К.д.п. Димитър Димитров, морски посланик на Международната морска организация за България: Скоро Варна ще има паметник на моряка
Проектът на монумента вече е напълно готов и одобрен, започва кампанията за набиране на средствата за неговото изграждане
Публикувана: 4 Dec 2017 | 8:58

- Капитан Димитров,  с какво могат да се похвалят моряците в навечерието на своя професионален празник Никулден?

- Не се залъгваме, нещата взеха да се получават все по-трудно, но моряците не сме хора, които се оставят на течението. И това трябва да го подчертая в навечерието на професионалния ни празник. Като че ли професията почна да става не особено престижна и в нея навлизат хора, които са по-слабо подготвени. Това се наблюдава не само у нас, но и по цял свят. Обаче намираме различни начини, които да компенсират негативните тенденции. Едно от тях е менторството, или още да го наречем, наставничеството на море.

 

- Навремето това беше широко прилагано в Параходство БМФ, нали?

- Точно така. Сега по цял свят става модерно да се говори за менторството в морските професии.Тоест, по-старите и по-опитни колеги да наблюдават, съветват и изобщо да помагат на младите колеги в тяхното развитие. Ето, през последните години голяма криза обхвана офшорната индустрия и се наложи голяма част от колегите, които са били в нея, да се пренасочват към различните видове търговски кораби. Това е голямо предизвикателство за тях.

 

- Имате ли професионални организации за наставничеството?

- Наред с другите ангажименти членувам и в един морски институт със седалище в Лондон (Nautical Institute), който е професионална организация на капитани и помощник-капитани от цял свят. Той има над 13 000 членове и всъщност представлява професионална организация за обмен на информация. Когато някой от нас има проблеми в работата, оказваме му помощ, като споделяме своя опит и знания в дадена насока. Имаме програма за  развитието на морския специалист. Влизайки в схемата за непрекъснато развитие, всеки може да види другите колеги как се развиват, какви квалификации придобиват. И на тази база да направи изводи за себе си, дали му е необходимо още да се квалифицира и в каква насока. Ето, тази година станаха задължителни електронните карти  и вече има доста проблемни ситуации  във връзка със сравнително слабата ни подготовка в тяхното използване....И все пак на празник не бива да говорим само за проблеми. Имаме и добри новини...

 

- Какво става с паметника на моряка?

- Тъкмо за това започнах. Съветът по естетизация на градската среда към кмета на общината Иван Портних одобри окончателния вариант за паметника на морския труженик и сега започваме да набираме средства за изграждането му. Чакаме само от авторите на проекта да направят сметка колко ще струва. Те са двама - скулпторът  Венелин Божидаров ( автор и на пластиката “Рибарят и златната рибка” на бул. „Княз Борис I”) и арх. Тодор Даскалов. Техният проект, който ще реализираме, представлява сложна конструкция  и изисква прецизни изчисления. Композицията ще представлява  стилизиран нос на кораб, висок 7,50 метра, и още 2,70 метра фигура на моряка, който стои върху него. Или общо ще се извисява над 10 метра. Общината ни даде едно от най- хубавите места в града - източно от последната зелена площ на бул. „Сливница” към морето (срещу входа на Морската градина). Там сега има бронзова скулптура на момиче, която се губи в околното пространство и ще бъде преместена в района на сградата на общината. На това място ще се издига паметникът на морския труженик. Проблемът оттук нататък ще бъде набирането на средствата за неговото изграждане. Това, което сме решили да правим, ще излезе доста скъпо, тъй като ще бъде от бронз.

 

- Колко очаквате да струва?

- Още няма конкретни изчисления от авторите, но няма да бъде по-малко от 300 000 лева. Конструкцията е масивна, изисква здрава основа, а мястото е достатъчно отговорно. Колеги коментираме, че ако монументът се приеме от обществеността, може да се превърне в един от символите на Варна. И още нещо - около тази конструкция ще има 6 стилизирани плочи, символизиращи основните морски професии - корабоплаването, пристанищната дейност, корабостроенето и кораборемонта, ще има и символи от военните морски професии, рибарството. Така че да обхване цялата дейност на море и  този паметник наистина да е за всички варненци.

 

- Значи няма да е паметник само на моряка, каквито обвинения има от някои ваши колеги?

- Вече съм се отказал да отговарям на нападките. За съжаление, самата ни професия е такава. На море често, особено капитаните, се налага индивидуално да вземат всички решения. И в тази връзка всеки смята, че той е правият. И всеки иска да види това, което е от неговата гледна точка. Нещо невъзможно. Впрочем, това е в основата на дълго проточилата се идея за този паметник. В края на краищата искаме да направим нещо, което да остане за поколенията, а то не се прави лесно.

 

- Каква точно е идеята за паметника?

