IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 11°
Морски бизнес
08:58 | 29 май 2017
Обновен: 21:11 | 25 март 2024

Надводен дрон, произведен във Варна, тръгва по следите на Потопа

Това лято експериментът с уникалната разработка ще бъде извършен във Варненския залив

По материала работи: Пламен Янков
инж. Константин Щерев

Надводен дрон - така го е нарекъл неговият създател, варненецът инж. Константин Щерев. Разработката е на екип под шапката на „Черноморския изследователски фонд”, който той оглавява. Новото уникално съоръжение, което вече е почти готово, ще изследва Черно море, шелфа, природните ресурси, геологията и др. На първо време ще се заеме с проучване на следите от древни цивилизации по брега на езерото, останали на морското дъно след потопа (описан в Библията), в резултат на който се е появило Черно море, каза за в. „Черно море” инж. Константин Щерев. Всички, които сега активно работят по надводния дрон, са в една или друга степен свързани с досегашните изследвания в тази област (почетен член на фонда е известният проф. Петко Димитров, основоположник на теорията за потопа в Черно море). Сега една от нашите задачи е да предоставим нови доказателства за това геокатастрофално събитие отпреди 11 000 години, подчерта инж. Щерев.


Надводният дрон представлява тримаран с размерите на малка лодка (два на метър и половина). На средния от трите корпуса се намира апаратурата, а на двата странични са батериите и двигателите, като служат и за стабилизация при морско вълнение, тъй като се очаква да работи и в бурно време. Голямото разстояние между двата двигателя ще му позволи да прави много точни завои с малък радиус и прецизност на управлението, обясни неговият създател.

 

Идеята се зароди през 2013 г.

след неговото участие в изследователска експедиция в Черно море с  НИК „Академик” на ИО - БАН. Тогава решихме да изпитаме една система за картографиране на морското дъно.Това става със сонар за страничен обзор, който дава информация за геоморфологията на шелфа. Ние имаме два собствени плавателни съда - 12-метрова ветроходна яхта и катамаран. С тях започнахме да сканираме, но успяхме да обхванем само няколко десетки линейни мили за цяло лято. Разбрахме, че по този начин е непостижимо, ако искаме да картографираме целия бивш бряг на сладководното езеро, тоест почти цялото протежение от северната до южната ни морска граница. А нашето намерение е да сканираме морското дъно на дълбочина между 80-120 метра. Значи, като тръгнем от север на юг до Калиакра, то е на около 20 мили от брега, срещу Варна - на 30-40 мили, докато стигнем до Бургас. Това ще става в много тясна лента с няколко мили широчина. Цялата тази морска ивица трябва, както се казва, да я изтъчем, за да видим какво има отдолу. С двата ни неголеми частни плавателни съда е опасно да се отива толкова навътре - знаем колко е негостоприемно понякога Черно море. Тогава решихме, че най- добрата схема е да направим


 
автоматизирана платформа,

която сама да прави изследванията, продължи инж. Щерев. Каква е неговата идея? Излизат, примерно, тяхната яхта или катамаранът и пускат дрона в зоната, която трябва да сканира. Дават му траектория на движението, което става автоматично - двуканален GPS следи за начертания маршрут с голяма точност, до 2,5 метра. Не се налага дистанционно да се управлява - всичко е зададено като програма, която дронът изпълнява сам. Единственото, което ще внимават, е да не съвпадне с линията на оживеното корабоплаване. Тримаранът е боядисан в сигнално оранжево, има осветление и звукова сигнализация. Има и други неща, свързани с безопасността на море. Екипът на инж. Щерев смята да монтира и сензори за дистанционно откриване на предмети и когато засекат, че е попаднал в курса на движение на друг обект, да могат веднага да променят траекторията му.

 

НАДВОДНИЯТ ДРОН ПРЕДСТАВЛЯВА тримаран с размерите на малка лодка.

