Золтан Сулай: Морето създава мъжки характери

Не само защото името му е особено (има унгарски корен) и прави впечатление, в морските среди то се споменава като на един от много успешните български капитани. Нещо, което не може да не заинтригува. За 12 години от своята 17-годишна капитанска практика му е поверявано да получава над 30 нови кораба от заводите в Полша, Южна Корея, Виетнам. Своеобразен рекорд. Питам го за името, как се изгражда на море?

Като прибавя времето в Техникума по корабостроене и корабоплаване и Морското училище, с морето вече съм свързан над 39 години - споделя к.д.п. Золтан Сулай. Така че почти целият ми съзнателен живот минава в него. И не съжалявам, защото

морето много взема, но и много дава,

продължава той. Въобще не съжалявам! Като се връщам в годините назад, често съм си задавал въпроса - добре, ако не бях свързан с морето, какво друго можех да правя? И веднага съм си отговарял - отново морето. Тук изобщо не става дума за лесни материални облаги. Отстрани в морската професия може да се вижда само каймака, но под него има и горчива утайка; няма лесно, особено на море. Специално при мен каймакът е повече от утайката. И това е, защото всичко постигнах напълно сам, с много труд и всеотдайност. Никога не съм ползвал връзки. Морето ми даде сурова закалка. 

Първите три години  след Морското училище бяха най-тежките. Изкарах ги в океанския риболов, за което също изобщо не съжалявам. Бяха сериозни плавания в щормови условия, по 5-6 месеца без да видиш бряг, само мъже, събрани на едно място. Тези години бяха моето морско кръщене. Не случайно точно тогава създадох и големите си приятелства, които останаха за цял живот. Изпитанията, които споделяхме далеко от семейства, от близки, ни направиха компактна група от все млади мъже на по 25-27 години, искащи да станем истински моряци. Това са пет човека, които в момента живеят в различни краища на страната и по света (единият е в Лондон), но връзката между нас остана много близка, независимо от разстоянията. 

Морето сближава хората със силата на характера, с това, че там всички се борим за едно и също нещо.

Освен детските и юношеските години,

когато родителите оставят траен отпечатък върху характера ти, основното след това е морето. В него характерът се дооформя много по- силно, отколкото на брега. Няма го семейството с децата, където се прибираш след работа, няма ги приятелите. Затова пак ще кажа, морето изгражда мъже. Със строгия ред и дисциплина, почти военната йерархия на кораб. Това важи и в днешно време за младите, които идват с желанието да плават.

А случаи на тежки изпитания колкото щеш. Няма да забравя, когато станах капитан и през май 2000 г. трябваше да поема първия си кораб.  Беше много стар, на 27 години, и имаше доста проблеми с машината. Двигателят му беше френски, „Пиелстик”, колегите механици са добре запознати с проблемите, които влече след себе си. В машинното отделение бяха поставили надпис: ”От този тип двигатели има над 1000 по света.

 
Бог да ви е на помощ!”

И Господ наистина ни беше на помощ. Тръгнах от Лос Анджелис за Южна Корея, корабът беше под баласт. Трябваше да пресечем Тихия океан. За първи път съм капитан със свой екипаж и несигурна машина. Не правехме добра скорост, а моряците, плавали през този океан, знаят, как е - дори през лятото има много силни щормове. Този океан е един от най-тежките за плавания, особено Северният Пасифик. Непрекъснато събирах прогнози от всички възможни източници по света. На три пъти се наложи да вземам решение кой път да избера, само и само да не попадна на щорм.  За щастие само единия път успя да ме закачи. Вълнението беше над 9 бала и вълните здраво ни подмятаха повече от половин денонощие. Накрая успяхме да пристигнем благополучно и дори спазихме разписанието, за което бяхме поздравени от компанията. Получи се, но с цената на денонощна работа, непрекъсната смяна на курса - по на север, по на запад, по на югозапад…

После пак със стар кораб в трафик с много натоварено движение на кораби и други плавателни съдове ( беше в Английския канал (Ламанша)  рулят взе, че се заклини. Веднага минахме на аварийно управление, намалихме  хода. Наблизо имаше рибарско корабче, с което се разминахме буквално на 20 метра. Нищо за нашия кораб с дължина около 170 метра и можеше да стане много сериозен инцидент с непредвидими последици, но слава Богу, размина ни се.

При маневриране нашият тип кораби (автомобиловозите) са много чувствителни към вятъра и течението. Особено когато си в пристанище с по- нисък статус (не е осигурено с добри влекачи, с опитни пилоти) и там адреналинът скача неимоверно. При излизане под баласт от пристанище Джебел Али, Обединените арабски емирства, имаше, казано на моряшки език, свеж вятър - затварящ, духа към брега, където са навързани корабите. В същото време там има  ограничение на скоростта до 10 възла. При нашите кораби, ако скоростта е ниска,  се увеличава ефектът на дрейфа, който в случая е към кея. Пилотът не беше много опитен и полека-лека вятърът започва да ни хвърля към контейнеровозите на кея. Всичко стана много бързо. Видях накъде отиваме, игнорирах пилота и поех еднолично командването - маневри с руля, подрулващото устройство, с машината, вдигахме скорост над 10 възела. Измъкнахме се. Не ме санкционираха за скоростта, защото иначе щеше да стане катастрофа.

