Изкуствено създадени подводни оазиси връщат живота на морското дъно
Резерватите могат да възвърнат живота на местата, където морското дъно е разорано от траловете и опустошено, твърди авторът на новата разработка проф. Димитър Пърличев
Публикувана: 3 Sep 2018 | 8:25
Проф. Димитър Пърличев.

Изкуствено създадени подводни резервати могат да възвърнат живота в разораното и опустошено морско дъно от рибарски тралове през минали години. За нашето Черноморие те биха  надминали  значението на оазисите за пустинята, защото ще влияят много по-силно на морската среда. А тяхното създаване никак не е трудно, заяви за в. „Черно море” варненският учен проф. Димитър Пърличев, автор на нововъведението. По неговите думи, ако има нещо по-сложно, това е изборът на подходящите места.

 

Стар е проблемът с опустошената

 

дънна флора и фауна (в повечето случаи от безразборното тралене). Навремето имаше американска идея за потапяне на  стари кораби, които да се превърнат в подводни изкуствени рифове. Тя се подкрепяше и от наши учени океанолози, но вече е изоставена като трудно приложима и с малък ефект, защото обхваща съвсем малка площ, където да се възстанови подводният живот.

 

По-интересна и перспективна се оказа идеята на бившия директор на Института по рибни ресурси проф. Петър Коларов за подводни „прозорци“ на дъното. Тоест, за определени участъци, където да се разрешава траленето до изчерпване на ресурса им, след което да „почиват“, докато се възстанови екосистемата, а траловете да бъдат прехвърлени на други определени места, каза проф. Пърличев.

 

Според него това не се реализирало заради трудния контрол. В днешните условия идеята  на проф. Коларов можела да проработи в съчетание с две негови, първата, от които е за подводните резервати.

 

Много подводни резервати са

 

известни  в Световния океан

 

Някои от тях с акватории, надхвърлящи няколко пъти територията на нашата страна (един от тях, около Хавайските острови, е 12 пъти по-голям от България). Нашите подводни резервати, естествено, могат да бъдат далеч по-малки като площ – около археологически находки, известно обиталище на някои видове, за да бъдат защитени малките екземпляри, специфични биологични обекти, ландшафти или части от тях, около подводна сеизмична станция, научно-изследователски стационар и др.

 

Те ще имат различна площ и очертания в зависимост от естеството на охранявания обект. Тук новото и най-важно е специалната охранителна система около тези резервати. Тя се състои от два основни елемента – носещи опори и свързващи въжета. Монтирането й става с помощта на плаващ кран, обясни ученият. Носещите опори представляват

 

модулни съоръжения на морското дъно,

 

подобни като замисъл на екологичните хидротехнически съоръжения (ЕХС), които проф. Пърличев  определя за едно от най-големите си постижения (виж „Български учен предлага уникална екологична брегозащита” във в. „Черно море” от 30 април  т.г.). Те представляват триъгълни модулни конструкции, а за ограждане на подводните резервати той е предпочел друг вид – квадратни или четириъгълни, които са предназначени за дълбоководната част на бреговата зона и за шелфа.

 

Те трябва да отговарят на по-други изисквания: да служат за „жилища“ на дънните обитатели, да осигуряват по-голям обем жилищно пространство на различните водни организми, удобно и надеждно като защита. Именно в ролята си на изкуствени рифове, тоест на изкуствено създадени дънни екосистеми, носещите опори ще повишават видовото разнообразие, екологичния статус на морската среда и по хранителната верига ще влияят благотворно на рибните популации в морето, обясни ученият.
Третото полезно качество на носещите опори е да

 

осигуряват научна информация

 

КАКТО ВАРНЕНСКИЯТ ЗАЛИВ, ТАКА И МНОГО ДРУГИ МЕСТА ПО СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ са подходящи за създаване на подводни резервати, които могат да привлекат и много любители на подводните атракции.

 

от изследването на промените, настъпили около тях. Защото при отделните дълбочини и условия на дъното се получават различни обраствания, които влияят по един или друг начин на околната морска среда. А предложената конструкция на опорите позволява те да бъдат изследвани детайлно както отвън, така и отвътре.

 

БЕЗРАЗБОРНОТО ТРАЛЕНЕ ПРЕЗ МИНАЛИ ГОДИНИ опустоши на места морското дъно.

 

Което ще предоставя неоценим материал за сравнителната биология и екология и да се насочва пряко към специфичните мерки за всеки конкретен участък.

 

Намаляват запасите от черна мида и рапани, показват резултатите от изследване, проведено на дълбочина до 35 метра от Института по рибни ресурси. Новите подводни рифове могат да бъдат един от начините отново да се увеличи тяхната популация.

 

Към всичко това проф. Пърличев добавя и още една полза от неговата идея. Не само опорите, но и площите на самите резервати ще бъдат непресекващ източник на личинки и екземпляри от всякакъв вид към околното пространство, извън подводните резервати на мъртвото дъно в нашия шелф.

 

Така те ще оправдават напълно съществуването си, дори когато спрат да бъдат обекти за защита, тоест, когато остават само биологично-екологични резервати.

 

Четвъртото полезно качество на носещите опори е, че те се строят много лесно, тъй като се състоят от само два модулни елемента и са сравнително евтини. Това е особено важно, тъй като нашият шелф се нуждае не от няколко, а от десетки, а може би и стотици малки резервати. Материалът, който ще се използва, може да бъде цимент, железобетон, подходяща пластмаса (най-перспективни), полимербетон или смесени елементи.
Ученият обяснява и

 

как ще става защитата

 

на подводните резервати. Броят на опорите ще се определя от  големината и характера на охранявания обект, като разстоянието между тях е средно около 100 метра. Те ще са свързани като ограда с метални, капронови или смесени въжета. Какво ще се получи?  Рибарският кораб минава и тралът ги достига,  неговото въже се плъзга по тях към една от опорите, където го очаква поставен капан. Става дума за просто на вид метално приспособление, като затваряща се кука, което щраква като капан и въжето на трала не може да се измъкне.

 

Остава тралът да бъде орязан.  Проф. Пърличев се надява GPS-ите им да ги предпазват от подобни ситуации. Защото координатите на подводния резерват са известни, всяка по-голяма рибарска лодка с трал разполага с GPS и може навреме да го заобиколи. Освен това координатите са дадени и в Центъра за наблюдение на риболовните кораби в ИАРА - Варна, откъдето могат да предупредят всеки, който се опита да мине над оградения подводен оазис.

 

За начало бихме могли да приемем площта от 10 %, като най-малка за общата площ на подводните резервати. Останалите 90 %, които бихме определили като  акватория, в която трябва да се ловува и трали безпрепятствено, ще бъдат тема на друг разговор. Защото от тяхната продуктивност в най-висока степен ще зависи замогването на нашите рибари и рапанджии.
Остава въпросът

 

кой ще изгражда тези резервати?

 

 С тях могат да се заемат както ИРР, така и ИО – Варна, и да получат финансиране от ЕС. Ползата ще е голяма и с мултиплициращ ефект за морето - основен приоритет на политиката в областта на рибарството и морското дело на Европейската комисия, за което са предвидени много средства в еврофондовете.

 

Според проф. Пърличев, ако искаме утре и в бъдеще да има риболов, поне 10  на сто от акваторията на Черноморието ни (три области) трябва да се превърне в подводни резервати. На първо време предимно на дълбочини 10 – 40 м и около спешно нуждаещите се от охрана археологически обекти.

 

Стефан Денков

 

 

Коментари ( 0 )