- При класирането на участниците за проекта се насочихме не към символите, стигащи до абстрактност при изразяване на морските професии, а към по-реалистична фигура. Първо, това го изисква линията на ларгото, която започва от паметника на Стефан Караджа, минава през Делфинчетата, които са все реалистични фигури. Мисля, че проектът, който представиха двамата творци, е уникален - не съм виждал негов аналог в света. И това е едно от нещата, с които той спечели конкурса. По света има много паметници на моряците и в повечето от другите проекти се прокрадваше прилика с някой от тях. Тук искам да отбележа, че един от най-интересните проекти, и при това уникален, бе на известния варненски скулптор Альоша Кафеджийски. Но той някак си не се прие, защото в него по-символично бе изразена морската професия, а както вече споменах, повечето от хората искат по-реалистична фигура, която да не се налага да бъде разгадавана. Може да звучи малко традиционалистично, но моряците сме такива.

И така, паметникът ще представлява стилизиран нос на кораб, на който е застанал моряк, отстрани ще има мачта, на която да се вдигат флагове по време на празници, чествания, посещения на чужди военни кораби. На това място могат да се събират много хора и позволява да се извършват различни церемонии.

 

- Какъв е реалистичният и оптимистичният срок за изграждането му?

- Много зависи от сметката, която ще ни бъде представена. Като технологичен процес за леенето плюс изработването на композиция и поставянето й ще отидат 8-10 месеца. Оттам нататък зависи доколко ще се мобилизираме да съберем средствата.  Към момента съм оптимист.  И оптимистичният срок е до следващия Никулден, а реалистичният е по-скоро след година и половина за Деня на моряка, 25 юни.

Другото, което сега паралелно върви с изграждането на паметника, е подготовката за честването на Деня на моряка догодина, за да можем да го отбележим точно на 25 юни в Летния театър. Държавни институции, като ДППИ,  ни подпомагат логистично и финансово, за да можем да популяризираме морската професия сред хората и най-вече сред децата. Младите хора да видят в нея възможностите си за професионална реализация в живота. И както сега отбелязваме Никулден, така и на Деня на моряка действията ни са все в тази посока. Държим традиционно връзка с Морската гимназия, с ВВМУ, ТУ, които обучават морски кадри. Получаваме съдействие от страна на общината.

 

- Варна остава ли морска?

- Остава. Въпреки че намаляват корабите, които се оперират от български корабособственици, но все още ги има. Въпреки че корабостроенето не е на равнището отпреди години, когато тук се правеха по 15 големи кораба на година. Кораборемонтът обаче върви много добре. Дори можем да се похвалим, че в момента морските учебни заведения подготвят повече кадри в сравнение с отпреди 20-30 години, което е потенциал за бъдещо развитие. Пък и дава възможност на младите да имат прилична работа. Няма безработен моряк.

- Колко са моряците?

- Поне 30 000 българи плават на кораби по света. Основната част от морските лица са във Варна, а това са все хора с прилични доходи. Най-важното на нашата професия е, че тя  осигурява макар и скрит, но сериозен износ - моряците изнасят работна ръка, а средствата се връщат в държавата. И така допринасят за развитието на общината и на страната.

 

- И накрая, как асоциацията на морските капитани ще отбележи Никулден?

- По традиция Българската асоциация на морските капитани (БАМК) заедно с Клуба на корабните механици отбелязваме Никулден, както се полага, с риба и чаша вино. Много от колегите пенсионери живеят цяла година с мисълта за тази среща, където да си спомнят  стари морски случки, да се преброят кой е още на собствен ход и да си сравнят часовниците с по-младите колеги. Спомням си първото отбелязване на Никулден съвместно с колегите механици, когато събрахме на една маса четирима директори на Параходство БМФ и няколко главни инженери. Срещата беше незабравима. Беше интересно да чуем как тези, които са били ръководители преди 1989 г., споделяха за свои действия и решения. И как след падането на Желязната завеса намираха смисъл да вземат опит и да го прилагат в своята работа. Българското морячество винаги е работило и продължава да работи на международния пазар и за него политическата система няма голямо значение. За съжаление, в последните години средната възраст на членуващите в нашите две професионални организации се увеличава. Младите колеги като че ли не изпитват особен интерес към професионални срещи. В последните срещи на БАМК привличаме колеги от ръководството на корабоплавателни компании и фирми за наемане на морски кадри, които да споделят с нас проблемите  и тяхното решение. Опитваме се да бъдем полезни и с това да обединим всички колеги в асоциацията. Дори и само това, че помогнахме на капитан Собаджиев при неговото задържане в Панама, си струва усилията да поддържаме и укрепваме нашата професионална организация. Сега той ще празнува Никулден като всеки от нас и това му помага да се отдалечи от кошмарите на панамския затвор.

 

 

УНИКАЛНАТА КОМПОЗИЦИЯ НА ПАМЕТНИКА на морския труженик ще бъде излята от бронз.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Четете още:   

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )