С новия КС за Черно море рибарите ни получават гаранции за свободен улов в румънски води

Решаването на най-болния въпрос - равният достъп на нашите рибари до румънските води - стана една от първите стъпки на Консултативния съвет по рибарство за Черно море. В. „Черно море” неведнъж информира, как точно този дълго нерешаван проблем след влизането ни в ЕС между българските и румънските гранични власти предизвика  шумния скандал около арестуването в Мангалия на Христо Спасов, рибар от Балчик, който стигна чак до Брюксел. Оказа се, че не само той е потърпевшият в бранша, тъй като много наши рибари за калкана отиват в румънски води, където са по- големи запасите от деликатесната риба.

Централният офис на новия Консултативен съвет за Черно море, който е във Варна и вторият- в Констанца вече отвориха врати и започнахме да изпълняваме годишната си програма, заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, генерален секретар на новата европейска структура.

Както вече информирахме, Европейската комисия  официално обяви решението си за откриването на Консултативния съвет за Черно море със седалище Варна. Неотдавна в морската ни столица се проведе и

първото редовно годишно събрание

на новия КС, на което се събраха представителите на риболовния бранш и нeправителствени организации от България и Румъния (двете черноморски страни- членки на ЕС). Засега в новата структура членуват 15 организации- девет от България и шест от Румъния. Сред тях най- много са тези на рибарите, рибопреработвателите и производителите на аквакултури, като има и една екологична и една синдикална организация. Новата структура е отворена и за други участници.

След продължилото 34 дни принудително задържане в пристанището в Мангалия с обвинението, че риболовният му кораб е навлязъл в румънски териториални води, Христо Спасов беше освободен под натиска на протестите на българо румънската граница. Снимка Архив Черно море

Идеята за неговото създаване тръгна през 2011 година, след силното напрежение около квотите за калкан.  Тогава най- големите браншови организации „БГФИШ” и „Черноморски изгрев” обявиха пред Брюксел, че повече не бива да бъдем третирани при вземането на решения, като едно цяло със Средиземно море, тъй като Черно море е много специфично. Стартът за реализирането на идеята беше даден от шест сдружения на рибари, рибопреработватели и правозащитници на работна среща във Варна през пролетта на 2013 година. Явно гласът им е бил чут, защото още същото лято дойдоха евродепутати, които обходиха черноморското ни крайбрежие и се убедиха в необходимостта от отделен Консултативен съвет за Черно море. Тогава имаше сериозни опасения, дали няма отново да надделее балканското дърпане на чергата към себе си. Защото става дума за създаването на орган, от който ще зависят и европейските пари за сектора. Риболовът в Румъния е многократно по- слабо развит в сравнение в България. При това положение обяснимо бе нашата страна да стане двигателят, за да се стигне до формулирането на общи правила за браншовете на България и Румъния. След дългогодишен труд на представителите на сектор рибарство, на експерти и на заинтересовани организации от  България и Румъния, Европейската комисия даде официално старта на Консултативният съвет за Черно море, за което в. „Черно море” информира под заглавие „От Варна ще координират риболова в Черно море” информира в броя си от 11 април м.г

Досега имаше

общо седем консултативни съвета

към ЕК, като последния от тях- за Средиземно море (включващ и Черно море) беше създаден през 2008  година.

Една от работните ни групи е специално за осигуряването на равния достъп до териториалните води на двете ни страни. Проведохме практическо занятие на борда на единия от двата български риболовни кораба, които работят под румънски флаг и в техните води. В съвместното плаване участваха наши и румънски капитани, експерти. Това е свързано с предложенията ни за решаването на всички въпроси, свързани с осигуряването на свободно и безпрепятствен риболов от двете страни на морската ни граница. Вече нямаме разминавания в препоръките към нашите правителства, как да стане така че риболовните кораби на двете страни да влизат в териториалните води на съседката без да има повече недоразумения, каза генералният секретар на новия съвет. Тоест двете съседни страни са се разбрали, какво общото законодателство да прилагат.

Сериозен проблем специално за нашите рибари се оказва

въведените от Румъния квоти за рапаните,

допълни д-р Господинов. У нас този вид се приема за хищник, защото се храни с черната мида, вреден е за биологичното равновесие  в морето и трябва да се унищожава. В същото време уловът на рапани стана поминък на много рибарски семейства, тъй като в преработен вид тези мекотели са много търсени на пазарите, особено в Далечния Изток. 

Другата задача, с която се заема тази работна група е свързана с решаването на достъпа за рибарите до защитените зони в морето по „Натура 2000” и за методите и средствата за улов, които могат да използват там. Този въпрос засяга най- много дребните рибари. Идеята е да се намери такъв начин за улов, за да могат те да се прехранват, като в същото време да се запази екологията. Имаме препоръки и към румънската ИАРА за равния достъп до защитените зони, за плановете за улов в тях.

Съвместното плаване на капитани и експерти на борда на български риболовен кораб, който е под румънски флаг и работи в румънски води, помогна да бъдат изяснени въпросите около равния достъп за риболов от двете страни на морската ни граница.

Сформирахме още една работна група главно по въпросите, свързани с калкана, допълни генералният секретар на КС. По неговите думи проблем важен за двете черноморски страни и това обяснява, защо една от първите им задачи е

квотният улов на калкан.

Сега са се насочили към събирането на информация от учените, които изследват популацията на калкана, от рибарите, а също и от ИАРА, за да се получи реална картина за състоянието на неговите запаси. Ако резултатите се окажат добри, ще имаме основание да настояваме за увеличаване на квотата, а не както ставаше досега, всяка година да ни я намаляват и в същото време други черноморски страни безконтролно да ловят калкан.  В тази връзка сега предстои среща на представители на Консултативния съвет в Генералната комисия по рибарство за Средиземно море  и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM). Ще отидем на консултация и в Генералната дирекция по морско дело и рибарство в Брюксел, където ще настояваме за по- интензивното решаване на въпросите ни, подчерта генералният секретар на КС за Черно море.

Другата не по-малко важна тема, с която се е заела работната група, е за бялата мида, като морски ресурс. Тук проблемите са свързани най- вече с проточилото се одобряване и унифициране на методите и уредите за улова й. Решаването на въпроса зависи единствено от Министерството на земеделието, храните и горите, към което се води сектора рибарство.

В тазгодишната програма на Консултативния съвет има раздел и за външната политика, тъй като Черно море е външна граница на Европейския съюз. Тук усилията ще бъдат насочени към осъществяването на

контакти с черноморските страни,

които са извън общността. Сега, на 15 септември  предстои двамата с председателя на КС да отидем на форум в Грузия, където ще проучим възможностите за  взаимни връзки между техните и нашите рибари. Ще поканим без право на глас всички черноморски държави извън ЕС- Турция, Украйна, Грузия, Русия и Молдова, да се присъединят към новия Консултативен съвет за Черно море и по един техен представител да присъства на нашите общи събрания, каза още генералният секретар на новата европейска структура със седалище Варна.

Стефан Денков