Впрочем 

такива случаи бързо се забравят, 

дори в момента се насилвам, за да си ги спомня. Не мога обаче да забравя един злополучен инцидент с наш кадет, който изчезна от борда. Беше през 2009 г. Малко ми е трудно да говоря за този трагичен случай и дори не съм сигурен дали е удачно да го правя. Знам колко е тежко на близките му. И за мен е много болезнено, защото също съм баща, имам семейство, деца. И все пак, ако го споменавам, то е само, за да предпазя  и други от подобни нещастия на море. 

Морето закалява характерите, но може и жестоко да накаже, ако си по- лабилен, слаб … Имал съм и други случаи - някой от екипажа да не може да издържи. Дори е ставало с хора, които са били дълго на море. 

И ние сме хора от кръв и плът, 

а не от желязо. Възможно е личен проблем да провокира и най-твърдия човек. Например член на екипажа получи лоша новина от семейството си. При такъв случай всеки реагира по различен начин – един го понася по-леко, но друг се затваря в себе си и отказва да контактува. Този моряк изпадна в тежка душевна криза. Тук му е мястото на капитана и на сплотения екипаж да помогнат с добра дума, за да го успокоят, да му дадат съвет, ако е нужно. Успяхме да го вдигнем на крака в рамките на седмица-две. Наистина, трудни са моментите, когато сме доста далеко от дома. Тогава трябва да разчитаме само на себе си като екипаж.

Прастара е приказката, че рибата се вмирисва от главата. По характер съм много спокоен. Такъв съм, защото имам чудесно семейство, чудесни родители; мисля, че основното, за да мога да оцелявам в тази тежка професия, е възпитанието, което получих от тях, просто вкъщи винаги беше спокойно. И сега е така в моето семейство. Споделям го, за да се разбира, когато подчертавам, че винаги гледам да избягвам конфликтите. Нещо повече, аз съм

най-върлият враг на конфликтите

на кораба. Намира се начин как да ги тушираш. Благата дума помага много повече от нагнетяването на излишно напрежение, което само вреди. Нервността, паниката на работното място са първият враг на море. Много пъти  ми е докладвано от старшия помощник, помощник-капитаните, главния механик, механиците, готвача, от всички подчинени на кораба за някаква аварийна ситуация. Реагирам спокойно и това веднага дава ефект.

Отплавахме от Виетнам с втория нов автомобиловоз, който беше построен там. Това стана през 2011 г. Заводът се намира на такова място, че трябваше да чакаме високата вода, за да излезем от него. Корабът нямаше надеждни подрулващи устройства. Влекачите бяха слаби, а пилотът недобре обучен. Трябваше да преминем между много кораби на котва. Разполагахме само с едно носово подрулващо устройство, което още в началото на маневрата отказа да работи. Останахме само с рул и машина, без влекачи, и то при положение, че имаше вятър и течение.Тичах от крило на крило, минавахме на 10-15 метра от другите  кораби на котва. Измъкнахме се буквално като по чудо. Стана, защото нито за миг не си изпуснах нервите, не загубих вярата в себе си, че всичко ще свърши добре.  

Казвам си – 

винаги има начин! 

Това е моето мото. Винаги има начин! Предавам го на момчетата. И те ме  уважават, защото им помагам. Дори при някои ситуации не съм позволявал те да усетят колко е напечено положението. Знам, че има колеги, които реагират бурно, нервно при непредвидена ситуация. Аз пък в такъв момент търся начина на доброто общуване. Защото в професионален план постоянно зависиш от хората около теб, под теб и над теб. А добрият тон, доброто отношение не може да не ти се отблагодари.  Ето, пускали сме котва и трябва да я извираем, за да се насочим към пилотското място за маневрата. Намираме се на рейда пред Анверс - едно от най-големите пристанища в света. Левият винч обаче отказва. Запознатите с професията знаят колко е трудно това положение. Събирам цялата палубна команда, също и  машинната, заедно да търсим как да стане и намираме начина. Направихме твърда връзка с  едно въже с десния винч и със система  за повдигане на тежести започнахме  да повдигаме много бавно, сантиметър по сантиметър. Това беше близо 5-6 часа работа на екипажа, през нощта и в декемврийски студ, температурата минус 10 градуса. Носеха се термоси с чай, кафе, вода, хората се прибираха да се постоплят за 10 - 15 минути, отново се връщаха. Накрая успяхме да приберем лявата котва. Това нямаше как да се получи, ако липсваше, както е модерно да се казва, добрият тим билдинг, тоест сплотяването на екипа. Ако не си го постигнал с хората си, в един момент не се знае дали ще те подкрепят. А отговорността винаги е само на капитана.

Може да звучи тривиално, но за море не са 

онези, които не обичат хората

Ако не си човечен, ще оцелееш един път, втори път, трети път, но на четвъртия системата ще те изхвърли. Както вече споменах, не са за море и хората с лабилна психика. Не стават също сприхавите, нервните хора. Имах случай, колкото и да звучи странно, качи се като кадет син на потомствена моряшка фамилия, но не можа да свикне с йерархията, дисциплината, накрая сам подаде молба за напускане и каза: ”Това не е за мен”. Морето изхвърля и хората без развито чувство за отговорност. Може да има изключения, но са нищожен процент. На море нищо не се получава, ако не си отговорен към всичко, към работата, семейството си. То не обича и мързеливите. Не могат да оцелеят в него, защото няма кой да ги носи на гърба си (нещо допустимо на брега). Така, че не носиш ли вътре в себе си характера, който се доизгражда в морето, по-добре бягай далеко от него, защото жестоко ще те накаже. Много са примерите.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още Христофор Ненов - Фори: Морското дъно крие много приятни изненади