Откриха кораб от „кръглите”, с каквито е плавал Магелан

Повече от 40 потънали плавателни съдове при корабокрушения, като се почне от най-дълбока древност, бяха открити по време експедициите за изследване на културно-историческото наследство в черноморския ни шелф. Те продължиха 3 години и са съвместно дело на учени от Университета в Саутхемптън, Англия и Националния археологически институт към БАН с Центъра за подводно археология в Созопол. В тях се включиха и експерти от Института по океанология към БАН, тъй като имат натрупан интензивен опит при проучването на черноморския ни шелф и разполагат с много богата база данни по морска геология. Първата научноизследователската експедиция се проведе с гръцкия кораб „Аего”, като бяха използвани предимно дистанционни методи за търсене на потънали обекти на морското дъно. Следващите две бяха с норвежки кораби от ново поколение, оборудвани с най-модерната техника, с аеролити (нещо като безпилотна мини подводница), които могат да работят на дълбочина до 3000 метра, каза за в. „Черно море” проф. д-р Любомир Димитров, научен секретар на ИО - БАН, който участва като експерт в изследванията.

Проф. д-р Любомир Димитров

Всичките експедиции за откриване на потънали кораби на морското дъно бяха

извършени с многолъчев ехолот

(такъв има и в Института по океанология), което позволи да се получи триизмерен образ на морското дъно и на откритите находки, обясни проф. Димитров. По неговите думи изследванията са детайлни и дават много добри резултати. Неслучайно, след като приключи последната експедиция, ръководителят на изследванията проф. Джон Адамс беше награден от премиера Бойко Борисов. Тогава с аеролит бе заснет напълно запазен дървен кораб от древността. Той е потънал преди около 2300 години край нашите брегове на дълбочина между 150 и 300 метра. Всички намерени плавателни съдове са дървени, добре запазени и се намират на дълбочини от 60 до 1800 метра. Впечатляващо бе също и откриването на почти запазен дървен плавателен съд от тъй наречените кръгли. Те са от типа кораби, с които е плавал Магелан, допълни проф. Димитров.

На дълбочина 300 метра под Черно море е открито корабокрушение от османския период.

Повечето открити кораби са от периодите на Византийската и Османската империи и дават нова информация за търговските пътища в Черно море. На дълбочина под 200 метра, заради сероводорода в Черно море, няма живот, което дава уникалния шанс учените да намират напълно запазени, сякаш консервирани, дървени кораби и товари. Това прави нашето море перфектно

запазено гробище за древни кораби.

Досега всички корабокрушения, открити на морското дъно, на практика са случайни находки, на които учените са се натъкнали по време на други научноизследователски експедиции. Те дори не минават към групата на частичните проучвания. Така стана и по време на съвместна експедиция с американския професор Балард (откривателя на потъналия Титаник) за търсене на потънали древни селища, в която участва известният варненски океанолог проф. Петко Димитров, автор на хипотезата за Потопа в Черно море. Съвсем случайно са намери древен кораб с амфори на борда, потънал на около 80 метра източно от нос Калиакра.

С помощта на аеролит беше заснет напълно запазен древен дървен кораб в дълбоката част на нашата икономическа зона на Черно море.

Темата за изследването на стари корабокрушения става особено актуална

след неприятния случай

наскоро с изтеклия мазут от американския товарен кораб „Мопанг”, потънал край бреговете на Созопол преди близо 100 години. През 1921 г. той се натъкнал на мина, останала от Първата световна война, и отишъл на дъното с пълни резервоари течно гориво. Корабът легнал на 32-33 метра дълбочина. Точното му местонахождение и историята около него се знаят отдавна. Той се е превърнал в един от достъпните обекти, запазени и широко използвани от водолазните центрове за гмуркане. Според проф. Димитров „Мопанг”е известен и като атракция за подводен туризъм. Освен това не е препятствие за корабоплаването. През 20-те години на миналия век все още е имало предимно параходи и никой не е предполагал, че специално този може да се окаже моторен кораб. Дори се е смятало, че той превозва въглища в трюмовете си. С времето корозията е разяла резервоарите, което причинило сегашния неголям и без екологични последици разлив на мазут. От тук нататък в ход е операцията за източване на горивото. Ученият припомни, че има конвенция за културно-историческото наследство на ООН, която определя всички потънали обекти на възраст повече от 100 години като културно-историческо наследство. Те трябва да бъдат оставяни на мястото си, без интервенции, за да се запазят като част от историята ни. Така че е забранено всякакво нарязване, преместване на потъналия стар плавателен съд, каквито идеи се чуват от някои „експерти”. България също е ратифицирала конвенцията в началото на 90-те години.

Разширената технология за подводна фотограметрия позволява на изследователите да разкрият подводно гробище на вековни корабокрушения.

Проф. Димитров приема за съмнителна и подхвърляната в публичното пространство идея, че заради инцидента с разлива от „Мопанг”, трябва да се направи

специално картиране на цялото море,

за да няма повече изненади с подобни потънали кораби. Неговото мнение е, че тези обекти по-скоро ще бъдат локализирани при цялостното геолого-геоморфоложкото картиране на шелфа, както е ставало и досега. Той даде за пример, как по време на досегашната им дейност са открили 3 неизвестни потънали кораба. Единият се оказал прословутият флагман на руския флот - крайцерът „Лейтенант Пушчин”, който през Първата световна война е обстрелвал Варна. Открили го през 2009 година на 12-15 мили срещу Варна, на дълбочина около 35 метра при изследване на трасето на Южен поток. Корабът се натъкнал на мина, разцепил се на две и потънал. От тогава са минали повече от 100 години, което автоматично го включва в листа на културно-историческото ни наследство. Той е обявен за военно гробище от Руската федерация. Такъв е статутът и на откритите потънали съветски подводници на нашия шелф през Втората световна война.

Стефан Денков