Стайко Стайков, главен механик: Мечтата ми е да се възроди Музеят на търговското корабоплаване

Главният механик Стайко Стайков ратува отдавна за възраждането на Националния музей на търговското корабоплаване във Варна. Стар ентусиаст за реализирането на тази идея, през годините той е успял да събере най-богатата морска колекция у нас. Има стъклена кана за вода, на която е гравирано: ”Българско морско параходно дружество- 1892 г.”, също и 62 корабни фенера, 30 корабни часовника и много други, които твърдо е решил да предаде на бъдещия музей (виж На капитанския мостик : „В морето имам усещането, че съм частица от природата” от 25 януари 2014 г.). Изграждането на бъдещия музей на търговското корабоплаване ще бъде и стимул за морския ни бизнес като цяло, твърдят от бранша, които подкрепят идеята. Ето какво сподели за в. „Черно море” дългогодишният радетел за възраждането на морския музей Стайко Стайков.

 Музеят на търговското корабоплаване не съществува от 15 години, а беше на много хубаво място зад ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” (на едноименната улица). Беше професионално подреден с над 800 експоната и залите му бяха оживени. Помня, че рекордът бе повече от 10 000 посещения за година. Сградата стана частна, музеят остана на улицата и оттогава неговите експонати ръждясват в  стари магазии под „Почивка“, строени по време на Първата световна война. Там обират прахоляка, вместо да бъдат изложени в музей. Като подробност ще кажа, че градове като Истанбул, Одеса, Севастопол, Новоросийск, Констанца, всичките имат морски музеи. Още през 1849 г. един английски журналист, който обикаля Черно море, възкликва: ”Варна е морската столица на България”, без тогава още да е имало България. А на една морска столица й отива да има своя морски музей, нали?

 Някои хора от морските ни среди погрешно смесват военноморския музей с  музея на търговското корабоплаване. Те са коренно различни - единият е на военноморския флот, а другият на търговския.

 Много борба водим, много хора съм ангажирал за възраждането на морския музей в морската ни столица. Това е станало цел не само на моя живот - с много хора съм говорил, много са привържениците, готови да работят за тази идея. Водим сериозни дискусии. Един-два пъти намирахме помещение, но се оказа, че не става. Сега с отварянето на част от пристанище Варна-изток и превръщането му в зона за свободен достъп на варненци и гостите на града (идея, която не можем да не приветстваме!) смятам, че се отваря нова възможност за намиране на решение на въпроса за помещение на музея. Има вариант и за друго подходящо място извън пристанището, но пак близо до него. Както казват англичаните, музей и...се прави на кръстопът, където минават много хора. Нужна е само по-голяма активност от страна на морската общественост, която се е ангажирала с тази задача. Намерих ентусиасти, специалисти по музейно дело, които са готови безплатно да подредят новата зала. Освен наличните над 800 експоната има и още  много други, които стоят във фонда на Военноморския музей. Към тях може да прибавят и моята колекция. Събирам я от дълги години, за да се запази за обществото. А да не говорим, че сигурно има и други,  които притежават подобни експонати. Говорил съм с много колеги, казват, че нямат чак толкова като мен, но със сигурност поне две-три интересни неща могат да дадат. За какво  да стоят хвърлени в мазата.  А всички те са свързани с историята на морското ни корабоплаване, което има стари традиции, настояще и голямо бъдеще.

През 2000 година подарих  5-тонна корабна котва на храма ”Св. Николай”. Това ми струваше повече от година бягане по администрации. Няколко години котвата бе поставена отпред на храма, после я преместиха отзад (?!). Като моряк съм посещавал всички европейски морски музеи, специално английските - по няколко пъти, също и в Токио, Йокохама...Варна също заслужава да има Музей на търговското корабоплаване.

К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК:

Варна и морският бизнес се нуждаят от новата експозиция

Идеята сред морската общественост за създаване на Национален музей на търговското корабоплаване  във Варна има горещи привърженици и в Българска морска камара. За възможностите тя да бъде реализирана разговаряме с к.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК.

 - Кога се зароди идеята за музей на търговското корабоплаване?

- Началото на идеята за музей на търговското корабоплаване - не знам доколко е известно, е положено през далечната 1883 г. Тогава офицери от дунавската флотилия започват да събират старини, свързани с морското дело у нас. През 1923 г. е открита експозицията „Морски музей” в приземния етаж на тогавашната Девическа гимназия (сега Археологически музей). През 1956 г. тя е прехвърлена към Министерството на народната отбрана и тогава се създава Военноморският музей. Днес експозицията на търговското корабоплаване се съхранява в него.

- Това ли е цялата му история?

