IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 22°
Морски бизнес
08:49 | 10 август 2017
Обновен: 11:00 | 29 март 2024

Д-р Васил Куртев: Осъществих мечтата на живота си!

За това как се е зародила идеята за неговото околосветско плаване, за приятните и опасните моменти по време на 22-месечното му плаване с яхтата „Одесос”, разказва 80-годишният ветроходец

По материала работи: Пламен Янков
Д-р Васил Куртев: Осъществих мечтата на живота си!

За околосветското плаване на д-р Васил Куртев разбрах едва когато се завърна. Никой не чу, че ветроходецът, трикратен носител на Златния глобус „Кор Кароли”, тръгва да обиколи Земята с яхтата „Одесос”. Малцина изобщо знаеха какво става със самотния мореплавател в продължение на 22 месеца в океана. За сметка на това посрещането на 80-годишния ветроходец се превърна в истински празник на Морска гара Варна. 


Не обичам да казвам, че аз така и така правя голяма работа и затова въобще не обявих къде отивам. Така стана и през 2009 г., когато тръгнах с моята яхта да прекося за трети път Атлантическия океан. Сега вече спокойно мога да разказвам какво е било и как е станало, защото най-после осъществих голямата мечта на моя живот да обиколя с яхта цялата Земя - започва своя разказ д-р Васил Куртев. 


Много отдавна мечтаех 

да обиколя света със своя яхта, продължава той. Винаги съм обичал морето, но специално тази идея в мен се зароди малко донкихотовски чрез книгите и не ме остави цял живот. Първата ми лодка беше една рибарска саферка. От нея се опитах да измайсторя тримаран, но допуснах грешка - двата му странични поплавъка ги направих като малки лодки и не можеше да развива хубава скорост. По- късно на екскурзия на остров Бали видях как полинезийците са правили старите тримарани - просто един бамбук по-дълъг от лодката и свързан с въжета. Виж какво нещо е опитът от поколенията! 


Отначало, като започнах,

не бяха много успешни начинанията ми. Човек се учи. Събрах много книги и списания на тази тема. Брат ми беше инженер и много ми помагаше да строим яхти. Първата „Норд” , с която участвах в ОСТАР - 1984 г.,  беше дървена по скандинавски проект и много популярна в чужбина. 


След като се върнах от трансатлантическата регата, започнахме да си мечтаем за нещо още по-голямо. Брат ми събра колектив и така се роди проектът на новата 38-футова яхта. Направихме матрицата и от нея изляхме от стъклопласт две лодки - по една за мен и за него. Продадохме матрицата, което ни помогна да ги довършим и оборудваме. 


Яхтата вече бях построил, но трябваше да я подготвя за голямото плаване, което беше в главата ми. Сам осигурих финансово плаването си, с което съм горд. Не че нямаше кои да ми помогнат, но просто не исках.


И така вече в края на живота си, можах да тръгна да направя последното  плаване, върха на ветроходството, като обиколя света. Преди това през 2009 г. пак бях поел с идеята за дълго плаване с моята яхта „Бизоне” (брат ми кръсти неговата „Одесос”). Тогава обаче се разболях в Карибския басейн - ядох отровна риба. Реших да оставя яхтата си на моя син, който живее в Щатите и също е запален по ветроходството. 

 


 

Скоро след това почина братчето ми, той е 4 години по-малък от мен и изведнъж неговата яхта „Одесос” се оказа свободна. Говорих с племенника ми да я взема, да я постегна малко и най-после да осъществя голямата си мечта за околосветско плаване. 


Дойде му времето, както се казва

Не съм мислил да поставям рекорди, просто исках да обиколя Земята и да видя свят. Пък и да сложа, както се казва, венеца на целия ми живот, минал все в мечти за плавания, строежи на яхти; две години бях зъболекар на траулерите на „Океански риболов” само за да науча астрономическата навигация. 


Потеглих от Каварна на 5 август 2015 г. Спрях на Канарските острови, за да изчакам да мине сезонът на ураганите в Карибския басейн и в началото на декември продължих да пресичам Атлантика. 


