К.д.п. Иван Цонев, председател на УС на БАМК: С местната власт работим много активно

За защитата на капитанския труд, за престижа на морската професия и доколко още е търсена, разговаряме с к.д.п. Иван Цонев, председател на УС на Българската асоциация на морските капитани (БАМК), която тези дни отбелязва своя 25-годишен юбилей.

- Утвърдихте ли се като моряшка организация?

- Ние сме неправителствена организация, чиято основна цел е издигането на  престижа на нашата професия и, от друга страна, правната и социалната защита на българските морски капитани. Още от самото начало асоциацията е създадена като независима от всички политически и професионални организации. Тук ще уточня, че на 19 януари 1990 г., когато се събра инициативният комитет от капитани към БМФ (тогава още малцина плаваха под чужд флаг), той реши новата асоциация да тръгне като секция към Моряшкия синдикат, за да понатрупа опит в организационния живот. Само след година и нещо, вече добила самочувствието, че знае как да действа, тя се отдели като напълно самостоятелна организация. На 24 септември 1992 г. ВОС вписва в регистъра дружеството с нестопанска цел „Българска асоциация на морските капитани“ и това е рождената ни дата, на която сега отбелязваме 25-годишен юбилей.

- Какво се промени за тези 25 години?

-  Промяната започна от това, че членовете на асоциацията вече не са само капитани от БМФ, а и всички останали, които плават в чужди компании. От тази година новото е, че тя се отвори и за по-млади колеги, които още не са станали капитани. Получихме признание от международните морски организации. Членове сме на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA), на Международната (световна) федерация на асоциациите на морските капитани (IFSMA), която е асоцииран член на ИМО, а в национален мащаб - в БМК. Двама бивши председатели на асоциацията - кап. Евтимов и кап. Димитров, станаха морски посланици на ИМО. Международно признание ни донесе и организираната от БАМК през 2008 г. във Варна годишна асамблея на CESMA.

- Колко са членовете на асоциацията?

- В началото са били повече, но тъй като мнозина от тях са членували формално, през 2010 г. по предложение на УС на БАМК Общото събрание  взема решение да бъдат отписани тези, които не плащат членски внос и не участват в работата на асоциацията.Трудно е да се каже колко точно членове има асоциацията, защото това е постоянно променяща се цифра – постъпват нови членове, за съжаление, има и такива, които напускат.  В момента сме някъде 75-76 души, като на последното събрание преди няколко седмици приехме двама нови членове, вчера още двама млади колеги са подали заявления за членство.

- Казахте, че асоциацията е създадена, за да популяризира професията и да защитава правата на капитаните, какво правите в тази насока?

-  Идеята е да водим такъв организационен живот, че да предизвикаме интереса на повече колеги. В това отношение не бих казал, че успяваме много, но се стараем и затова променихме устава ни в началото на тази година, като дадохме възможност да се включат и по- младите колеги със своите свежи идеи. Искаме да покажем на колегите, че и за тях е полезно да участват в асоциацията, че можем да им предложим нещо интересно, докато са на брега. Освен това да знаят, че има кой да им помогне, ако,не дай си Боже!, изпаднат в затруднено положение, както стана с кап. Собаджиев, а и не само с него. Той е последният случай, но преди него има още няколко. Сред по-известните са този с кап. Йордан Големанов, който беше обвинен, че замърсява френските води. Другият е с кап. Делчев, който с танкер „Ропотамо” през 2000 г. стана виновен за незаконна търговия с акцизни стоки - превозва гориво от Бургас за Варна, и поради чиновническа грешка бе обвинен в митническо нарушение. И пак повтарям, дано не се налага, но имаме готовност да помогнем на всеки независимо дали е наш член, както в случая с кап. Собаджиев. Колегите обаче не бива да се сещат за нас само когато изпаднат в беда. А по-скоро да знаят, че им създаваме условия за разнообразяване на живота, когато са на брега между два контракта. Идеята е на нашите събирания да разглеждаме теми, които ще им бъдат полезни. Например на проведеното миналата седмица събиране един от членовете на УС направи презентация за ролята на бреговия офис в осигуряване безопасността на корабоплаването и за връзката между капитана и съответните власти. Друг колега от българска компания с по-малко кораби сподели как стоят нещата при тях. После разговорът се прехвърли на баластната конвенция, която влезе в сила преди по-малко от две седмици. Според мен се получи интересна и полезна дискусия. Това е пътят, по който трябва да вървим. Друга дейност за популяризиране на професията и нашата асоциация е редовното участие на наши членове в държавните изпитни сесии на двата института за подготовка на морски кадри – ВВМУ и ТУ.

- Досегашната намеса  на асоциацията в защита на капитанския труд даде ли резултати?

- И при трите случая, за които споменах, нашата намеса е имала някакъв резултат. За кап. Собаджиев няма да се спирам, защото многократно е говорено. Там използвахме членството ни в IFSMA, стигнахме и до ИМО чрез американски капитани от тяхната асоциация съдействахме за адвокатската защита, организирахме и кампании за събиране на средства. В случая с кап. Големанов също се обърнахме за помощ към нашите френски колеги за осъществяване на връзката с техните власти и те твърдо застанаха зад него. Асоциацията, за да помогне на кап. Делчев, организира среща с варненски депутати, стана връзка с правителството, лобирано бе пред министъра на транспорта и президентството. И в трите случая имаше резултат, макар че при кап. Големанов той беше само морален. Това са само по-големите и нашумели случаи. Имаше и много други. Например колеги са имали проблем с корабособственика за неизплатени заплати, по предложение на асоциацията пред ръководството на БМФ навремето за увеличена валута и т.н.

