство в учебната среда за изследване, проучване и развиване на практически умения. Изхабена класна форма и авторитарен стил на преподаване сред повечето учители. Обясним е спадът на доверие към образователната система и учителя.

За какво ни е такава образователна система?

Тепърва спешно трябва да си отговорим на този въпрос. И на още няколко. Защо да си пратя детето в училище? За да мога спокойно да ходя на работа, а учителите да си изкарват спокойно хляба? Или за да стане това мъниче самостоятелно, образовано, космополитно, оправно същество, с практически умения да се справя с живота и да твори?

 

11 000 от общо 90 000 учители са до 35-годишни

Коментари ( 0 )