Кариерен център ще привлича кадри за морската индустрия

Морски клъстър - България приветства виждането, че в рамките на българското председателство на Европейския съюз трябва да се активизира работата по създаване на стратегия за Черно море по подобие на вече изградените стратегии за други морски басейни в Европа. Това беше и позицията на клъстъра по време на традиционната годишна среща на Европейската мрежа на морските клъстъри (ЕММК) и Европейската комисия на тема „Син растеж”, която се проведе за трети път в Брюксел. На нея беше  разгледано ускоряването на работата за повишаване конкурентоспособността на морската промишленост. Това заяви за в. „Черно море“ Илзе Атанасова, председател на УС на Морски клъстър - България след завръщането си от форума. Представителите на 12-те национални морски клъстъра настояха пред еврокомисаря Кармену Велла и екипа на главната дирекция по морско дело и рибарство към ЕК за възможно по-бързото въвеждане на мерките, които ще допринесат за намаляване на административната тежест. Що се отнася до предложението за изготвяне на черноморска стратегия, тя ще помогне да се създаде целенасочена визия и къде да се концентрират усилията на всички заинтересувани черноморски страни на принципа на кооперирането, обясни председателят на УС на Морски клъстър - България. Целта е да се подобри морската икономика в региона. Там, 

където има ясна стратегия, 

натам се насочват инвестициите. Красноречив пример дава балтийската стратегия, която вече е факт. На 14 юни излезе решението, че иновациите са изключително важни за развитието на морската икономика в балтийските страни. В този аспект морските технологии ще залегнат в националните им стратегии за интелигентна специализация. Нещо много важно, което при нас липсва. Принципно има надежда това да се случи и за черноморския регион, смята председателят на УС на Морски клъстър - България. Вярно, в Балтийския район всички държави са членки на общността, а в нашия - само две (България и Румъния), но  тук, така или иначе, Главна дирекция по морско дело и рибарство на ЕК вече има поредица от инициативи, които са подчинени на идеята в директивата, за да се работи по изготвянето на черноморската стратегия.  В тази връзка вече четвърта година се правят  срещи на заинтересуваните страни от Черноморския регион. Първата беше в Букурещ, втората - в София, следващата в Одеса. И сега на 15 септември ще бъде в Батуми. 

С изключение на шипинга във всички останали сектори на морската икономика, която вече показва устойчиво развитие, кризата за квалифицирани кадри става все по- голяма.

Много важен въпрос, поставен на годишната среща  между  ЕММК и Европейската комисия, беше за развитието на проучването относно събирането и обработването на

данните за морската индустрия в Европа, 

което беше поискано на предната годишна среща от членовете на ЕММК, каза Илзе Атанасова. Съществуващата методология за събиране на данни, информацията от Евростат не е прецизна. Идеята е да се създаде новата методология, даваща възможност за реална оценка на европейската морска икономика. Нещо изключително важно за анализа и планирането на политиката в европейското морско пространство. Проучването приключи в началото на тази година и всички национални морски клъстъри сме притеснени от предлаганите препоръки в него по отношение на наличността, последователността, скоростта и качеството на данните, които да се използват. Трябваше да има втори етап на това проучване, защото идеята на представителите на мрежата на националните клъстъри беше тези данни да могат да се ползват от морската индустрия, на която са изключително необходими. За съжаление, на срещата ни информираха, че ЕК е доволна от резултатите от това изследване и всъщност занапред ще продължи да се опира отново главно на данните на Евростат. Тези данни не са достатъчни, така че резултатите от това проучване не могат да удовлетворят нашите очаквания от предварителните разговори, които имахме. На срещата изразихме нашето становище и сега секретариатът на ЕММК подготвя официално писмо, което ще изпрати до Европейската комисия, допълни Илзе Атанасова.

