Експертите: Търсенето и спасяването на море трябва да става с държавни средства

РЕАЛНИ СА ВЕЧЕ ОПАСЕНИЯТА, ЧЕ ЧЕРНО МОРЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ в алтернативен маршрут за мигрантите, опитващи се да достигнат до Стария континент.

Емигрантската криза, която вече се пренася към българското и румънското черноморско крайбрежие, стана главен акцент на тазгодишната поредна кръгла маса по проблемите в търсенето и спасяването на море, която се проведе във Варна. Последните инциденти с кораби, лодки с емигранти, които преминават през териториалните води на България и Румъния, породиха много въпроси за готовността да реагираме адекватно. Затова идеята на форума беше да видим доколко сме подготвени да посрещнем проблема и какво се прави по света, заяви за в. „Черно море” к.д.п. Димитър Димитров, морски посланик на Международната морска организация (IMO) за България, модератор на кръглата маса. Тук беше и  Георгиос Ворекас, ръководител във Фронтекс на сектора за опазване на морската граница на страните от Европейския съюз. Една от функциите на тази агенция е граничната охрана по суша и вода на общността. По думите на Георгиос Ворекас  затягането  на мерките в Средиземно море намалиха емигрантската вълна там. А когато това стане, потокът се пренасочва към други места и едно от тях е черноморското крайбрежие. Явно емигрантите са преценили, че Румъния е малко по- благоприятна за тях. Но за да стигнат до морската й граница, те трябва да минат през българските териториални води.

кап. Димитър Димитров

Два са вариантите

за организиране на работата по търсенето и спасяването в света. При първия се поема изцяло от държавата - всичко като ресурси, средства е в нейните ръце. При втория вариант, който се прилага в момента у нас, държавата да се занимава само организационно с дейността по търсене и спасяване. Тя не разполага с достатъчен ресурс и средства, заради което привлича външни организации. Такива, които имат нужните ресурси и средства по търсене и спасяване на море. На тях държавата трябва да им осигури необходимото обучение, защото тук става дума за специфична дейност. Тя трябва да разполага и с фонд, от който да възстановява разходите на външните участници. В повечето европейски страни е приета формата на държавно финансиране на структурите по търсене и спасяване, независимо от начина на организирането им , обясни кап. Димитров.

Структурата по търсене и спасяване

на море да бъде изцяло държавна - около този първи вариант се обединиха участниците на кръглата маса и той залегна в заключителния документ на форума. В него те призовават правителството и парламента за възстановяване в пълен обем на българската морска спасителна служба.  Депутатът от ГЕРБ Пламен Манушев, който откри форума, пое ангажимента да доведе заключителния документ до знанието на Народното събрание и Министерския съвет. Самият той е специалист по тези въпроси и е наясно с необходимостта от промените, а тези кръгли маси се правят единствено, за да подпомагат държавните органи, подчерта кап. Димитров.

Що се отнася до съвременното състояние на дейността по търсене и спасяване на море, в нейното развитие имаме два етапа, като

границата между тях е 2000 година,

подчерта в пленарния си доклад на форума к.д.п. Никифор Герчев, изпълнителен директор на Булсар.  Преди посочената година сме имали специализирани държавни кораби за участие в операциите по търсене и спасяване - ”Перун” и „Мизар”. След това те са извадени от състава на спасителните служби и на базата на туининг проект с английската морска администрация бяха доставени нови плавателни съдове. За съжаление, тогава не бяха възприети всички препоръки по проекта. Страната ни заложи повече на модела за използване на външни организации, които разполагат с необходимите ресурси по търсене и спасяване на море (т.е., на втория вариант). При нужда те се мобилизират да изпълняват функциите, които не могат да се поемат с държавните плавателни средства на ИА ”Морска администрация” и Центъра по търсене и спасяване на море. В момента цялата тази дейност е възложена на Главна дирекция по търсене и спасяване към ИАМА с център Варна, поясни кап. Димитров. Тя разполага с ограничен брой спасителни единици, разположени по нашето морско крайбрежие, които не могат да покрият целия ни отговорен район в морето. И са предназначени повече за крайбрежно търсене и спасяване. За по- далечни разстояния се използват основно ресурсите на ВМС - военни хеликоптери и кораби. А също и влекачите с по-голям обхват на действие, които така или иначе не са собственост на държавата.

