Вещ изследоватeл на Българското Черноморие през Средновековието

Научната общност днес чества юбилея на историка – изследовател на Българското Черноморие през средните векове, Васил Гюзелев.

Акад. Васил Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г.

в с. Раковски (сега квартал на Димитровград). През 1954 – 1959 г. попива първите си академични знания  като студент по история и археология в СУ „Св. Климент Охридски”, които по-късно задълбочава и обогатява с престижни специализации при известни учени в чужбина: проф. Херберт Хунгер (1904 – 2000 г.) във Виена – византинистика, проф. Лайош Куморовиц (1912 – 1998 г.) в Будапеща и проф. Джео Пистарино (1917 – 2008 г.) в Генуа – латинска палеография и медиевистика, както и в Дъмбъртън Оукс, Вашингтон, под ръководството на проф. Джайлс Констебъл. Наследил аристократизма в поведението на своя учител акад. Иван Дуйчев (1907 – 1986 г.), повлиян завинаги от методологията му на един по немски просветен емпиризъм, Гюзелев не остава безмълвен при многобройните си срещи с голямата наука и авторитетите в нея.

Самият той е автор на повече от 70 монографии, книги, сборници и издания

на извори, на над 400 статии и студии в областта на средновековната история на България и Византийската империя. Освен у нас негови трудове са издадени в Австрия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Русия, САЩ, Франция, Япония, Мексико... Диалогичността и толерантността, но в съчетание с безкомпромисния научен подход, са отличителните черти в изследователската дейност на В. Гюзелев, чийто първи хабилитационен труд „Княз Борис Първи. България през втората половина на ІХ век” остава и до днес сред малцината „бестселъри” в родната историография. Освен разработените в нея теми за проникването на християнството в българските земи, устройството на Българската църква, взаимоотношенията с Цариградската патриаршия и Римската папска курия, големият учен е изкушен и от културната история, като нейните идеологически аспекти и материални резултати изследва в монографиите си „История, изкуство и култура на Средновековна България” (1981 г.) и „Училища, скриптории, библиотеки и знания в България, ХІІІ–ХІV век” (1985 г.).

Държавните институции и длъжности

и не на последно място стопанското и културното развитие на Черноморския регион са сред другите предпочитани теми от академик Гюзелев. Неговите трудове - „Очерци върху историята на Българския североизток и Черноморието (края на ХІІ – началото на ХV век)”, „Сведения за историята на Варна и Анхиало през ХІ век в житието на Кирил Филеот”,  „Варненският перпер и неговата стойност спрямо аспри и грошове”, „Средновековната крепост Калиакра през ХІІІ – средата на ХV век”, „Черноморската област в  политическата история на Средновековна България (VІІ–ХІV век)“ и др., са сред по-важните заглавия на незначителна част от десетките му изследвания, посветени на Българското Черноморско крайбрежие.

Качествата и творческата дейност на Васил Гюзелев

му създават авторитет и харизма на учен от БАН и на университетски преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, където през 1974 – 1984 г. е ръководител на катедра „История на България“, а в периода 1982 – 2003 г. професор по средновековна българска история в Историческия факултет. От 1995 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките, а от 2003 г. редовен член – академик.

Наставник на плеяда родни историци -

Божидар Димитров, Милияна Каймакамова, Георги Н. Николов, Илия Илиев, Красимир Кръстев, Симеон Хинковски и др., носител на Хердерова награда (2003 г.), на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен (1985 г.), и на още десетки български и чуждестранни отличия, гост-професор с лекции по средновековна българска история и култура в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов”, университетите на Кьолн и Лайпциг, и на 80 години академик Гюзелев продължава научната си дейност, която в последните месеци е фокусирана върху проучване и превод на латински извори от Дубровник за българската средновековна история.

Честит юбилей, акад. Гюзелев! Желаем Ви жизнено и творческо дълголетие!

Димитър Тодоров

историк