 


Двигателите на надводния дрон се задвижват от бензинов генератор, като има и резервен акумулатор. Ако по някаква причина генераторът откаже, така ще може само на акумулатор за няколко часа да бъде прибран на брега. Двигателите са с мощност около 1 киловат, генераторът осигурява 1,5-2 киловата, като харчи литър бензин на час, и с 20-литров резервоар дронът ще може да плава самостоятелно поне 20 часа. Винаги има опасност да го загубим в морето и затова сме предвидили специална независима система, която непрекъснато излъчва акустични и радиовълни. Така ще може да бъде локализиран и намерен, дори всичко на него да спре да работи, каза още инж. Щерев.


Цялата разработка е финансирана със собствени средства, тъй като още не са се намерили спонсори за техния изследователски фонд. Те са за разходите на материалите и допълнителната геофизична апаратура, които сами не могат да направят и се налага да търсят външни изпълнители. Сметката показва, че направата на надводния дрон ще струва около 25 000 евро, като не се брои неколкогодишният труд на неговия екип от 5 души.


Уникалната разработка

 

вече е в последната си фаза,

остава само дронът да бъде боядисан. Предстоящите начални експерименти искаме да ги направим, като осигурим двоен контрол. Тоест да му зададем автоматизирания маршрут, но в същото време да имаме възможност и да го управляваме от разстояние, като се прави с всеки дрон. И ако случайно алгоритъмът за автоматично движение откаже, да можем да го приберем, допълни инж. Щерев. Идеята е експериментът да бъде извършен във Варненския залив, като ще бъде следен и ако се наложи, направляван горе от паркинга преди кв. “Галата”. Намерението на неговия екип е това да стане през лятото. След това с двата си плавателни съда ще отидат навътре и там ще експериментират с реално сканиране. Най-вероятно е да стане около Калиакра, за да бъдат най- близко до зоната, която ги интересува. 


Предстоящото изследване се улеснява от факта, че 

 

тази дейност не е иманярска,

тъй като става дума за разкриване на епоха, от която не са останали кораби и други артефакти, няма и някакви съкровища. Тръгването по следите на потопа, което е много по-различно и от дейностите, свързани с подводната археология, които изискват специални разрешителни. Всяко лято през последните 5-6 години с двата плавателни съда успяхме да картографираме едва една хилядна от процента на местата, които ни интересуват, на дълбочина 80-120 метра. Те са извън 20-милната зона на България и за всяко излизане извън нея с плавателен съд и екипаж трябва да искаме специално разрешение от граничните власти, има и ред още административни формалности. Докато един автоматизиран автономен надводен дрон може да го прави, без това непрекъснато да се налага. Само веднъж се регистрира със специален статут в гранична служба, като процедурата е много по-опростена.


Всичко това ще позволи безпрепятствено да стане картографирането с надводния дрон на всеки метър от дългата ивица, за да намерим подходящите места на обитаване отпреди 11 000 години на морското дъно. 


Има карти на шелфа, но те не са правени с цел проучване на древните селища и дават крайно недостатъчна информация. Всъщност ще търсим затрупани селища, от които няма почти нищо видимо. Те са покрити с пласт от тиня, характерна за по-голямата част от дъното на Черно море. А ние търсим да открием следи от древни цивилизации. В района на Дуранкулак има запазено неолитно селище от него време, за което знаем, че са използвали каменни основи и каменни стени поне в основната част. Ще търсим подобни следи на дъното на морето. Те няма да се виждат, но достатъчно ще бъде да са открити някои детайли. Те няма да са толкова дребни, защото от едно селище с 10-20 къщи поне очертанията ще се виждат и ще могат да се заснемат. Освен за картографиране апаратът ще разполага с дънен профилограф и ще дава информация точно в тази насока. Може да не засечем малък кораб на дъното, но структура на селище с голям периметър и правилни геометрични линии не може да не бъде засечена от преминаващия отгоре дрон, подчерта инж. Щерев.


Засега е трудно да се каже колко време ще продължи 

 

картографирането на цялата морска ивица

Екипът е предвидил надводният дрон да работи при вълнение до 2,5 бала, което не е малко, но нерядко се случва морето да е много по-бурно. Така че от метеорологичните условия ще зависи през колко дни от годината ще може да продължава сканирането. Оптимистичният вариант е да приключи за 4-5 години. Тогава ще можем да дадем отговор и за потопа в Черно море, допълни още инж. Щерев.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Коментари

Новини Варна