Според нея каквито и да са набелязаните мерки за подобряване на морската икономика, реален резултат трудно може да се постигне без решаването на големия въпрос с

кризата за подготвени кадри 

Ето, хроничен стана недостигът на работна ръка в морския туризъм. Тази година временно беше намерен изход в наемането на близо 3000 души предимно от Украйна, Молдова. С изключение на шипинга във всички останали сектори на морската икономика, която вече показва устойчиво развитие, кризата за квалифицирани кадри става все по-голяма. Това е проблем не само на нашата страна, но и на цяла Европа. Затова е нужно обединяването на усилията поне на регионално равнище. В тази насока започва работа за създаването на кариерен център със седалище в Кипър и представителства в България (Варна), Румъния (Констанца) и Гърция. Четирите страни партньори се спряхме на четири основни морски сектора с потенциал за синия растеж на региона. Това са морският транспорт (шипинга, пристанищата, корабостроенето и кораборемонта), морските аквакултури, офшора  и круизният туризъм. За професиите в тези сектори се създава новият център за кариерно развитие, който ще обедини усилията на четирите европейски държави от региона. Ще се насочим към младите хора на възраст между 15 и 18 години, за да предизвикаме в тях интереса към морските професии, да могат да се ориентират къде да учат и какво после да работят. Наред с това центърът ще помага за преквалификацията на специалисти от други професии, за да се реализират в морската индустрия, каза още Илзе Атанасова. По нейните думи ще бъде създадена обща база данни за всички възможности за учене в района на Средиземноморието и Черно море. Тя ще бъде насочена и към работодателите, като им даде възможност да заявяват своя интерес, да търсят кадри чрез новия център. Интересна тук е възможността за комуникация между бизнеса и учебните заведения. От него те ще получават информация от кадри с каква квалификация се нуждаят, за да могат да адаптират учебните си програми, така че да бъдат полезни за морския бизнес. В тази насока ще бъдат организирани дни на кариерата  в четирите страни партньори, като първата проява ще бъде във Варна през месец ноември тази година. Идеята е четирите държави партньори в новия център да могат да работят в обща мрежа.

Морски клъстър - България се е насочил и към

партньорски връзки с други развити морски държави 

В края на изминалата година в Областната администрация във Варна беше подписан меморандум за сътрудничество с италианския Морски технологичен клъстър - Фриули Венеция Джулия. Сега  работим с нашите италиански колеги, обсъждаме идеи, организираме срещи от вида бизнес-бизнес. Тоест нашите и италианските фирми да си партнират и където е взаимно изгодно, да се кооперират. Още не може да се говори за конкретни съвместни бизнес идеи, защото все още са на етапа на проучване интереса от страна на членовете на българския към колегите им от италианския клъстър. Същият процес тече и в обратна посока. Засега планираме през ноември да организираме среща и в Италия. От българска страна вече има заявен интерес, надяваме се да се получи и от страна на италианските партньори, сподели Илзе Атанасова.

Изработването на Черноморска стратегия ще стимулира развитието морското дело.
 

Пак в консорциум с Морския технологичен клъстър в Италия се развива и още една идея, свързана с 

междуклъстърното коопериране в района 

на Черно море и Средиземно море. Като партньори са се включили и морски клъстъри от Кипър, Румъния и Хърватия. Основната цел е да се  подобри работата в мрежата и подпомогне развитието на капацитета на малките и средните предприятия в страните партньори, да се засили иновационният им потенциал. Това може да стане чрез подобряване/укрепване на връзките между предприятията и научните организации за работа от взаимен интерес. Казано с други думи, идеята е да се обменя опит в клъстърния мениджмънт между участниците в проекта, където италианският и кипърският клъстър имат значително по-богат опит. Ще бъде създадена база данни, която ще включва иновационните фирми, експертите, с които ще може да се осъществява контакт при определени потребности на предприятията. Така ще се разшири хоризонтът на сътрудничество, на партньорски отношения, а защо не и на коопериране в бъдеще. Всъщност точно това е далечната цел - за съвместно използване на иновациите в технологиите, за излизане с общи продукти на пазара.

В момента се работи по организирането на среща във Варна, свързана с междуфирменото коопериране, която ще бъде насочена към иновациите в малките и средните предприятия.

Стефан Денков