На капитанския мостик: Как Зъбата избра яхтата на Тато...

За хората с морска душа такива имена като Иван Георгиев - Зъбата остават завинаги на капитанския мостик. Eто, навършиха се 10 години от кончината му, а за него не спира да се говори. Но не както за онези, останали с колоритните си моряшки образи и лакардии; колкото и да са интересни, паметта за тях избледнява с времето. Името на Зъбата е от друга специална група, която е с привилегията  да напомня непрекъснато за себе си с трайните следи, които е оставила за поколенията. Отидеш на вълнолома и видиш пълния с лодки яхтклуб, съзреш мачтите на „Калиакра” -  все творения, свързани с името на Зъбата. После влезеш някъде и погледа ти привлече окачена картина на морска тематика - шедьовър на маринистиката! Пак е на Зъбата. Май навсякъде в морска Варна...

Да не забравяме, че той има пръст и в подвига на своя най-близък приятел, легендарния кап. Георги Георгиев, чието име носи клубът

Все пак

нека припомним

кой е Иван Георгиев - Зъбата. Морето влиза в неговия живот ощ, когато е на 9 години. Тогава семейството му се мести да живее в Гръцката махала, близо до Южния плаж, където са рибарските грипове и лодки тогава. Борба за къшея хляб. Дядо му Иван, на когото е кръстен, става рибар по принуда след Девети, обявен за „народен враг” като общественик, общински съветник няколко мандата. Още дете непрекъснато е при рибарите, ходи и на гребно-ветроходната база. Във Варна пристига Георги Георгиев, бъдещият легендарен ветроходец. По него време живее в добричко село заедно с баща си, който е интерниран там като царски офицер (по- късно на Жоро му забраняват да учи във Военноморското училище и заминава за язовир „Искър”, където създава ветроходна база „Академик”през 1957 г.). С първото си идване във Варна двамата със Зъбата, още момчета, бързо се сприятеляват и почват заедно да учат ветроходството. Иван от малък има и друга дарба, да рисува, която забелязват учителите му. Когато е на 17 г., в града пристига интернираният заради близостта си с цар Борис III голям художник Константин Щъркелов и започва да води курс, в който момчето изучава неговата майсторска техника. Пътят му е към Художествената академия, обаче семейството е много бедно и той отива да учи в Морското училище, защото е безплатно. Страстен ветроходец, през 1974 г. заедно с още неколцина ентусиасти основава първия у нас ведомствен яхтклуб „Порт Варна”, който след смъртта на кап. Георги Георгиев с приятели решава да носи неговото име. По думите на негови близки и приятели Зъбата е един от екипа, който става двигател на идеята за придобиване на „Калиакра” през 1984 г. Става първият шеф-механик на баркентината, на която плава до 1990 г. После се отдава повече на рисуването. Прави над 34 изложби, участва в пленери. Дори открива собствена галерия, която нарича “Морето”. Картините му са познати в Европа, излагал е платна в Полша, Германия, Австрия и Холандия. За изключителните му заслуги за развитието на ветроходството и като ненадминат художник маринист Иван Георгиев -Зъбата е удостоен със званието “Почетен гражданин на Варна”.

Липсват  онези интересни, пълни

с цветущ моряшки колорит истории

за Зъбата. А и той сам не е обичал много-много да разправя за личните си преживявания. Макар че прякорът му идва точно от там, че не може да мълчи. Както се казва, редки са му зъбите. Но това не значи, че няма истории от моряшкия му живот, за които да не се говори. Например как през 1982 г. Зъбата отива заедно със Светлозар Тенев и човек на УБО, за да дадат мнение за  моторната яхта на Тато по заръка „от най-високо”. С тях са и група соцдиректори на стопански обединения. Обхождат Южна Франция, Италия и накрая спират в корабостроителницата в Пиза. Там Зъбата като опитен механик и ветроходец избира коя да бъде луксозната яхта за Тодор Живков. Първоначално нейното име е „Чавдарци”, но когато стигат до Созопол, идва заповед от Тато да бъде прекръстена „Балкан”. Явно го дразнели някои имена от едноименния партизански отряд. Спират и през нощта на светлините на прожектори изписват новото име на яхтата.

Беше

 някъде средата на 50-те години,

още ги нямаше сегашните кейове - стигаха само до 4-то място, спомня си Стайко Стайков, главен механик и дългогодишен ветроходец. Точно тогава Морският клуб бяхме получили 3 нови яхти, голям разкош. Иван Георгиев и Жоро (кап. Георгиев) бяха дошли да ги огледат. Аз, още пишлеме, стоях край тях и само слушах. Жоро - беше една хърбичка, му разправяше за яхтклуб „Академик” на язовир „Искър”. Още тогава двамата силно мечтаеха за такъв клуб и във Варна. И стана! Вече бях на параход  „Бургас”. През месец май се  върнах в отпуска и срещам Зъбата. Знае, че съм запален яхтаджия, и вика: „Ела да ти покажа какъв клуб сме направили!”. Отивам и какво да видят очите ми! Нова хубава сграда, такова нещо не е имало във Варна. Европа дойде и тук! Само дето кеят беше празен. Зъбата въздъхна и каза: „Борим се. Скоро ще видиш!”.  Той вече имал план в главата си. Ходи, бяга, убеждава - какъв яхтклуб без яхти! Абе, фурия - няма спиране! С помощта на Косьо Славов, представител на „Корабоимпекс” в Полша, бивш ветроходец, бяха изкупени и пристигнаха към 14-16 яхти, почти всичките полски. Абе, какво да ти кажа, всичките, които имаше клубът, бяха благодарение на Зъбата ( разбира се, и на Косьо Славов). Това, клубът да има яхти, беше станало едва ли не цел на неговия живот - непрекъснато търчеше от една врата на друга. И не го правеше за себе си, а за морска Варна. Така се възхищавах на неговата енергия! Вече имахме най-силния ведомствен яхтклуб и по неговия пример се нароиха други по-малки: „Черно море”, „Корабостроител”, „Бриз”, „Лъджата”, „Гебедже”... Направиха и в Бургас, Поморие, сетне в Несебър.

