К.д.п. Румен Йовчев: При успешна маневра се чувстваш страхотно!

Какво е да си капитан на най-големия кораб в света - Аllure of the seas, ли? Невероятна тръпка! Самият факт, че точно ти, от малка България, стигаш до тази най-висока позиция, макар и за седмица. Бях изключително горд и щастлив. В края на тази капитанска седмица съжалявах, че свършва, и зачаках следващата -  защо пък не! Така започва разказът на к.д.п. Румен Йовчев, който в момента продължава да е стаф капитан (вторият след капитана) на същия лайнер.

Случи се на 16 март

миналата година, разказва той. Само да поясня, че след Морското училище постъпих в немска компания за контейнеровози, там изкарах 10 години и минах на пасажерските кораби, като от 2007 г. досега работя в Royal Caribbean, една от най-големите круизни компании в света. В нея започнах като първи помощник и сега съм staff captain (стаф капитан). От 2010 г. съм на  Аllure of the seas, който доскоро беше най-големият пасажерски кораб в света (през април  излезе нов от същия клас, Harmony of the seas - само с 30 см по-дълъг). Миналата година за първи път ни предстоеше  пътуване до Стария континент. А европейските пристанища са доста по-тесни, по- трудни за нашия кораб, който е 362 м дълъг и 71 м висок (за сравнение, мостовете на Босфора са високи 60 - 64 м). Тогава титулярният и сменният капитан отидоха в Маями да проиграят на тренажор влизането в европейските пристанища за предстоящите круизи. Компанията имаше нужда от човек, познаващ този клас кораби, който да поеме управлението при отсъствието на титулярния капитан. Беше преценено, че могат да ми поверят тази отговорност. Предизвикателството бе в това, че се налагаше да отведа кораба до Сейнт Томас, Американските Вирджински острови. Това е най- трудното ни пристанище на Карибско море и маневрата е много специфична.  Уговорката беше другият капитан да ме посрещне там с пилотската лодка и да присъства на маневрата, за да имам неговата подкрепа. Тръгнахме от Насау, Бахамските острови. За късмет случих на хубаво време и пристигнахме в Сент Томас по-рано от разписанието с около 20 мин., като в същото време спестихме и гориво. Но най-интересното беше, че самият капитан не успя да пристигне, самолетът му не излетял от Маями. Вечерта се чухме по телефона и той започна да ме съветва за начина, по който да извърша маневрата, за да ми бъде по-лесно. Обясних му, че по неговия начин не съм я изпълнявал, и му казах, че ще я направя така, както смятам за най-правилно в зависимост от навигационната ситуация.Той само каза: ”Добре. Ти си капитанът, корабът е твой!”. Факт е. Управлението на кораба беше изцяло мое до края на седмицата. Маневрата я бях правил вече 3-4 пъти като стаф капитан, но в присъствието на капитана. Така че не е нещо ново за мен, но все пак тя беше много ключова за целия круиз. 

Направих маневрата, застанахме безопасно на пристанището. 

Това е най-голямата тръпка

за един навигатор, сам да маневрира кораб с такива размери. Невероятно усещане! Ти, с двете си ръце да контролираш този огромен кораб! При влизане и излизане от пристанището пасажерските лайнери не ползват влекачи, а пилотът е повече съветник, така че сам изпълняваш цялата маневра за заставане на кея или отплаване. При една успешна маневра денят ти е ползотворен и съдържателен. И се чувстваш страхотно!  Наскоро изчислих, че вече имам около 400 маневри с пасажерски кораби. При нас изискването е да имаш 100 маневри по заставане и още толкова по отплаване, за да си готов за капитан. Моите са два пъти отгоре. 

В Морското училище влязох с едничката цел да стана капитан. Вярно, че неговата отговорност е много голяма; специално на  Аllure of the seas става въпрос за живота на 8880 души, поверен в ръцете ти. В допълнение, самият кораб струва над 1,5 млрд. долара. Това обаче никога не ме е стъписвало. Нали точно затова се подготвяш още от курсант в Морското училище? В момента, в който ми повериха кораба, просто си казах: „Е, време ти беше!”.

От професионална гледна точка на товарните кораби моряклъкът е на по- високо равнище. На пасажерските обаче се чувствам най-добре. На тях по време на маневра участват голям брой офицери на мостика, в машината и при всякаква ситуация има кой да ти помогне. Другото нещо е самият живот на борда.Тук все пак не работиш с товарни единици, а с хора. На моя кораб сме 2200 души екипаж от 78 националности. И когато се качат и 6 300 - 6400 пасажери също от 60-70 националности, разбираш за какво става въпрос. 

Целият свят е събран на едно място

Точно това е най-интересното. Общуваш с хора от най-различни националности и култури. Постоянно ти се задават въпроси. Най-смешното беше с една възрастна дама от Щатите през седмицата, когато бях капитан на кораба. Правим официална вечер, на която всеки може да се снима с капитана. Тя ме гледа с интерес отстрани, гледа и идва: „Ти си норвежец, нали?”. Отвръщам: „ Не, българин съм”. А тя: „Не може да бъде! Тука всички капитани са норвежци”. Малко след това пак идва и казва: „Не мога да не си направя снимка с теб, ти си единственият български капитан в тази компания”. Наистина, пасажерите се изненадват, макар че много млади българи вече навлизат в круизния бизнес и бързо напредват. А любимият въпрос на пасажерите, когато застанеш пред тях, е: „Когато сте сред нас, кой кара кораба?”. Всички си мислят, че капитанът прекарва 24 часа на мостика и лично управлява. Често правим организирани турове на мостика. От хората, попаднали за първи път там, чуваш само: „Уау!”. В едно списание оборудването на нашия мостик беше обявено сред десетте най-иновативни в цялата транспортна индустрия. Посетих като турист космическия център “Кенеди” на НАСА и имах възможността да се кача в кокпита на  изложената совалка. Вътре на малко пространство видях оборудване, подобно на това на корабния мостик, но при нас то е на много по-голяма площ. 