Знаем, че винаги

при инцидент на море,

освен хуманитарното търсене и спасяване, има и търговско спасяване, което е изключително доходоносно. Ако кораб изпадне в беда, при оказване на помощ спасителното възнаграждение е огромно. Само един такъв кораб, ако бъде спасен, това може да покрие всички разходи за година-две на дирекцията по търсене и спасяване. За съжаление, поради ограничението на бюджетните разходи България не разполага с такива възможности, каза още кап. Димитров. С промяната в КТК се даде възможност наред със специализираната структура на държавата да бъдат включени и всички останали организации, които разполагат с възможности в тази насока. И както вече стана ясно, точно това се прави, когато не достигат ресурсите. Големият проблемът тук е, че все още законово не е решен

въпросът с учредяването на фонд,

с който да се възстановяват разходите на участниците, когато става въпрос за хуманитарно спасяване. А когато един от тях не е сигурен, че ще му бъдат покрити направените разходи, той може да отклони участието си, допълни кап. Димитров. Точно това предизвикало отлив в доброволческите организации, каквато е Булсар. По време на предишна кръгла маса е било проведено демонстративно учение, където доброволци участвали със самолет и хеликоптер. Собствениците на тези средства обаче категорично се отказали повече да участват в каквато и да е операция, защото нямали гаранция за покриване на направените разходи. По подобен начин стояли нещата и с плавателните средства на доброволческите структури. Дори за една лодка, когато излиза, за да търси хора, няма сигурност, че ще получи парите си за изразходваното гориво (никой не говори за печалба). И естествено е вече да не поддържа такава готовност. А участието в спасителните операции  е свързано и с други разходи, които са за обучение и тренировки за тази специфична дейност. Морският ни посланик има преки впечатления от европейската практика, виждал е как е организирана дейността по френската Ривиера и Лазурния бряг. Там доброволците дават 24-часови дежурства, като всички средства, включително за комуникации, гориво на плавателните съдове, обучението, тренировките, се поемат от държавата. У нас поради липсата на заделени средства за такава дейност всичко се прави на доброволна основа, която е на аматьорско равнище.

Предложеният на форума първи вариант за организиране на търсенето и спасяването изисква държавата да задели допълнителни инвестиции в тази насока. Правена е оценка на „Перун” и „Мизар”, от която излиза, че за възстановяването на двата кораба са нужни не повече от 6-7 млн. лв. За „Мизар” трябват по-малко от един милион, докато за „Перун” са нужни значително повече.

Ние сме член на ЕС,

който има политика по търсене и спасяване и философията е да се сближават начините за осъществяване на тази дейност. От нашата страна се изисква да осигуряваме поне минималните стандарти за търсене и спасяване на море. Оттам нататък държавата сама определя каква линия ще възприеме. Опцията за възстановяването на двата кораба “Перун” и “Мизар” не е задължителна, може да се търсят и европейски средства за построяване на нови плавателни съдове, което да се окаже икономически по-изгодно в дългосрочен аспект. Още повече че търсенето и спасяването е свързано с решаването и на проблема за морските разливи и ликвидирането на последствията от тях, за което се отпускат грантове всяка година. Ето, в момента вече има кораб под български флаг „Галакси” на частен корабособственик, който е кандидатствал по европейска програма и е спечелил гранта. И сега заема мястото на другия български кораб „Ентърпрайз”, който също бе модерно оборудван за предпазване на морето от замърсяване, но периодът на неговия грант изтече. Така че двата вида морски дейности са взаимосвързани, което предполага и съчетаване на ресурсите за изпълнението им.

Приетият първи вариант, тоест за модела на финансиране и поддържане на по-голяма държавна структура, не изключва да се мисли и за втория, подчерта кап. Димитров. Кой от двата накрая ще бъде избран, естествено определя държавата, но така или иначе решение трябва да има. И то не само заради разрастващата се емигрантска криза в региона. Не са много пътническите кораби, които преминават по българското крайбрежие през последните години. Преди бяха повече на брой. Инцидент с такъв кораб също би предизвикал сериозен проблем и би поставил българските служби по търсене и спасяване пред

големи предизвикателства

Защото в момента няма никаква готовност за масова евакуация на голям брой пасажери. В тази насока също трябва сериозно да се помисли, ако искаме да привличаме круизни кораби да посещават нашите пристанища. Когато искаш да развиваш един бизнес, трябва да си готов да посрещнеш и проблемите, които ще възникнат. Трябва да си готов да спасяваш човешки живот на море, което е задължение на крайбрежната държава. Кап. Никифор Герчев винаги е изтъквал приноса на нашата страна за съставянето и ратифицирането на конвенцията по търсене и спасяване от 1999 г. Той лично е участвал в приемането й. Българи са участвали в писането на няколко от най-значимите конвенции по морско право и можем да се гордеем с това. Голяма част от конвенцията на конвенциите по морско право, която визира и задълженията на държавите по осигуряването на търсенето и спасяването в техния отговорен район, е съставена от българския проф. Александър Янчев. Той беше член на трибунала на международния арбитраж в Хамбург, изключителен специалист с принос в развитието на законотворчеството в морската сфера.

Органите, които осигуряват прилагането на ратифицираните от парламента ни международни морски договори, конвенции, са Министерството на транспорта и в частност ИАМА, под чиято шапка е главната дирекция по търсене и спасяване в българския отговорен район на морето. За съжаление, през изминалите години се забелязва и още един сериозен проблем - за качеството на административния им капацитет. Това се отнася преди всичко за младите специалисти, които са слабо подготвени по прилагането на международните документи по търсенето и спасяването на море. Това изисква все по-голямо засилване на координацията и ролята на бреговите центрове, допълни морският ни посланик.

СТЕФАН ДЕНКОВ