По един камион с пластмасови отпадъци отива в Световния океан всяка минута

Най-малко 8 млн. тона  пластмаса отиват в океана годишно, което се равнява на един пълен боклукчийски камион, изхвърлен всяка минута.  Това заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов, който заедно с вицепремиера Валери Симеонов и министъра на туризма Николина Ангелкова участва във Варна наскоро в среща с кметове на морски общини, концесионери на плажове, представители на фирми и организации за оползотворяване на отпадъците от морския туризъм. Към тези стряскащи цифри доц. д-р Виолин Райков от секция „Биология и екология на морето” в Института по океанология към БАН добавя  и други: натрупаните пластмасови отпадъци в Световния океан (част от него е и Черно море) до 2020 - 2025 г. може да надхвърлят 15 - 16 млн. тона, а те не могат да се абсорбират - става цяло море от отровни боклуци.  В Европа над 700 млн. от населението, тоест по- голямата част,  живее близо до морския бряг.

Доц. Виолин Райков

Замърсяването на Черно море

с пластмасови отпадъци стана основна тема и на кръглата маса, организирана от Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), както и на последвалия Европейски ден на морето, който се проведе този път в Бургас.

Бедата е в световното свръхпроизводство на различни изкуствени материали, производни на нефта (пластмасите), които присъстват навсякъде в нашия бит. Немислим стана животът ни и без гумените изделия, също от нефта. Трупат се планини от всевъзможни отпадъци, които отиват в морето (немалка част се генерират и от морската индустрия, туризма) и  положението изглежда може да излезе от контрол, каза за в. „Черно море” доц. Виолин Райков. По неговите думи видимата част на проблема е от естетическа гледна точка, но не това е най важното. Всъщност той е много сериозен, защото пластмасата влезе в биологичния цикъл, тоест в хранителната верига, от най-малкото звено до върха, където е човекът. Как става това? Зоопланктонните видове не разпознават пластмасовите микрочастици като вредни  или полезни, поглъщат ги със своята елементарна храносмилателна система и остават в тях. След това по веригата отиват в рибите. Някои видове пластмаси се отлагат в костите им, в тъканите им, от там влизат в човека. Не се знае какви са вредните ефекти върху здравето му, но при всички положения имат негативни последици, възможно е и канцерогенни.

Така че замърсяването на Световния океан с пластмасови отпадъци пряко засяга и нас, българите, защото

повечето видове риба на пазара

идват от там. Що се отнася до положението в Черно море, в ИО - БАН няма достатъчно данни, тъй като е правено само едно пилотно изследване в рамките на няколко програми през последните години. През юли 2016 г. институтът проведохме пилотен мониторинг с кораб за отпадъците в морето, каза още ученият. По морското дъно имаше отпадъци от най-различен характер, но не и в големи, огромни количества - основно парчета от полиестерни въжета, найлонови чували, контейнери от хранителната промишленост. Част от тях бяха явно  от корабите. На брега също имаше най- невероятни отпадъци. Доц. Райков в момента работи по друго изследване, пак свързано с морските отпадъци. В неговите рамки вече е провел две кампании с деца на плажовете Шкорпиловци и Камчия.  Идеята е те сами да научат какъв е проблемът със замърсяването на морския бряг. Намерили са всякакви отпадъци, включително и  зелена пластмасова бутилка от веро, с дата на производство 1975 г. Това означава, че бутилката се е въртяла в морето цели 43 години (на колкото години е и доц. Райков), за да бъде изхвърлена накрая на брега.

Рибарите са готови да помагат ЗА събирането на пластмасовите отпадъци в морето, но все още няма организация по приемането им на брега.

Специално в Черно море проблемът с отпадъците стои малко по-различно, обясни ученият. Особеното тук са реките, които се вливат в него. Навремето голямото замърсяване идваше от индустрията, която много се промени, и вече няма толкова вредни производства. Специално по българското крайбрежие  благодарение на

инвестициите в пречиствателни станции

през последните години качеството на водата по Българското Черноморие е значително по-добро, а това е условие и за по-успешен туристически сезон. Това бе отчетено и на срещата на тримата министри във Варна, където Нено Димов изтъкна и още един факт, който продължава да е тревожен: над 80% от отпадъците се генерират от сушата, като един от основните източници на замърсяването са плажовете и крайморските заведения. Според доц. Райков другата беда е, че в Черно море се вливат такива големи реки като Дунав, която пресича Европа, отгоре пък има други - минават през цяла Русия и Украйна, от Турция също. А това са реки с огромен вток на сладка вода, която носи всякакви пластмасови отпадъци, и морските течения ги отлагат по брега.

Какво може да се направи за ограничаване на този проблем? Според варненския учен вече има много разнообразно и

достатъчно по обем законодателство,

свързано с морските отпадъци. Нашата страна изцяло е хармонизирала законодателството ни с европейското в тази насока, което пък е заимствано от опита на страни като САЩ, Канада, Япония, Австралия, които са много напред в усъвършенстването на националните си нормативни бази. Така че имаме правовата рамка, за да се преборим с проблема. Какво обаче ни липсва? Доц. Райков дава един елементарен пример. По време на кръглата маса, организирана от КСЧМ,  рибари повдигнали въпроса, че всеки ден вадят с траловете и мрежите си отпадъци от морето, но като ги занесат на брега, няма кой да ги приеме. По закон, когато се натъкнат на боклуци във водата, те са задължени да не ги хвърлят обратно, а да ги изкарат на сушата.  Ангажиментът им свършва дотук. Само че

на брега няма организация

по извозването и преработката им. Или, ако всички започнат да спазват законите (както трябва да бъде!), при сегашната ситуация ще се получи така, че на брега ще бъдат изнасяни стотици, че и хиляди чували с отпадъци от морето, оттам нататък - нищо. Кой ще ги приеме, кой ще ги извози, как ще ги съхранява, как ще ги преработи? Това е големият въпрос - кой трябва да създаде тази организация, подчерта д-р Райков.  По неговите думи  рибарите, къде от морални подбуди или от интерес за опазване на рибните ресурси, правят, каквото се изисква от тях по закон, но то се обезсмисля на брега.  Въпросът засяга дейността на редица ведомства. Буквално няма нито едно, което да няма досег с морските отпадъци. Включително и крайморските общини, областните управи! Получава се, както обикновено става, когато се съберат много от участниците - никой не се ангажира. Според доц. Райков  има междуведомствени групи от специалисти, а може да се създаде и нова, която специално да се занимава с този въпрос. Добре ще е в нея да влязат и представители на рибарския бранш. В Европа има опит в тази насока, който може също да бъде използван.

И така, имаме вече морска стратегия, разполагаме с многобройни директиви, които засягат въпроса за морските отпадъци, и на приказки всичко е много добре. И ако все още няма задоволителен резултат, проблемът е в липсата на организация за прилагане на цялата тази нормативна уредба, допълва варненският учен.

Световният океан в момента съдържа 150 млн. тона пластмаса. При поддържане на сегашните темпове на замърсяване след 8 години в него ще има по един тон пластмаса за всеки три тона риба. А до 2050 г. повече пластмаса отколкото фауна, предупредиха по време на Международния икономически форум в Давос  авторите на изследване в Центъра за бизнес и околна среда „Маккинзи”.

СТЕФАН ДЕНКОВ