Крайбрежното плаване тръгва отново с корабчетата за разходка

Лодка за разходка е търсено удоволствие  още от времето, когато Варна започва да се развива като курортен град в началото на миналия век. Сега пак тази атракция е напът да възроди крайбрежното плаване, важно за развитието на морския туризъм.

Варна все повече се очертава отново да бъде в истинския смисъл на думата

курортен град с развит морски туризъм

и като бизнес той да осигурява съществена част от неговия поминък, заяви за в. „Черно море” Огнян Спасов, изпълнителен директор на Стопанска камара - Варна. Като предпоставка за това той посочи обновяването на централната градска инфраструктура, възстановения красив облик на градските морски бани, отварянето на част от пристанищната зона за варненци и гостите на града, обновеното Морско казино и др.  А също организирането от общината на мащабни събития с международно значение, като концерта на MTV на градския плаж (гледан от милиони по света), домакинството на Варна като европейска младежка столица през миналата година. Не случайно приходите от курортното дело започват да заемат все по-голям дял  в местния бюджет, каза шефът на Стопанската камара. Развитието на морския туризъм обаче изисква и възвръщане под някаква нова форма на крайбрежните плавания, за да могат гостите на града да се насладят на неговата красота и откъм морето.

Да си припомним, че още през 30-те години Варна официално бе

обявен за международен курортен град

и започна да рекламира възможността за пътешествие с корабче до Цариград. През 60-те години, когато става модерна курортна дестинация със своите курортни комплекси, тръгва развитието и на крайбрежното плаване с малки хидробуси. През 1965 г. пристига първата „Комета” (бързоходни пасажерски кораби на подводни криле). Две години по-късно държавата осигури на ТК ”Балкантурист” и първия истински пасажерски кораб „Варна”, 14 00-тонен, предлагащ всички удобства за туристите, с 485 легла, заведения, басейн. С него се извършваха регулярни рейсове до Истанбул и други екзотични райони. Тогава беше построена и сградата на морската гара, която става един от архитектурните символи на града. Старите варненци помнят как с корабчето „Мичурин” можеха да си правят морска разходка от мостчето на Рибарския плаж до пристана на Галата - имаше по 20-25 рейса на ден, и то все пълни.

През 1984 г. с купуването на баркентината „Калиакра”  се сбъдва мечтата на поколения варненци да имаме истински ветроходен кораб. Днес към нея се прибави още един модерен ветроход - „Роял Хелена”. Те са основна база за обучение на младите моряци, участват в международни регати, като през останалото време се използват и за морски атракции от туроператорите. Нещо, което не може да предложи нито една от съседните черноморски страни и много се харесва от туристите и летовниците, защото всяко пътуване под ветрила е специално преживяване за тях.

Навремето държавата е субсидирала БМФ, за да поддържа със своите хидробуси и комети крайбрежното плаване като регулярни морски линии. Днес няма място за подобни социални превози по море. Сега на тяхно място се развива друга разновидност на плаването или по-скоро на морските атракции, като лодките за разходка, „пиратските” корабчета и др.

Регистрирани са

около 60 малки плавателни средства

 за сезонен превоз на туристи по Северното Черноморие, който няма линеен характер, заяви за в. „Черно море” к.д.п. Валентин Енчев, директор на дирекция „Морска администрация“ – Варна. Той смята, че не е заглъхнала идеята за ново развитие на каботажното (крайбрежно ) плаване. Засега тя стига до сметките за разходите, наличието на стабилен поток от пътници, за да има печалба. Въпроси, които още нямат отговори. После, морският пътнически транспорт за разлика от автобусния не е 100% сигурен, при лошо време корабът може и да не тръгне. Кап. Енчев обаче смята, че и тук има варианти. Според него не бива да се забравя уникалността на варненското пристанище, което е дълго 25 км от терминалите Варна-изток до Варна-запад и по плавателния канал свързва няколко града, села и общини. Това е вътрешен воден басейн, напълно защитен от ветровете, което предполага, че може добре да се използва и през зимата. И да стане