Зъбата (с тъмните очила) и Георги Георгиев ( вляво) в края на 50-те години на язовир „Искър“.

Виж, не съм бил в течение на самото

зараждане на идеята за „Калиакра”,

тогава плавах. Бях се прибрал, Зъбата ме видя в яхтклуба, извика ме на четири очи и ми сподели за идеята, която се движеше на ниво СО „Воден транспорт” за придобиване на „Калиакра”. За капитан на баркентината беше определен к.д.п. Тома Томов, също запален ветроходец и наш приятел. За строежа и получаване на ветрохода в Полша замина екип все от големи майстори на платната....Такива ми ти работи за Зъбата, заключи Стайко Стайков.

Кап. Тома Томов е другият, много близък до Иван Георгиев - Зъбата, и като колега, и добър приятел. Затова не му е лесно с няколко думи да опише най- важното за него.

Сложна задача е това за Зъбата,

казва кап. Томов. Повече ще говоря каква беше душата му. Широко скроен човек, с много качества, но имаше и още нещо изключително характерно за него, което много харесвах, и то ни помагаше да работим заедно без проблеми и да останем близки приятели, продължава той. Винаги съм ненавиждал хора, които падат духом - опре ли им се нещо, само да се тюхкат и вайкат. Зъбата беше точно от тези, които никога не падат духом, каквото и да ставаше. Не се предаваше, преди да е паднала крепостта.  Когато правим нещо и успее да изпълни невъзможното, той казваше: „А, бе, няма да е на неговата, бе!” Това беше любимата му фраза.

Беше 1977 г., когато отидохме заедно на егейското рали с една от лодките на клуба, „Сириус”. Бяхме няколко човека, Иван - шкипер. Състезанието мина добре, взехме 2-3 купи за награда и тръгнахме да се прибираме. В Егейско море, като хване североизточният вятър, държи по една седмица, силно духа. Ние се прибираме нагоре, целите мокри, на никой не му се ляга вътре, защото насрещният силен вятър непрекъснато блъска лодката. Пресичаме Егея, за да се скрием някъде на турския бряг. Няма да забравя, започва да се разсъмва, стоя на руля - бях на вахта, и гледам на единия борд се събрали Зъбата, Тошко Ботев, Гаша (Георги Попов), Мишо Мирчев. Сгъстили се един до друг на борда, качулките ниско спуснати, вълната ги залива, мокри, обаче дремят там, защото вътре не се стои. Всички станали бербат. Гледам ги и се питам: кой ги бие по главата тези хора, кой ги кара да си оставят рахата и да дойдат в тая блъскотия, мокри на вятъра по цели нощи? Търся отговор на въпроса кое ги кара? За мен той е само един - яхтингът е дълбоко в душите им. Благодарение на такива хора се крепи ветроходството. Зъбата, седнал така отпред - няма да забравя, гледа и задрямва, като го блъсне вълната, разтресе яхтата и както му е увиснала главата, тум!- удари се в рубката, стресне се, пак се изправя, ужким гледа, и пак задрямва, и отново зад него вълната...Как да кажа, дребни на вид преживявания, обаче оформят образа на всички, включително и на Иван - Зъбата. Правеше го, защото

в душата му бяха морето и ветроходството

Това не е мазохизъм, а нещо съвсем друго. Това е преборване със себе си. От Жоро (кап. Георги Георгиев) са останали някои много мъдри неща. Едно от тях е, че морето не можеш да го победиш, но да си в хармония с него.  Тоест, да го изучиш, да го опознаеш, да влезеш в тона му, за да го следваш. А само това, да изучиш морето, няма да ти стигне цял живот. Днес то е едно, утре друго. Всеки ден да излизаш с лодка в залива, всеки ден то ще бъде различно. А да не говорим, че съвсем друго става в открито море. Това е безграничният стремеж към недостижимото, ветроходството, покоряването на неизвестното или победата над самия себе си. Пресен пример ни даде алпинистът Боян Петров, Бог да го прости! Можеш ли да кажеш, че това, което направи, е мазохизъм? Това е преборване със себе си. Да докажеш първо на себе си и после на другите, че няма граница за човешките възможности и стремленията на духа, винаги трябва да вървиш напред.

СТЕФАН ДЕНКОВ