На кораба 

можеш да  срещнеш много интересни личности

Например имаше един швед, който се оказа, че е бил на хеликоптера, с който са спасявали корабокрушенците от ферибота „Естония” през 1994 г. - една от най-тежките морски катастрофи с едва 136 оцелели от общо 800 души на борда. Оттогава бяха минали 20 години, но той още силно го преживяваше. Беше интригуваща среща, защото бе свързана директно с курсовете за пасажерски кораби, които водя по време на престоя си във Варна. По време на моите лекции често обсъждам както този инцидент, така и тези с „Титаник” и „Коста Конкордия”. Имах късмета да посетя морския музей на Барселона, където са изложени артефакти от „Титаник” във връзка със 100-годишнината от гибелта му и там научих следния любопитен факт: веднага след сблъсъка първата команда на втория помощник на мостика била да се затворят всички водонепроницаеми врати и това удължило живота на кораба с около 2 часа и дало възможност за по-дълга евакуация. Третият помощник, отговарящ за левия борд, заповядал в лодките да се качват само жени и деца и така някои лодки били спуснати със свободни места. А вторият помощник разрешил в лодките на десния борд  да се качват и мъже. С решението си той успял да запълни капацитета на лодките и така на десния борд били спасени много повече хора. 

Впрочем, психологическата граница между мен като стаф капитан и капитана е тази, че той носи цялата отговорност за решенията, които се вземат при управлението на кораба. Аз съм негов помощник и съветник. Това е разликата. После, тук никога не се разчита на късмета. Ние, моряците, сме общо взето консервативни. Първо оценяваме риска и накрая идва решението въз основа на придобитата информация за осигуряване безопасността на пасажерите, екипажа и кораба. Точно този консерватизъм ни предпазва от екстремни преживявания. Принципът, който следваме е: „Better safe than sorry” (по-добре безопасно, отколкото после да съжаляваме). Разбира се, във всеки момент на море са възможни рискови ситуации. За съжаление, случва се да има

 
инциденти с човек зад борда

Участвал съм поне в няколко операции по спасяване на хора в морето. Не е от най-приятните преживявания.

Пътуваме за Насау и пасажери се обаждат на мостика, чули гласове близо до кораба, които крещели на испански за помощ. Беше някъде към 11 часа вечерта. Веднага задействаме процедурите, обявяваме специалния код за човек зад борда, проверяваме камерите  дали някой човек не е паднал от нашия кораб. Уведомяваме и американската брегова охрана за нашите действия. Нищо не открихме. Върнахме се обратно в точката на евентуалния инцидент. На това място има много силно течение (Гълфстрийм), често до 4-5 възела. След повече от 2 часа търсене от бреговата охрана ни казаха, че поемат случая с вертолет и катер и ни освободиха. На другия ден получихме съобщение от тях с благодарност, че вследствие на нашата реакция са открили спасителен плот с трима души,  кубинци.

Сещам се за още една история. Бях офицер по безопасността на същия кораб и на път от Ямайка за Мексико застигнахме дървена лодка с платно. Видяхме, че има хора на борда, минахме близо до тях и се опитахме да установим връзка. Беше много странно да срещнеш в този район подобен плавателен съд. Хората седяха с гръб към нас и не ни обърнаха внимание. Все пак решихме да се обадим на американската брегова охрана. Отговориха ни да се връщаме обратно при тях. Това била лодка със загубени в морето емигранти, която търсели от близо месец. В същото време южно от лодката бушуваше ураганът Санди (Sandy). От бреговата охрана ни казаха на всяка цена да ги приберем на борда, защото ще бъдат пометени. Върнахме се, намалихме скоростта и заедно с още трима колеги се отправихме към тях с бързоходната спасителна лодка. Наближихме, но все пак не бързахме да застанем на борд, докато не се уверим, че не са пирати. Положението им се оказа трагично. Били от Хаити и отивали в Маями, а се бяха озовали точно в обратната посока, по средата на Карибско море. Повече от 22 дни били в морето. Питаме, колко човека са? И тук беше голямата изненада, когато отговориха, че са 58. Като казах на капитана по радиото, той взе да се смее, не можа да повярва. Излезе, че лодката отвътре има още два борда, които са на 60-70 см разстояние, и там беше натъпкано с хора. Буквално, като сардели в консерва. Нямаха нито храна, нито вода, а лодката едва се крепеше на повърхността и до ден-два щеше да потъне. Вързахме я за нашата лодка и я докарахме до борда на кораба. Спасихме 58 човешки живота. Пасажерите се бяха накачили по борда, на откритите палуби, снимаха, коментираха. Получихме  аплодисментите на 2000 - 3000 пасажери, които наблюдаваха цялата операция. 

Всички викаха „Браво!”

Получихме и специална грамота от адмирала на бреговата охрана във Флорида. За мен беше едно от най- значимите събития, в които съм участвал. Направихме го, както се казва, за честта на моряка, нещо задължително при нас. Не можеш да не откликнеш при сигнал за бедствие в морето. Просто няма как да стане. Пък и самата система на море няма да ти позволи да не спазваш кодекса на морската чест и морал.  

Сега съм се въоръжил с търпение в очакване на деня, когато отново ще стана капитан на най-големия пасажерски кораб в света. Този път защо не и за повече от седмица? Доказал съм го.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК: Когато заедно дискутираме, винаги има разумно решение