Все по-малко марки уиски залагат на отлежалия алкохол

Все по-малко производители на уиски залагат на датата на производство на партидите алкохол, които продават. Сред малцовите напитки с бутилки, гордо носещи гравирана година, отминала преди поне десетилетие, се прокрадват „новобранци“, по чиито етикети подозрително няма никаква година, пише The Wall Street Journal (WSJ).

Десетилетия наред, уиски индустрията отделя огромно внимание на годините на производство и скъпите марки не пропускат да отделят поне няколко реда на етикета, за да опишат годината на съответната партида. Сега обаче, все повече и повече производители обръщат гръб на тази практика.

Само през последната година марки като Glenlivet, Macallan, Laphroaig, Highland Park, Auchentoshan и Oban пускат на пазара бутилки без година на територията на САЩ, а и на световния пазар. Macallan измести сериите си, започващи с числата 10-, 12- и 15- (отговарящи на възрастта на напитката) със стандартизираната „1824“, която се отличава с цвета на уискито (и по-ниската си цена).

Макар производителите да твърдят, че това е „иновация“, скептиците незабавно изтъкнаха, че това може да се свежда до чист „прагматизъм“. Нарастващата световна жажда за уиски пресуши избите на много марки, които не успяват да насмогнат на търсенето, особено що се отнася до отлежалите им продукти. Премахването на годината от етикета позволява на производителя да премеси, да речем, 8-9-годишно уиски с много по-старо такова, за да наподоби вкуса на 12-годишно.

„Макар да е хубаво допълнение върху бутилката, годината не е мерило за качество“, пише Елизабет Дън за WSJ.

И така, след толкова години на почти патологично вманиачаване по годината на производство, марките се отдръпват от това и започват да наблягат на факторите, влияещи на вкуса и стойността на напитката.

„Индустрията си има нова мантра: вече всичко се свежда до качеството, до дървото, в което уискито е отлежавало, до тайните на майсторите, произвели го“, казва Иън Бъкстън – познавач на уискито и автор на книгата „101 легендарни уискита“.

„Като изключим настрана скритите мотиви, аз съм склонна да приема изобилието на бутилки без година. Все пак тази практика в началото си не е била нищо по-различно от маркетингов трик“, пише Елизабет Дън.

И макар някоя отдавнашна година да е добро попълнение за етикета на алкохола, то неговата възраст не е точно мерило за качество. Старото уиски, отлежало в лоши условия може да бъде ужасно. Много хора например твърдят, че уиски на 5-6 години има „по-истински“ малцов вкус, отколкото престарялото.

„Всяка партида удря десетката, така да се каже, в различен момент“, разказва Грегор Мина – бранд маркетинг директор за Ardbeg. „Представете си, че печете кекс. Ако той е готов след десет минути и е идеален, ще го оставите ли да престои още десет?“

„Познанията на производителите за процеса на отлежаване са нараснали неимоверно много през последните 20 години“, твърди Бъкстън. „Сега те имат повече контрол над процеса, по-голям избор от дърво за бъчви и знаят много по-добре кое как влияе на цялостния процес“.

Е, в крайна сметка какво?

Има много други фактори, освен годината, които играят важна роля при избора на уиски. Както Бъкстън казва: „Ако вкусът Ви допада, значи това е уискито за Вас. Не мислете толкова за годината“.

Източник: The Wall Street Journal