алтернатива за пътническия транспорт

с откриването на хидробусна линия. Инвестирайки в нея, може да се осигури бързо придвижване, защото се избягват задръстванията по пътищата. Шефът на „Морска администрация”- Варна, даде за пример корабчето „Бела”, което миналото лято свързваше морската гара и кв. „Аспарухово”, за да се избегне тежкият трафик по Аспаруховия мост. Тази идея има голям потенциал за развитие, ако се прекрои градският транспорт така, че да се осигури бърза връзка с редовните автобусни линии и морска гара.  Инвестирането в хидробуси, които са икономични, бързи и са транспорт на бъдещето, в един момент може да се окаже без друга алтернатива. Шефът на Стопанска камара също подкрепя идеята общината да инвестира в малки хидробуси, още повече че тук има корабостроителни и кораборемонтни заводи, които могат да ги построят. Така ще бъде подкрепен бизнесът, ще бъде облекчен и градският транспорт, смята Огнян Спасов.

Има интерес сред гражданите към крайбрежните рейсове. Вярно, не е толкова голям, както преди години, но хора, които не са идвали скоро тук, продължават да питат за кометите, хидробусите, каза Александър Аврамов, ръководител на сектор “Морска гара” към пристанище Варна. По неговите думи с разширяването на зоната за обществено ползване се открива възможност за приемането на повече плавателни съдове. Той очаква  наред с шестте „пиратски” корабчета, двете баркентини да се появят и други атрактивни плавателни съдове.

Морският бизнес с пасажерски кораби

е труден, скъп. Той има потенциал не толкова в линейното плаване, колкото в развлекателното, в морските разходки, тъй като туристите идват през активния сезон, за да усетят морето. Досега тази потребност се запълваше с  лодките и малките корабчета за разходка. От години по Южното Черноморие има и няколко по-големи плавателни съда, един катамаран, които успешно работят. Време е Северното Черноморие също да покаже доколко са назрели условията за морски атракции за туристите с по-големи плавателни съдове, които предлагат далеч повече възможности от лодките за разходка.  Има вече симптоми за повишен интерес от страна на туроператори и туристически компании към подобни морски атракции, които да предлагат на летовниците и гостите на Варна. Но дали ще се развие този туристически продукт, 

зависи и от държавата,

която е собственик на всички морски инфраструктурни съоръжения. Според притежатели на плавателни съдове за морски атракции има проблеми с местата за приставане на подобни туристически кораби по Северното Черноморие. В момента добре оборудвано е само пристанище Варна (особено след разширяването на зоната за обществено ползване). В сравнително добро състояние е и пристанище Балчик. За съжаление, между тези две точки почти няма друго място, където да застане туристически кораб; на буната на Златни пясъци трудно може се подходи, дори с малко корабче или лодка. 

В Белослав има пристан, за който сега върви процедура по лицензирането му. Намира се на 100 м от градския ферибот и може да го замества, когато излиза в профилактика. Скоро се очаква да бъде изградено и рибарското пристанище „Карантината”, което ще предлага възможности и за приставане на яхти, по-малки кораби. Туристически кораб не може да спира на всякакво място. А един продукт, за да се купува, трябва да е достатъчно интересен за повече клиенти. Така че, за да има условия за развитие на крайбрежното плаване, държавата трябва също да се намеси. Защото тя е собственик на всички морски съоръжения, смятат от туристическия бранш.

Черно море е характерно с непостоянното си време, което го прави не особено благоприятно за крайбрежно плаване. А туристите са силно чувствителни, някои от тях не могат да понесат повече от два бала вълна и искат да се връщат. И тук за Варна е много добре, че има езеро, канал, които предлагат алтернатива за разходка при влошаване на времето в морето. Впрочем точно тази възможност използват сега „пиратските” корабчета при повишено вълнение в морето.

Продължават споровете кое ще е икономически изгодно и полезно за бъдещето на града. Едно обаче е без всякакво съмнение - вярната посока за развитието на Варна винаги ще е свързана с морския туризъм. Крайбрежното плаване е неделима част от него, за да има курортният ни град по-представителен морски облик пред света.

Стефан Денков

Още по темата: Търсят варианти да превърнат кометата в „Аспарухово“ в атракцион