IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 16°
Новина на деня
09:48 | 31 юли 2017
Обновен: 07:30 | 19 април 2024

Забраняват за 60 дни улова на бяла мида през годината

За пълно осветляване на бизнеса с бялата мида настояват от рибарския бранш

По материала работи: Слав Велев
Забраняват за 60 дни улова на бяла мида през годината

За първи път се въвежда временна забрана от 60 дни през годината за улова на бяла мида със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.  В момента тече публичното й обсъждане. Мярката се налага, за да се ограничи ширещият се незаконен бизнес с този черупков вид, за който в. „Черно море” неведнъж алармира.

От МЗХГ поискаха становище кога трябва бъде забранителният период за улова на бялата мида – нещо, което досега не е правено. Предложихме той да бъде тримесечен в рамките на пиковия размножителен период,  каза за в. „Черно море” доц. д-р Елица Петрова, директор на Института за рибни ресурси (ИРР). Заключението на варненските ихтиолози е било направено повече на базата на информация от съседните черноморски държави и най-вече Турция, където имало много публикации в тази насока. По принцип бялата мида се размножава целогодишно, но там гледат да има забранителен период само през месеците на пиковия период. За съжаление, последните изследвания в ИРР за бялата мида са от 2003 г. и явно вече не са от най-актуалните,  а са единствените правени досега у нас, обясни доц. Елица Петрова. В изпратеното становище на института са наблегнали на този факт.

 

По черноморското ни крайбрежие

 

има три вида бяла мида –

 

 Chamelea gallina, Mya arenaria и Donax. Единствените правени досега изследвания на ИРР са главно върху първия вид, а в момента се оказва, че на дневен ред повече излиза третият, Donax.  От миналата година в Комитета по наблюдение на рибарството към МЗХГ (от института са включени в работната му група) се водят разговори за необходимостта от актуално изследване върху разпределението на бялата мида, в което да бъдат включени и биологичните параметри. И чак след това да се мисли по какъв начин да става добивът им.

На края във ведомството се спряха на вариант за 60-дневна временна забрана, която да включва два от видовете: Chamelea gallina и Donax. От рибарската асоциация БГФИШ вече изразиха подкрепа за нейното въвеждане. Ние, които пряко се занимаваме с този бизнес, разбираме колко е важно опазването на видовете бяла мида от изчезване, защото  от това зависи

 

поминъкът на няколко хиляди семейства

 

по Българското Черноморие (на рибари и работници, заети в рибопреработвателния сектор), заяви д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на БГФИШ. По неговите думи първоначалното становище на бранша било за 30-дневна забрана в периода на размножаване, която да се отнася само за вида Donax, защото бил основният, който ловят и преработват. Сега обаче мнението им било за общо 60 дни, разделени поравно през пролетта и есента. То се базира на многогодишния опит на нашите рибари и предприятия, подчерта д-р Господинов. Той смята, че точната дата за началото на временната забрана трябва да се определя съвместно с ИАРА всяка година на базата на извършените проверки на мястото на улова и на преработката на бяла мида.

 

ОТ СЪХРАНЯВАНЕТО НА ПОПУЛАЦИЯТА НА БЯЛАТА МИДА зависи поминъкът на хиляди рибарски семейства.

 

И от бранша също констатират, че науката ни не разполага с достатъчно собствени изследвания за бялата пясъчна мида Donax в Черно море. На работна среща, която била във Варна неотдавна, станало ясно, че за този вид няма изготвени обективни изследвания, за да се видят реалните запаси на този вид.

Искаме целият бизнес с улова и продажбата на бяла мида да излезе напълно на светло, каза още за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов. За съжаление, все още

 

в закона се разрешава само ръчният улов

 

на бяла мида, което е абсурдно.  За разлика от други европейски държави у нас е забранено събирането й да става чрез използването на различни приспособления. При това положение дори изрядните събирачи  на бяла мида влизали в морето по тъмно, признават самите рибари. През последните години този бизнес е много печеливш, тъй като този вид е голям деликатес за пастата в Италия и паелята в Испания. А у нас все още може да бъде намерен край всеки плаж, влизайки само на 2-3 метра в морето. Търговците дават по 7-8 лв. за килограм, а нелегално някои рибари хващат и до половин тон на ден. Бракониерите използват всевъзможни драги, тралове, смукачки. Ако продължава така, не е далеко времето, когато и бялата мида ще изчезне, както стана с много други видове в Черно море.