Между другото, синът ми взе 


много присърце моето плаване

Той ми купи сателитен телефон, който монтирахме заедно с племенника ми на тръгване. Научи ме да влизам в интернет, да вземам прогнози. Но накрая така стана, че всъщност синът ми изпращаше прогнозите за времето в района, където плавах. През цялото време беше моят гуру, водач, даваше ми всякаква полезна информация, например за приливите и отливите. 


Спрях във Френска Полинезия, минах петте обитаеми Маркизки острови, които са с обща територия почти колкото Европа. Много зелени, много приятен климат през цялата година. Красота! Обиколих всичките, спирах да разглеждам. Ненапразно тази част от Полинезия наричат Дружествени острови, защото хората са много дружелюбни. Имах много интересни запознанства с местни хора, които ме каниха на гости.

 

Както съм застанал на яхтата с носа към понтона на кея, изведнъж 


чувам да говорят на български 

Вдигам глава, не мога да повярвам, две много симпатични българки. С тях  прекарах много приятно в Тахити Нуй (Таити). Случихме ежегодното им голямо представление от музика и танци. Беше такава продукция, каквато няма дори в Холивуд. Накрая около 300 души танцуваха на сцената. 


На Източен Тимор пък отивам да си оформя документите за пред граничните и портови власти. Стоя пред гишето и служителят ме пита откъде съм. Казвам: ”България”. И той така се развълнува: „А, България, България!”. Зачудих се, толкова хора изобщо не знаят къде е България, а този много го развълнува. По едно време той се обръща и след малко идва и води за ръка една жена - оказа се българка. Тя пък ме запозна с още една българска, нейна приятелка. 


След всички тези чудесни преживявания дойдоха и


големите изпитания на моето плаване 

Продължих през Тихия океан с много трудни места. Минаването ми през протока Торес между Австралия и Папуа Нова Гвинея се оказа едно от най-тежките изпитания. Цялото място - плитчини, много лъкатушения, силни течения. Навремето, когато още нямало джипиеси, минаването му било рисковано. За късмет случих, когато има отливно течение, то ме носеше и посред нощ излязох от този много труден участък. 

 


 

После другият труден момент беше в края на Индийския океан, където се навлиза в Аденския залив и там трябва да пропътуваш 600 мили (колкото ширината на Черно море). От южна страна е Сомалия, където са пиратите. Много се притесних и гледах да карам по средата. Извадих късмет! Бях изчакал в Индонезия сезона на мусоните, защото и в книгите пише, че е много приятно да плаваш с тях. При мен обаче не се получи. Мусонът беше непостоянен, имаше затишия и точно в Аденския залив бяха най-много. След това се влиза през един тесен участък в Червено море, Баб ел Мандеб (на арабски “мястото на плача”). Там не можеш да очакваш подходящ вятър. Много трудно е, когато имаш насрещно течение, с насрещен вятър и трябва да лавираш непрекъснато. Имаше случаи през нощта да измина 12 мили, течението ме връщаше и реално правех само две мили за ден. 


Бях със стари ветрила, купени втора ръка. И трите основни ветрила се скъсаха от силните ветрове. Един шквал сцепи голямото ветрило (генуа), което много се използва. Чудя се как да издържа, яхтата не слуша вече автопилота, държа руля с едната ръка, с другата се опитвам да навия предното ветрило, но не ми стигат силите. Пак за мой късмет това беше вече към края на шквала, който ми направи белята. 