- Много от проблемите на капитаните тръгват от нормативната уредба, как реагирате за нейната промяна?

- През тези 25 години асоциацията многократно е участвала в разработката на различни нормативни документи. Например взехме участие в обсъждането на голяма част от промените в КТК и Наредба №6. Имаме участия и на международно равнище. Например кап. Димитров (председател на УС на БАМК от 2004 г. до февруари т.г. ) участва в дипломатическата среща в Манила през 2010 г., вследствие на която станаха много сериозни промени в конвенцията за сертифициране и обучение на моряците. Двамата с него от две години  участваме в годишните асамблеи на CESMA и на IFSMA, където също имаме дял в предложените промени на международното морско законодателство. Всяка от тези асамблеи завършва с резолюции, които стигат до ИМО, до ЕК и до Европейската агенция по морска безопасност (EMSA).

- А какво става с идеята за инкриминиране на капитанския труд?

-  Този въпрос беше отново обсъден на годишната асамблея на CESMA през май т.г. в Рига, на която участвахме двамата с кап. Димитров. Засегнат беше повече въпросът за инкриминирането на  капитанската позиция в оглед на нефтените разливи, защото невинаги те са породени от негова грешка. Така че работи се в тази насока. Но не знам дали скоро ще се доберем до инкриминирането и в останалите случаи. В момента се работи на равнище ИМО, където очакваме да се подготвят някакви решения в тази насока. Но за да има реален ефект, инкриминирането трябва да намери приложение в националното законодателство на държавите. Защото, ако стане нещо в някоя от тях, капитанът е обвинен по местното законодателство. Ето, в случая със задържаните 6-има наши моряци на кораб „ИНА” за контрабанда на цигари в Гърция, те са подведени под отговорност по тяхното законодателство. Оптимист съм, че рано или късно ще се стигне до решаване на въпроса за инкриминиране на капитанския труд. Най-малко, защото трябва да се спазва основният принцип на правото - невинен до доказване на противното. А не, както става сега, първата стъпка да бъде вкарване на капитана в затвора. Решаването на този въпрос ще бъде наш приоритет, докато не постигнем положително решение. Защото ние, членовете на асоциацията, може да се окажем потърпевшите.

- Кои са другите приоритети?

- Основен приоритет в нашата дейност е и повишаването на имиджа на професията. Един от начините за популяризиране на морската професия е честването на Деня на моряка, който стана традиция  на 25 юни. Събитията, свързани с празника, продължават цяла седмица, като програмата  завършва с тържествен концерт в Летния театър. Тази година успяхме да осигурим малко средства и направихме морското кръщене на деца на борда на ветрохода „Калиакра“, съчетано с разходка в морето. Бяха много щастливи. Както каза кап. Димитров, от всички тези дечица две да станат моряци, ще бъде успех.

-  Повишава ли се имиджът на капитанската професия, или пада с годините?

- Съдейки по това, че не отслабва интересът на младите хора да кандидатстват, за да изучават морската професия, може да се направи заключението, че все още тя е привлекателна у нас. Трудно е да се каже колко българи плават, защото много от тях са на яхти и други плавателни съдове. Смятам, че наброяват поне около 50 000 - 60 000 души. Що се отнася до другите държави, главно в развитите в икономическо отношение, каквито са в Западна Европа, има известно отстъпление заради непривлекателния моряшки труд. Тенденция, която започва да се очертава и у нас. Преди повече от 35 години, когато избирах тази професия,  тогава беше изключително престижна. Защото даваше единствената възможност да излезеш зад Желязната завеса и да видиш света, също така да получаваш значително повече доходи от останалите професии. Докато сега нещата са променени, вече има немалко структури в бизнеса, където заплащането на младите хора е близко до това, което получават на море. И то без да се подлагат на лишенията на тежък и непривлекателен труд, какъвто е нашият. Има хора, които са далеко от нашия бизнес и смятат, че едва ли не сме екскурзианти, които обикалят света без пари и се прибират с по една торба долари. Нещата обаче съвсем не стоят така. И най-добре за това могат да разказват нашите семейства. Ето, моите деца израснаха встрани от мен и когато реших да сляза, те вече бяха изхвърчали от семейното гнездо. Това е една от причините за отстъплението от морската професия - по-голямо е при корабните механици. Наскоро имах среща с преподаватели в Морската гимназия, които казаха, че трудно намират кандидати за корабни механици. Основното, което продължава да привлича хората да тръгнат по пътя на моряка, е финансовата страна. Цифрата на моряшките заплати изглежда много внушителна, но някои не си дават сметка, че тази сума трябва да бъде разделена на две, за да получиш средномесечния доход на моряка. Защото парите, които взема, са само за контракта от 4-5 месеца в морето, после още толкова е на брега и не получава нищо. И като се разпредели заплатата на един млад помощник-капитан или вахтен механик на 12 месеца, ще излезе, че средномесечно получава по-малко от един добре платен компютърен специалист. А докато се стигне до капитанската заплата, трябва да се извърви немалък път.

- Какви са връзките на асоциацията с местната власт?

- Стараем се да продължаваме да поддържаме добрите си връзки с местната власт. На честването на наши празници редовно каним нейни представители, включително кмета на общината. Участваме в различни форуми, организирани на местно равнище. Общината много активно ни съдейства за реализацията на идеята за изграждане на Паметник на моряка, която датира от доста години. Тя ни предостави мястото, което е пред входа на Морската градина. Организира и конкурса за идейния проект. Заплати основната част  от наградата, която беше присъдена на победителя в конкурса. Проектът, който по ред причини не можахме да реализираме на вълнолома, беше взет обратно от общината с обещанието сама да го изпълни. Така че с общината работим много активно.

СТЕФАН ДЕНКОВ