Крайно време е да се определят видовете уреди, с които да се разреши добивът. Такива има узаконени за Средиземно море, а у нас всички са забранени. Сами направихме наш уред, има и филм за него, но все още няма законово решение, обясни шефът на БГФИШ. По неговите думи от бранша настояват за постоянна забрана за улова на маломерни миди от вида Donax , които са под 2,5 см. Само над този размер са зрели и така ще се гарантира запазване на младата популация и нейното по-нататъшно размножаване. В тази връзка искаме да бъдат въведени по-високи санкции, както и да бъдат засилени проверките по време на забранителния период. Това е важно за предотвратяване на контрабандата, която се шири в момента, и изобщо за постигането на реални резултати от законовата промяна, категоричен е д-р Господинов.

 

РИБАРИТЕ ОЧАКВАТ РЕГЛАМЕНТ за уредите, с които да събират бялата мида.

 

 

 

За да изсветлее този бизнес,

 

не е достатъчен само контролът

 

върху улова от страна на ИАРА. След като се стоварят мидите на брега, става страшното, защото от там всичко тръгва по неведоми пътища и заминава директно зад граница, без да е минало какъвто и да е контрол. Затова много важно е и въвеждането на задължително пречистване на добитата продукция, което става в специални центрове чрез различни способи за озониране на мидите. Едва тогава те са с гарантирано качество за консумация. Такива центрове има към трите предприятия за преработка на бяла мида във Варна, Бургас и Черноморец, но може и други да бъдат открити, стига да има желаещи. От там мидите излизат етикирани, с гаранция за тяхната безопасна консумация. Повече не бива да се допуска износът на миди само с един хвърчащ лист, удостоверение за произход. Неотдавна имаше случаи на хранително отравяне с опасната бактерия ешерихия коли от български бели миди, внесени нелегално в Италия. Това ни компрометира на техния пазар, затова настояваме  Българската агенция по храните най- после да забрани търговията с миди, които не са минали през центровете за пречистване, допълни д-р Господинов.

Има и още нещо важно. Агенцията по храните, която също е към МЗХГ, е задължена по европейския регламент да определи местоположенията,

 

където да се лови бялата мида

 

по изискванията на ЕК. Тук обаче се влиза в затворен кръг. Защото, за да се очертаят местоположенията на тези зони, преди това трябва да бъде определено нашето море в коя категория е по европейските екологични параметри. А това все още не е направено. Не е направено, защото няма актуално изследване, което да определи категорията на всяка една зона, тоест къде е чисто, къде - замърсено.

В друго свое писмо до институциите, имащи отношение към въпроса, от БГФИШ настояват и за преразглеждане на зоните по Натура 2000. Тяхното увеличаване създава сериозно напрежение и опасение за поминъка на риболовната дейност. Големите браншови организации системно се пренебрегват при тяхното определяне.

Този проблем е бил обсъден и по време на конференцията, организирана наскоро във Варна. Има директива за хабитатите, но учените също смятат, че границите на зоните по Натура 2000 трябва внимателно да бъдат преразгледани.

 

Прекалено много са рестрикциите,

наложени в тримилната зона, което сериозно вреди на риболовния бранш. Така че трябва да се зачете и неговото мнение при определяне на изискванията. А това може да стане, когато всички институции, когато обсъждат въпроса, са седнали на една маса. А наистина има важни въпроси, които чакат своето генерално решение. Изследването, което направиха от ИРР през 2003 г., не случайно беше съвместно с холандски специалист, който пристигна, защото при тях от подобни протакания са стигнали до пълното изчерпване на ресурсите от бяла мида. Има различни начини за намирането на средства за ново актуално изследване, включително и от различни европейски програми. И е въпрос на време това да стане. Лошото е, че повече не може да се протака решаването на въпросите, поставени от бранша.

 

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Коментари

Новини Варна