- Не. Междувременно през 1974 г. с финансовата подкрепа на морски стопански организации към Военноморския музей е създадена работна група, която да проучи и събере всички материали за националното морско стопанство от неговото създаване досега - за  корабоплаването, корабостроенето, кораборемонта, пристанищната дейност, драгажната дейност, риболова...С това беше продължена идеята от 1923 г. за представяне на морското дело в неговата цялост. През 80-те години се оформя мнението за единен морски музей, който да представя морската и военноморската ни история. Доколкото ми е известно, тогава БМФ подарило  5000-тонния кораб „Велико Търново” на Военноморския музей и дори били разработени проекти за неговото преустройство и превръщането му в морски музей.

През август 1993 г. е открита експозицията „Морското стопанство на България” (тогава наречена „Граждански морски дейности”) в тясно  сътрудничество с Военноморския музей. Тя беше разположена   в сграда на ВВМУ ”Н. Й. Вапцаров” на ул. „Н. Й. Вапцаров” № 10. Експозицията беше съставена под ръководството на о.р. кап I ранг Георги Антонов и представяше българското корабоплаване, корабостроене, пристанищна дейност, морски спортове и маринистика.  Така благодарение и на усилията  на варненската морска общественост многогодишната идея за създаване на Музей на морското стопанство на България беше  осъществена. В продължение на 10 години експозицията посрещаше хиляди посетители и по мнение на музейни специалисти бе една от най-интересните във Варна. През 2003 г. сградата бе приватизирана, а експозицията закрита.

- Какво стана с експонатите на музея?

- Съхраняват се в сграда на Военноморския музей, намираща се в района на  „Почивка”. За съжаление, Военноморският музей не разполага с подходяща сграда, в която да се подредят експонатите. Пък и неговите функции са по- различни от тези на един музей на търговското корабоплаване, който би трябвало да разполага със самостоятелна изложбена площ. Убеден съм, че Варна като морски град , а и България, има нужда от подобен музей. Това би бил музей с национално значение и ще представлява огромен интерес.

- Имате ли сдружение, което да се занимава с реализацията на тази идея? Ето, фондация „Морски съдби” след близо 10-годишни усилия с помощта на общината вече стигна до заключителния етап на проекта за изграждане на Паметник на моряка във Варна.

- Аналогията е добра. Наистина, по отношение изграждането на Паметник на моряка най-после има светлина, но не в тунела. Има одобрен проект, определено е и мястото на бъдещия паметник, остава да се осигурят средствата за изграждането му.  

Има сдружение „Национален морски музей” – Варна, създадено с учредителен договор от 17 морски предприятия и организации на 17 септември 1991 г. и регистрирано във Варненския окръжен съд. Първи председател на неговия УС става к.д.п. Атанас Йонков, дългогодишен директор на БМФ, а зам.-председател кап. I ранг Георги Антонов. Членове на УС са Петър Кехайов, контраадмирал Христо Контров и Димитър Мавров. Това ръководство развива много активна дейност, в резултат на което е създадена и експозицията. След нейното закриване благодарение на доброто сътрудничество между сдружението и Военноморския музей сбирката не е разпиляна, а е прибрана за съхранение от музея. По този начин са спасени от разграбване и унищожение  хиляди експонати - корабно оборудване, спасителна екипировка, корабни флагове и много други материали, документиращи  историята на българското търговско корабоплаване от създаването му . За съжаление, днес те не са достъпни за посетители. 

Сдружението съществува и днес, но, за съжаление, не знаем каква дейност развива за реализацията на идеята. БМК е негов член, но през последните 4 години нито веднъж не сме канени било на събрание, нито по друг повод, свързан с неговата дейност, което е непонятно за мен. БМК винаги е била изключително ангажирана  не само с морския бизнес, но и с историята на българската  морска индустрия. Готови сме да окажем пълно съдействие за реализирането на морски музей, така, както силно бяхме и продължаваме да бъдем ангажирани с реализирането на Паметник на моряка.

- Каква е вашата идея като морска камара?

- От години се опитваме да намерим решение за подходяща сграда на музея, но все още не сме стигнали доникъде. Смятам, че е нужна широка дискусия сред обществеността, която да бъде запозната както за идеята, така и за възможностите да бъде реализирана.  Според мен в момента се открива реална възможност в района на пристанище Варна-изток да се изгради бъдещият музей. Той се отваря и това е много хубаво. Изгражда се  много привлекателна зона за разходка и развлечение и трябва да се помисли в нея да има обекти, които да привличат туристи. В тази насока какво по-добро решение от превръщането на една от магазиите в музей на търговското корабоплаване. Има много примери  как  една  магазия може да стане привлекателно място за посетителите. Откриването на такъв музей би привлякло хиляди туристи. Да не говорим, че това е свързано и с имиджа на морския бизнес, който се нуждае от популяризиране.

Стефан Денков