Много ми се спеше след изминалите две много тежки денонощия, през които не бях мигнал. Вятърът слаб, яхтата правеше едва два възела и си казах ще легна за малко. Беше 10 ч. вечерта, заспал съм много яко и
 

без да усетя, съм заседнал

Събуждам се някъде към 2 ч. през нощта и чувам странен шум. Какво стана? Не мога да се ориентирам, спал съм твърде дълго и още съм замаян, поглеждам - брегът до мен. Заседнал съм в корали пред един плаж. Веднага паля двигателя и се опитвам да развъртя яхтата, за да я снема от коралите, не се получава. Опитвах още няколко пъти и накрая се отказах. На сутринта пуснах дингито (малка работна лодка), пуснах и котвата надалече, опитах се с нея да се изтегля. Уви! Обадих се по укавето за помощ. Оказа се, че съм попаднал в полето на една мощна нефтена компания (там има много такива). Дойдоха двама нейни хора на брега, огледаха как съм заседнал. Само на три метра от мен беше дълбоко, трябваше само да ме дръпнат. За нещастие точно тогава дойде голямо поле от разлят суров нефт. Голям ужас беше! Не успяхме нищо да направим, само се изцапахме целите, също и лодката. Ама кой да ти мисли за това! Хубаво, че не се вдигна вълна, защото иначе бях загубен. Щеше да я разбие за нула време. Отново късмет. Дойде влекач и ме изтегли за нула време. Нямах никакви повреди, запалих двигателя и отидох в едно тяхно пристанище, за да се изчистя от петрола. Бях изкарал две ужасни нощи. Ако дойдеше вълна, загубвах яхтата и бях почнал да се подготвям психически да си грабна багажа и да замина.


Имах и друго премеждие

Суецкият канал може да се премине само на мотор и това е задължително. Дълъг е 80 мили (140 км) и не можеш да го минеш за едно денонощие - разрешено е само през светлата част на деня. После подписваш предварително декларация, че можеш да поддържаш скорост минимум 5 мили. Ако стане нещо с двигателя ти, идва влекач да те изведе, за което се плаща. Не дай боже да опреш до това, по-добре е да изоставиш яхтата и да бягаш. И пак под психическо напрежение, защото моята машина не се оказа много добра. Дизеловият двигател по принцип рядко спира. Това става само ако горивото свърши или горивната система отнякъде поема въздух. По едно време моят взе да работи час и половина и откаже. Ако спреше, какво щях да правя?! Преди да вляза в канала се отбих в едно пристанище, където основно го прегледах и оправих. Успях да мина Суецкия канал и като излязох в Средиземно море, ми олекна. Обаче изведнъж се оказа, че в скоростната кутия влиза солена вода от охлаждането на двигателя. Спрях в Мармарис, Турция, за да го купя резервна част. И оттам - направо в България.

 

Бях много щастлив 

Когато дълго време си бил далеко, много мили са ти всички - и близки, и приятели, и познати. Когато пристигнах от все сърце го казах: „Прегръщам ви всички!”. Наистина съм много доволен, на 80-годишна възраст осъществих мечтата на живота си. Питат ме за друга мечта оттук нататък. Да съм жив и здрав и да се радвам на внуци. Нищо повече. 

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Коментари

WayBlusy ( преди 2 години )
rate down comment 0 rate up comment 0
KeJaw ( преди 2 години )
Индивидуальные, скоростные мобильные прокси для Instagram ротационные, динамl
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rate down comment 0 rate up comment 0
KeJaw ( преди 2 години )
Стабильные мобильные прокси для работы с социальными сетями динамиче&
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rate down comment 0 rate up comment 0
KeJaw ( преди 2 години )
Индивидуальные, скоростные мобильные прокси для Instagram ротационные, динамl
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rate down comment 0 rate up comment 0
KeJaw ( преди 2 години )
Индивидуальные, скоростные мобильные прокси для Instagram ротационные, динамl
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rate down comment 0 rate up comment 0
Rustikkap ( преди 2 години )
rate down comment 0 rate up comment 0
Rustikkap ( преди 2 години )
rate down comment 0 rate up comment 0
Rustikkap ( преди 2 години )
Видео уроци по рисуване в AutoCAD Евгения Кокошина
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
rate down comment 0 rate up comment 0
Rufuskap ( преди 3 години )
rate down comment 0 rate up comment 0
Rufuskap ( преди 3 години )
rate down comment 0 rate up comment 0
Новини Варна