Промени в Закона за водите искат да има производители на риба

Законът за водите се нуждае от осъвременяване в духа на европейските изисквания, защото в сегашния си вид създава пречки за развитието на аквакултурите, които са основен приоритет на ЕК. Това заявиха за в. „Черно море” от рибарското сдружение БГФИШ - най-голямата браншова организация в рибарския сектор, с над 33% дял от производството и улова на риба в областите Добрич, Варна и Бургас. Според тях потърпевш е целият бранш и затова са изпратили писмо до ресорния им министър. В него те настояват за среща с експерти от МЗХГ, с които да обсъдят възможностите за нормативни промени, за да се даде тласък на все още новото и много перспективно производство на риба.

Въпросът явно е сериозен, защото той стана

тема на специалното заседание

на Консултативния съвет по рибарство към министъра на земеделието, храните и горите, което се проведе наскоро в МЗХГ. На срещата участваха представители на рибарското сдружение, на ИАРА, БАБХ, МОСВ и други.

Проблемът на производителите на аквакултури не е от вчера (виж „Производители на аквакултури - цената на рибата скача от таксата за течаща вода”  във в. ”Черно море” от 4 септември 2017 г.). Тогава браншът настоя за по-справедлива тарифа при ползването на реките за рибовъдство. В закона са заложени два вида такси: за водоползване и за водовземане. Ферма за садково отглеждане на риба в язовир плаща само такса за водоползване, която се определя на декар  и не е повече от стотина лева годишно. А  за рибовъдство в река (най-вече от деликатесните видове като пъстърва), където се прави заустване и отклоняване на част от течащата вода, таксата е за водовземане и според потърпевши може да стигне до 100 000 лв. От бранша правят сметка, че заради високата такса (водоползване) цената на рибата, отглеждана в течаща вода, скача с по 20 - 30 стотинки за килограм спрямо тази от садковите стопанства в язовирите, което я прави неконкурентна на пазара, въпреки по-добрите вкусови качества. Освен това стопанствата на реките задължително трябва да имат водомери, които да отчитат ползваната вода, в противен случай няма да получат разрешително за следващата година. Тогава от Басейнова дирекция – Варна, поясниха, че с новата тарифа, която е в сила от 6 януари 2017 г., е отпаднало плащането за ползване на воден обект за аквакултури. Единствено се дължи такса за водовземане, която е за производството на аквакултури с повърхностни и от подземни води. Тарифата за повърхностни води е  0,001 лв./куб.м от 1 януари 2017 г., от началото на 2019 г. става 0,002 лв. за куб. м  и от 2021 г.- 0,003 лв. за куб. м. По техни думи най-високата такса, платена от рибно стопанство на територията на Черноморския басейнов район, била 550 лв. за 2016 г. А по отношение изискването за монтиране на водомер от дирекцията са категорични. В Закона за водите има разпоредба (чл.194 а, ал.1), която гласи - отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства.

Решаването на проблема,

който води до рестрикции за сектора, може да стане само с промяна в Закона за водите, категорични са от бранша. Според неговите експерти в нормативния документ е допусната грешка и в досегашната му редакция рибата е сложена като животински вид, който ползва водата. Но тя не пие от нея, това е жизнената й среда и по тази логика излиза, че примерно за кравата трябва да се плаща, защото диша от въздуха, недоумяват от бранша. Стигало се до различни тълкувания на чл. 194 от Закона за водите, които създавали проблеми на рибовъдите . Щетите им били до десетки хиляди лева. Имало и куриозни случаи с издаването на разрешителни за аквакултурна дейност от общините пак по силата на закона, които не изискват водна такса и поставяне на водоизмервателни устройства. Същото правели и от „Напоителни системи” ЕАД, които стопанисват големите язовири. Обаче за производството на риба на течаща вода (река) водомерите оставали задължителни, което е в ущърб на Закона за конкуренцията и го поставяло в неблагоприятна пазарна позиция.

Експертите от бранша посочват, че дори да искат производителите на риба,

не могат да си сложат водомери

по простата причина, че липсват унифицирани водомерни устройства и повечето стопанства нямат условия за монтирането им. Дори някои стопанства и да са го направили, отчитането на водата не е точно, защото повърхностните води са подложени на всички климатични промени, порои, влачене на наноси, замръзване от ниските температури. При част от стопанствата водоизмервателните устройства трябва да се поставят в началото на водоснабдителната мрежа  (обикновено открити канали), което е извън тяхната собственост, и не могат да ги охраняват. После цената на водоизмервателните устройства е относително голяма и за стопанства, които отглеждат малки количества риба, това би било изключително висок разход.

В момента е спряло издаването на нови разрешителни на производителите на аквакултури, които нямат водомери за ползваната вода от реката. Затова браншовиците търсят съдействие от Министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ), за да им помогне пред МОСВ. Много от съдебните дела, които завеждали производители на аквакултури  заради наложени актове за неплатени такси по тарифата за ползваните води, приключвали в тяхна полза във ВАС.  Затова сега вместо писане на актове, които падат в съда, направо отказвали издаването на разрешителни за ползване на водоемите, докато не си поставят водомерни устройства, твърдят от бранша.

Европейското законодателство

вече се е произнесло по въпроса с таксите, в Закона за рибарството и аквакултурите е въведена официална дефиниция на понятието „аквакултури”, поясняват експертите.

На  срещата в МЗХГ от рибарския бранш заявиха, че с поправката в закона, който сега грешно определя рибата като вид, ползващ вода, лесно ще бъдат решени и останалите проблеми през развитието на аквакултурите. На първо място ще трябва да отпадне задължението да слагат водомери. После производителите на риба смятат, че трябва да се помисли и за удължаване срока на договорите им за ползваните водоеми. Технологично отглеждането на рибата от хвърлянето на хайвера до угояването й до търговски размери продължава три години, а често договорите сега се правят за по 3 - 4 години. За такъв кратък срок никой няма интерес да прави по- дългосрочни инвестиции в производството.

От бранша търсят съдействие и за

други законови промени

Оказва се, че няма определение за защитни нива (коти) на водата при експлоатацията на язовирите, които са държавна собственост и в тях има садкови стопанства за аквакултури. И от усиленото използване на водата за поливане на селскостопански култури и производство на електроенергия равнището й пада толкова, че пречи на нормалното отглеждане на рибата в садките. Според експертите от бранша това лесно може да стане, като се въведе по-рационално използване на водата в язовирите, където има садкови стопанства. Впрочем, рибовъдите смятат, че реално те биха били най-добрите пазачи на язовирите, защото имат пряк интерес от правилното им стопанисване, което осигурява нормалното производство на аквакултури. И това трябва да се стимулира, допълват от бранша.

Сега от рибарското сдружение очакват среща и с министъра на околната среда и водите. Министърът на земеделието, храните и горите пое инициативата да стане медиатор за подобен форум с участието на производителите на риба, на която да се изяснят проблемните нормативни текстове, създаващи спънка през аквакултурите, и да се търси спешна законодателна промяна, допълниха експертите.

Стефан Денков

Още по темата: Цената на рибата скача от таксата за течаща вода